Решение № 6039 от 08.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6039 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100501428 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, областно управление гр. Перник, чрез ю.к. Т. срещу Решение № 20106030/19.10.2023г., постановено по гр. д. № 14936/2020г. по описа на Софийски районен съд, 71 с-в, с което е уважен, предявеният от ЗД „Евроинс“АД срещу жалбоподателя иск по 410 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за сумата 441,20 лева – регресно вземане, заплатени от застрахователя обезщетение по застраховка „Каско“ за увреждания на застрахован при него автомобил, настъпили поради налична дупка на посочен участък от републиканската пътна мрежа.

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради недоказване на механизма на ПТП. Протокола за ПТП нямал доказателствена стойност за механизма на ПТП, тъй като органите на МВР не са присъствали на ПТП.

Сочи, че протокола на бил съставен от органи на МВР. Изводите на САТЕ били базирани само на протокола и всъщност хипотетични.

Нямало доказателства за дупка освен твърденията на застрахования при ищеца водач. Частните документи (претенцията до ищеца и декларация на водача) били оспорени и не обвързвали АПИ.

Нямало снимков материал. Водача действал при груба небрежност в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП. Неправилно не се произнесъл СРС за съпричиняване. От показанията на свидетеля водач следвало, че могъл да възприеме препятствието на пътя и да спре, но не го направил. Показанията му били на заинтересовано лице и не следвало да се кредитират.

Не било доказано ремонт на частите и тяхната стойност.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете евентуално приемане на 1 съпричиняване.

По полицата и ОУ не се покривали щети по „гуми“-нямало данни да е поет този допълнителен риск. Излагат се оплаквания относно прилагането на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с които тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС, след проверка по реда на чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

Оплакванията в жалбата, след преценка на твърденията и възраженията на страните, с оглед на събраните доказателства, СГС намира за неоснователни. На първо място същите оплаквания като възражения са заявени пред СРС извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК. Въззивника е конституиран като ответник с протоколно определение на СРС от ОСЗ на 04.05.2022г, като е разпоредено да му се връчи препис от съдебния протокол и исковата молба за отговор. В съобщение на л.118 от делото на СРС изрично е посочено, че му се връчват преписи от протокола от 04.05.2022г. и от исковата молба и приложенията към нея, като има предупреждение за последиците от пропускането на срока за отговор на иска. Преписите са връчени видно от съобщението на 12.05.2022г. и срокът за отговор е изтекъл на 13.06.2022г. съгласно чл.

60, ал. 6 от ГПК. Отговор е постъпил на 16.12.2022г.- повече от 6 месеца след изтичане на срока. Ето защо всички възражения срещу основателността на иска са, както и това за съпричиняване са били преклудирани и неоснователно оплакването за лисап на произнасяне по тези възражения Отделно същите с и неоснователни.

Възраженията свързани с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и груба небрежност са такива за съпричиняване и подлежат на доказване от жалбоподателя ответник по исковете.

Доказателства в тяхна подкрепа не са събрани и са неоснователни. Освен това чл. 20, ал. 2 от ЗДВП е неприложим – дупката нито може да е обективно свойство на пътя, нито може да е предвидимо препятствие по смисъла на тази разпоредба-обратно тя е непредвидимо такова, доколкото се предполага, че по пътя няма дупки, предвид задължението на ответника по закон да поддържа пътя в състояние за безопасно ползване

Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск, е неоснователно. Това е така, тъй като от полицата е видно, че е уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 3, клауза А – „Пълно каско“, вр. чл. 10, ал. 4, б. „б“ от ОУ за застраховка „Каско на МПС“ застрахованият има право на обезщетение. В допълнение, в уредбата на клауза А – „Пълно каско“е предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в ОУ не е дадена дефиниция. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че за всички въпроси, неуредени в застрахователния договор или в ОУ, се прилагат разпоредбите на КЗ и останалото приложимо българско законодателство. В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 47 от ППЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“ – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съдът намира, че не може да се изключи попадането в дупка на пътното платно от въпросната дефиниция. Такова изключение не е изрично предвидено и в раздел IV „Изключения от застрахователното покритие“ от ОУ нито може да се изведе по тълкувателен път. Ето защо, попадането на автомобила в необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е довело до увреждане на гуми, съставлява покрит риск по застраховката.

2

Законът възлага на ответника поддръжката в безопасно състояние на републиканските пътища, а спор по делото, че конкретния пътен участък е от републикански път и се поддържа от ответника няма. Това означава, че като обективно свойство на пътя се предполага да е неговото безопасно състояние за ползване, а не наличието на дупки. След като законът възлага в тежест на ответника задължение за поддръжка, то неизпълнението на това задължение поражда отговорност не по чл. 50, а по чл. 49 ЗЗД, при настъпили за ползващите пътя лица вреди, намиращи се във връзка с констатирани неизправности по пътното платно, защото е налице нарушение на задължение за действие, установено в закона и затова бездействието е противоправно.

В случая протокола за ПТП няма самостоятелно обвързваща сила, но даже да нямаше такъв, то това не е процесуална пречка за установяване на настъпилото застрахователно събитие с други доказателствени средства, вкл. с гласни такива, което в случая е сторено от показанията на водача. Същите са логични и последователни, съответни на останалия доказателствен материал и установяват и механизма на ПТП и вредите.

Относно липсата на снимков материал при съставянето на протокола от съответното длъжностно лице, следва да се отбележи, че съгласно цитираната от въззивника ответник разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г., снимковият материал не е условие, което трябва да бъде изпълнено, за да бъде издаденият протокол за ПТП официален документ и като такъв да се цени като доказателство от съда в съвкупност с останалите доказателства. Никъде не е посочено, че наличието на протокол и снимков материал е задължително, за да се приемат за установени обстоятелствата, свързани с настъпване на конкретно ПТП.

На следващо място, назначената по делото и неоспорена включително след преразпит на вещото лице СТЕ – заключението по която което съдът кредитира като компетентно и обосновано, посочва, че механизма на ПТП съответства на описаното в протокола, както и че вредите са в причинна връзка с наличието на дупка при описания механизъм на ПТП. Това е достатъчно за уважаване на претенцията в съвкупност с показанията на свидетеля водач, които не са оборени от други доказателства по делото и от чийто преразпит ответника се отказал в ОСЗ от 14.06.2023г. и които съответстват и на предствените пред застрахователя документи.

Възражението на въззивника, че съдът неправилно е съобразил представените по делото частни документи, е неоснователно. Действително те не се ползват с материална доказателствена сила – чл. 180 ГПК, а се преценяват от съда във връзка с останалите обстоятелства и доказателства по делото. Съдът не намери никакви противоречия между тях, които да обосновават негативна оценка на доказателствената им стойност.

Фактът на плащане на застрахователно обезщетение се установява от приложеното на л.20 от делото на СРС авизо за преводно нареждане от 22.01.2019 г. с основание номера на щетата – ***, за извършено плащане от ЗД „Евроинс“АД на Г.К. на сумата от 441,20 лева. СТЕ посочва, че стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 567,17 лева, а изплатеното обезщетение е в размер на 441,20 лева.

С оглед на обстоятелството, че на ответника е възложено със закон поддържането на пътя, който е част от републиканската мрежа, то той носи отговорност за бездействието на своите служители да го поддържат изправен и безопасен за ползване.

Предвид изложеното дотук, СГС приема, че не е налице основание за отмяна на обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено.

3

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия – ищец. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лева. Направено е възражение за прекомерност от ищеца, което е евентуално ако претенцията за хонорар надхвърля минимума по Наредба 1/2004г., което в случая не е така, тъй като тъй като договорът за правна защита и съдействие е от 13.12.2023г. и следователно отговаря и на минимумът по Наредба 1/2004г, към сочената дата, а именно 400,00 лева, поради което и СГС не дължи произнасяне по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20106030/19.10.2023г., постановено по гр. д. № 14936/2020г. по описа на Софийски районен съд, 71 с-в.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ областно управление гр. Перник, да заплати на ЗД „Евроинс“АД с ЕИК 121265113 сумата от 400,00 лева- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4