Разпореждане № 1376 от 20.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1376 гр. Разград, 20.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100647 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Постъпило е заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, общ. Столична, обл.

София (столица), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Г. Г. с ЕГН-********** от с. Йоаким Груево, ***, общ.

Стамболийски, обл. Пловдив, за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 720031211236 от 11.02.2022 г.: 1 348,09 EUR, представляващи част от общо дължимата и изискуема главница в размер на 1918,15 евро ведно със законна лихва от 02.04.2026 г. до окончателно изплащане на сумата; договорна лихва в размер на 86,44 EUR, начислена за периода от 25.03.2023 г. до 25.04.2023 г. Заявителят претендира направените разноски по делото.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение.

Заявителят посочва, че длъжникът е извършвал две плащания за погасяване на дълга в общ размер на 463,36 лева. След приспадане на цялата внесена от длъжника сума от чистата стойност, оставащата главница е в размер на 2636,64 лева/3100 минус 463,36/ или 1348,09 евро.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2022 г. между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Г. Г. Г. с ЕГН********** бил сключен представения по делото Договор за потребителски кредит № 720031211236, по силата на който кредиторът предоставил сума в размер на 3100,00 лева за общо ползване при посочени ГЛП 41,05 % и ГПР 47,52 %. Договорът е с краен срок 25.04.2024 г. Сключването на договор за застраховка към потребителския договор за кредит е посочената като правна възможност с кредитора, който едновременно действа и като застрахователен 1 агент. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон България, “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е действало като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно КЗ. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от заявителя на застрахователя, за да се дължи на друго основание. Не са налице и подобни твърдения. Видно от представения погасителен план, застрахователната премия (общо в размер на 848,12 лева за застраховка ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ, която е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Общият размер на дължимата сума от потребителя е в размер на 6023,74 лева. В чл. 20.1 е предвидена възможност за отказа от договора за кредит в 14-дневен срок от сключването му, а в чл. 15.1 е уговорено, че в случай, на просрочие на дължимите плащания, кредитополучателят дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира, както е посочено в чл. 9.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2021 г., кредиторът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в приложение № 1 към договора, както и вземането към Г. Г. Г., произтичащо от посочения по-горе договор за кредит. Впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2025 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД същия портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в приложение № 1 към договора, респективно и вземаното, произтичащо от тук цитирания договор за кредит.

Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Въпреки предприетата от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, а впоследствие и от цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, работа по извънсъдебно събиране на вземането, длъжникът не изпълнил задълженията си към заявителя. Към датата на подаване на настоящото заявление, вземането не било погасено от длъжницата.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния 2 договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно договора и приложения погасителен план, застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, като върху нея се начислява възнаградителна лихва при същия ГЛП от 41,05 %. По този начин тя представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК и участва при формиране на общото задължение на потребителя. Наред с това съдът констатира, че сумата, съответстваща на застрахователната премия, не се установява да е реално предоставена на потребителя, като същевременно е включена в задължението му и върху нея се начислява възнаградителна лихва.

Това води до положение, при което потребителят дължи връщане на сума, която не е получил, при това заедно с начислена върху нея лихва. При тези данни е налице разминаване между номинално посочения размер на кредита (3948,12 лв.) и реално усвоената от потребителя сума (3100,00 лв.), което има пряко отражение върху формирането на годишния процент на разходите.

Годишният процент на разходите следва да отразява действителната икономическа тежест на кредита за потребителя, като включва всички разходи и се изчислява въз основа на реално предоставената сума. В случая посоченият в договора ГПР от 47,52 % е формиран при включване на всички разходи, но върху база, която не съответства на реално усвоената от потребителя сума. Несъответствието между реално получената сума (3100 лв.) и базата, върху която е формиран ГПР, води до изкривяване на неговата стойност и до представяне на кредита при условия, които не отразяват действителната икономическа тежест за потребителя. Така посоченият ГПР не изпълнява функцията си да даде вярна, точна и пълна информация за цената на кредита. Обстоятелството, че заявителят в настоящото производство не претендира суми за застрахователната премия не променя този извод, тъй като преценката за действителността на договора се извършва към момента на неговото сключване, когато същата е била включена в общото задължение и е участвала при формиране на ГПР. Последващото и изключване не може да санира първоначалния порок. Посочването на ГПР, който не отразява действителните разходи по кредита, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и на принципа на прозрачност. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22), подобно нарушение е равнозначно на липса на съществен елемент от договора.

Независимо от това, съдът намира, че клаузите, предвиждащи включване на застрахователната премия в общото задължение и начисляване на възнаградителна лихва върху нея при ГЛП от 41,05 %, водят до значително увеличаване на задължението на потребителя без насрещно получена имуществена облага, поради което създават значителен дисбаланс между страните и са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Освен това съдът намира, че от представените доказателства не може да се установи каква част от претендираната възнаградителна лихва и мораторна 3 лихва се отнася до реално предоставената сума и каква част – до застрахователната премия. Липсата на такова разграничение препятства възможността съдът да извърши проверка за нейната основателност, поради което същата се явява недоказана.

С оглед изложеното и вземайки предвид посоченото за формиране на ГПР, съдът приема, че с посочване на ГПР 47,52 % е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания, а именно реално получената сума от 3100,00 лв. От същата следва да бъде приспаднато извършеното плащане в размер на 463,36 лева (по признание на заявителя), поради което дължимата сума възлиза на 2636,64 лева (3100 минус 463,36) или 1348,09 евро, колкото е и претендираната от заявителя главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер € 24,39, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и адвокатско възнаграждение в размер на € 122,71. Общо направените разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на заявителя до размера на € 138,27, от които € 115,32 за адвокатско възнаграждение и € 22,92 за държавна такса.

Воден от гореизложеното, Районен съд – Разград

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1766, район Младост, ж.к. Младост ІV, ул. "Бизнес Парк София" № 1, бл. 15, вх. A, ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, срещу Г. Г. Г. с ЕГН-********** от с. Йоаким Груево, ***, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, за следните суми: непогасената главница в размер на 1348,09 EUR (хиляда триста четиридесет и осем евро и 9 цента), представляваща чистата стойност на кредита във връзка с Договор за потребителски кредит № 720031211236 от 11.02.2022 г., сключен между длъжницата и “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението на 02.04.2026 г. до окончателно изплащане на сумата; разноски по делото съразмерно на уважената част в размер на 22,92 EUR (двадесет и две евро и 92 евроцента) за държавна такса и 115,32 E U R (сто и петнадесет евро и 32 евроцента) за юрисконсултско възнаграждение.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 2085972111, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район Младост, ж.к. Младост ІV, ул. "Бизнес Парк София" № 1, бл. 15, вх. A, ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, за издаване в полза на заявителя срещу Г. Г. Г. с ЕГН********** от с. Йоаким Груево, ***, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми във връзка с Договор за потребителски кредит № 720031211236 от 11.02.2022 г.: договорна лихва в размер на 86,44 EUR, начислена за периода от 25.03.2023 г. до 25.04.2023 г.., както и съдебни разноски над определения размер до претендирания от заявителя.