Решение № 3994 от 04.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3994 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330119292 по описа за 2024 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 86 от ЗЗД

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, с адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова Долина", ул.

„Рачо Петков - Казанджията" № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, против Й. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: ****************, с която иска от съда да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК вземания за главница в размер на 11 341,96 лева главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г., сключен между Банка ДСК ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на 11.12.2013 г. от кредитодателя на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122 (понастоящем вляло се в „Банка ДСК" ЕАД), които вземания впоследствие са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г.; договорна лихва в размер на 746,36 лева за периода от 24.05.2012г. до 04.12.2012 г.; санкционираща лихва в размер на 220,96 лева за периода от 24.05.2012 г. до 04.12.2012 г.; 100,00 лева - заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2012 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 20450/2012 г. по описа на РС – Пловдив. Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като недопустим. Сочи, че искът е неоснователен, като твърди, че договорът за кредит е недействителен. Наведено е възражение за изтекла погасителна давност.

1

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Видно от писмените доказателства е установено, че между ответника и Банка ДСК е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2007г. по силата на който е бил отпуснат кредит в размер на 17 400 лева със срок на издължаване 120 месеца, който е бил усвояван чрез разплащателна сметка № *********** с титуляр Й. Н. Й. и е бил обявен за предсрочно изискуем считано от 26.09.2012г.

Към датата на сключване на процесния договор, базовият лихвен процент е 5.19 % и стандартната надбавка в размер на 2.76 % процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7.95%.Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 8% ГПР.

Договорът е регулиран от ЗПК /обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006г. / Цедентът Банка ДСК е подал заявление по чл. 417 ГПК на 04.12.2012г., снабдил се е със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 13.12.2012г. и впоследствие е цедирал вземането на частния си правоприемник „ОТП Факторинг“ ЕАД, който е подал молба до ЧСИ З. Д. за образуване на изпълнително дело вх. № 5631/25.07.2017г. и е образувано дело ****/****г. Към дата 25.07.2017г. всички акцесорни задължения по дълга предмет на заповедта по чл. 417 ГПК / законна лихва, възнаградителна лихва, санкционна лихва, заемни такси/ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са погасени с кратка 3-годишна погасителна давност изтекла към 13.12.2015г. поради което и възражението на ответника за погасяването на тези задължения е основателно.

Погасителната давност върху задължението за главницата от 11 341,96 лева започва да тече от 13.12.2012г. и е изтекло към 13.12.2017г. като видно от изп. дело № *********г. на 31.07.2017г. е изпратена покана за доброволно изпълнение ведно със запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД като банката отбелязва, че към 03.08.2017г. няма сметки на името на ответника при което реално запор не е наложен и в периода от 03.08.2017г. до 31.11.2018г. когато с молба вх. № 15165/30.11.2018г. цесионера е поискал запор МПС други изпълнителни действия не са извършени. Към 13.12.2017г. са в сила постановките на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно които прекъсването на давността настъпва с предприемането на реално изпълнително действие. След като по делото не се устаноява, че в периода 13.12.2012г. - 13.12.2017г. реални изпълнителни действия не са предприети, то следва извода и че задължението за главницата е погасено по давност, а от тук и е безпредметно анализирането на възраженията затова действителен ли е договора за кредит и противоречи ли на императивните норми на ЗПК /отм./ защото дори да е недействителен ответникът дължи чистата стойност на главницата, която обаче каза се вече е погасена по давност.

Няма процесуална пречка в настоящето производство ответникът да релевира факти и обстоятелства вкл. да прави възражение за изтекла давност настъпили след издаването на изпълнителното основание.

Предвид на гореизложеното съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли като погасен по давност.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника се присъждат сторените от него разноски в размер на сумата от 1099,27 евро съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК 131001375 против Й. Н.

2

Й. с ЕГН ********** за признаване за установено дължимостта на сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 20450/2012 г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница в размер на 11 341,96 лева главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г., сключен между Банка ДСК ЕАДдоговорна лихва в размер на 746,36 лева за периода от 24.05.2012г. до 04.12.2012 г.; санкционираща лихва в размер на 220,96 лева за периода от 24.05.2012 г. до 04.12.2012 г.; 100,00 лева - заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2012 г., до окончателното й изплащане като погасен по давност;

ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК 131001375 да заплати в полза на Й. Н. Й. с ЕГН ********** сумата от 1099,37 евро, която представляват разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3