Решение № 1271 от 14.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1271

Хасково, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДАРИНА ДИМИТРОВА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700053 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. – [държава], против Решение № 12714/04.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавната агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Макар административният орган да оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, той не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност за ползване на ефективна закрила в част от държавата на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в [държава] и региона на страната, в който той евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на кандидата именно в посочената област. Следователно атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според които към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава трябвало да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можел по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава]. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В държавата му на произход и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът преценил. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и заявява, че избягал от [държава], защото бил преследван. Връщането му означавало сигурна смърт според сирийските закони. Макар и далеч от семейството си, избрал този вариант, за да може да помага на децата си в [държава].

Назначеният му процесуален представител моли за отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, доколкото бежанската история на жалбоподателя не била изследвана цялостно. Заявява, че жалбоподателят бил част от армията.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. № 105450-5168/20.08.2024 г. по описа на СДВНЧ-Любимец, Дирекция „Миграция“ - МВР, жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП 34307/29.08.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34307/29.08.2024 г., в който е вписан с имената А. А. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], Алмуоазара, обл. Идлиб, с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност: ***, религия – ***, *** образование, професия ***, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца - родители, братя, сестри, съпруга и дете, за които същият е посочил, че са останали в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП 34307/30.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от А. А. А. молба за закрила. В писмо с рег. № М-17568/17.10.2024 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 08.11.2024 г., в което същият е потвърдил дадената при попълването на регистрационния лист информация. Заявил, че не е използвал други имена. Не притежавал друго гражданство, освен сирийско. Споделил, че няма роднини в държава-членка на ЕС. Не можел да представи документи за самоличност, нямал в себе си такива. Заявил, че е роден в [населено място], обл. Идлиб, а два месеца преди да напусне [държава], до отпътуването си живял в палатков лагер в Каукаб, обл. Идлиб със семейството си. Работил и в Ливан от 2018 г. няколко години, но през 2023 г. се завърнал със съпругата си в [държава]. В момента съпругата и детето му се намирали в [държава]. Не дошли с него поради финансови проблеми, а и пътят бил труден. На 20.03.2024 г. чужденецът напуснал [държава] нелегално, преминавайки границата с Турция, където останал три месеца и половина, преди да тръгне към България. В Турция не му били издадени документи. На 14.08.2024 г. влязъл нелегално в България през зелена граница, с още 40 души и след като преминали на българска територия, били качени на камион за [населено място], като по пътя били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Това била първата му молба за международна закрила. Чужденецът заявил, че не е бил арестуван, осъждан, нито заплашван в родината си или в друга държава. Принадлежал към арабската етническа група и изповядвал ислям – сунит. Не бил срещал проблеми поради етническата или религиозната си принадлежност. Не бил член на политически партии или организации. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Имал средно образование и работил като общ работник в строителството. Отбил военната си служба от 02.10.2023 г. до 27.11.2023 г. в Дара, след което му дали отпуск и заминал за Халеб. Не се върнал да отслужи военната си служба. Оттогава никой не го бил търсил, защото били под контрола на Ф. А.. Напуснал [държава] заради войната и несигурността. Водели се военни действия в обл. Идлиб, между редовната армия и Ф. А.. Сраженията в обл. Идлиб продължавали и досега. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, всичко било много скъпо и не можел да изхранва семейството си. Нямало достатъчно работа. Нямали вода и ток. В палатковия лагер условията на живот били много лоши. Поради тази причина решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот за себе си и за семейството си. Не бил виждал сражения, но имало бомбардировки и виждал последствията от тях. Той и семейството му не били пострадали. Не си спомня кога точно била последната бомбардировка. В обл. Идлиб имало хора на Червения кръст, които им помагали с храна. Търсещият закрила заявил, че не би се завърнал в [държава], защото – там нищо нямало да се оправи. Подал молба за закрила в България, защото била първата страна от ЕС и спазвала човешките права. Искал да се установи тук със семейството си и да живеят мирно и спокойно.