Решение № 1354 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от К. Г. К., ЕГН ********** и И. П.

К., ЕГН ********** против Решение № 1758/16.05.2025г., постановено по гражданско дело № 3734/2024г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, в която: 1) е отхвърлен предявеният от К. Г. К. и И. П. К. срещу К. Т. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /защрихована с червени линии/ на представената по делото скица /л. 35 от делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на запад – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на юг – ПИ с идентификатор ***, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано заедно от ищците/, в периода от 05.12.1996 г. до настоящия момент; 2) е прието за установено в отношенията между страните К. Г. К. и И. П. К., от една страна, и К. Т. П., от друга страна, че К. Т.

П. е собственик въз основа на Нотариален акт № 163/11.10.2019 г. за покупко1 продажба на недвижим имот на реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на запад – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на юг – ПИ с идентификатор *** и страните К. Г. К. и И. П. К. са осъдени да предадат на К. Т. П. владението на гореописаната реална част с площ 256 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., на основание чл. 108 ЗС; 3) К. Г. К. е осъден да заплати на К. Т. П. сумата от 549 лв. /петстотин четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на запад – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на юг – ПИ с идентификатор ***, за периода 11.10.2019 г. – 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; 4) И. П. К. е осъдена да заплати на К. Т. П. сумата от 549 лв. /петстотин четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на запад – останалата част от ПИ с идентификатор ***, на юг – ПИ с идентификатор ***, за периода 11.10.2019 г. – 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, тъй като ПИ *** не е урегулиран. Твърди се, че имот № 036013 /сега имот ***/ е образуван през 2

2009г., от където следва, че жалбоподателите няма как да са знаели, че процесната реална част е принадлежала на друго лице. Наведени са подробни доводи относно достоверността на свидетелските показания, как те следва да се ценят и какво установяват. Сочи се, че неоснователно съдът е уважил насрещният иск, доколкото ищецът по него не се легитимира като собственик на процесните реални части. Оспорва се изводът, че Решение № 1600/11.08.2008г. на ОСЗ – Варна не е нищожно. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваните му части, евентуално обезщетението по исковете по чл. 59 ЗЗД да бъде присъдено най-рано от датата на трасиране на имот *** – 11.10.2023г., до 19.07.2024г.

Ответникът по жалбата К. Т. П. заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Твърди се, че изводите на съда са правилни, отговарящи на материалния закон, съдебната практика и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

Виззиваемата страна счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 200 ЗУТ и излага подробни съображения относно достоверността на част от свидетелските показания. Сочи се, че К. Г. К. и И. П. К. са само държатели на процесните реални части. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Г. К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН ********** срещу К. Т. П., ЕГН 881129104, да бъде прието за установено в отношенията 3 между страните, че ищците са собственици на реално обособена част от 256 кв. м. /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК вместо първоначално посочените 244 кв. м./, повдигната в цвят /защрихована с червени линии/ на представената по делото скица /л. 35 от делото/, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: от север и изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, от запад - останалата част от ПИ с идентификатор *** по скица, а на място – имот на С.В.Д., от юг – ПИ с идентификатор ***, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт с намеР.е за своене /владение, упражнявано заедно от ищците/, в периода от 05.12.1996 г. до настоящия момент. излагат доводи, че с Нотариален акт за замяна на недвижим имот от 05.12.1996 г. придобили от В.Б.К. собствеността върху имот с площ от 600 кв. м. с пл. № 120, находящ се в землището на с. Звездица, като сочат, че границите на същия не са изменяни през годните. В оградения двор на придобития имот засели зеленчуци, кайсии и джанка, а през 1998 г., след като дърветата изсъхнали, ищецът изградил кокошарник и зайчарник. Сочи се от ищците, че процесната реална част представлява именно посоченият двор, представляващ част от придобития от тях имот през 1996 г., владян необезпокоявано, явно и трайно от момента на замяната през 1996 г. Твърди се, че на 10.12.2023 г. ответникът заявил, че е собственик на реалната част и заплашил ищците, че ще събори изградените в имота кокошарник и зайчарник, поради което и кокошките били преместени от К. на друго място. Ищците считат, че ответната страна не би могла да придобие право на собственост върху реалната част от ПИ, доколкото праводателят на ответника не е бил неин собственик. Оспорват се и предхождащите покупко-продажбата на имота прехвърлителни сделки.

Ответникът К. Т. П. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка, като страната намира, че при така наведените от ищците твърдения, се достига до извод, че същите се явяват държатели на процесната реална част. Моли се за присъждане на разноски. В законоустановения срок от К. Т. П. е депозирана насрещна искова молба по смисъла на чл. 211 ГПК, с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове за:

4

- приемане за установено между ищеца по насрещния иск К. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „А.Ф.” ***, и ответниците К. Г. К., ЕГН **********, и И. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул.

„А.“ ***, че ищецът е собственик на реално обособена част от 256 кв. м. /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК вместо първоначално посочените 244 кв. м./, повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: от север и изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, от запад останалата част от ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ с идентификатор ***, както и осъждането на ответниците К. Г. К. и И. П. К. да предадат владението върху посочената реална част, на основание чл. 108 ЗС;

- осъждане на ответниците К. Г. К. и И. П. К. да заплатят на ищеца К.

Т. П. сумата 1146 лв. /или по 573 лв. от всеки ответник/, представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част от 256 кв. м. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска вместо първоначалния за сумата в общ размер от 6000 лв. или по 3000 лв. от всеки ответник/, повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, която представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: от север и изток – останалата част от ПИ с идентификатор ***, от запад останалата част от ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ с идентификатор ***, за периода от 20.07.2019 г. до 19.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 26 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f28eb718-3bac-47c6-9e51-8750430faa48