Решение № 372 от 03.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110110374 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. Д. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***********, срещу „***********" ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********.

Предявен е отрицателен установителен иск основание чл.439, ал.1 от ГПК да се приеме за установено между страните, че М. Д. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: *********** НЕ ДЪЛЖИ на „***********" ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** сумата от 17 207, 79 лева представляваща сбор от: сумата от 13886,00 лв. непогасена главница за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2008 г. , сумата от 1646,68 лв. договорна лихва за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г., 772,89 лв. наказателна лихва за периода 16.03.2011 г. до 05.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 902,22 лв. представляваща деловодни разноски, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземане обективирано в Изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № ****/2011г. на Варненски районен съд.

Ищецът твърди, че на 15.10.2011 г. било инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК в резултат, на което било образувано ч.гр.д. № **** по описа за 2011 г. на Варненски районен съд.

Въз основа на издадените Заповед от 06.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. дело № **** по описа за 2011 г. на Варненски районен съд М. Д. Б. Е ОСЪДЕН да заплати на „***********" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ***********, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********** сумата от 17 207, 1

79 лева представляваща сбор от: сумата от 13886,00 лв. непогасена главница за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2008 г. , сумата от 1646,68 лв. договорна лихва за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г., 772,89 лв. наказателна лихва за периода 16.03.2011 г. до 05.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 902,22 лв. представляваща деловодни разноски.

Твърди, че възможността на ответното дружество да събира от длъжника М. Д. Б. чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч.гр.д. № **** по описа за 2011 г. на Варненски районен съд е погасено по давност по следните аргументи:

През 2014 г. по молба на „***********" ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № **** по описа за 2014 г. на ЧСИ *********** - район на действие Варненски окръжен съд. През 2017 г. по молба на „***********" ЕАД дружеството било конституирано като взискател по делото въз основа на Договор за цесия от 2017 г. На 21.06.2018 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Ищецът не знае след тази дата да е образувано ново изпълнително дело за процесните вземания.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа, на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Твърди, че в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5 години от прекратяване на изпълнителното дело - 21.06.2018 г., а именно на 21.06.2023 г. възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност.

Иска се уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на ответника.

Излага, че предявения иск е допустим и основателен. Наличието на издаден срещу ищеца изпълнителен лист обосновавал правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

Заявява, че предявените искове са основателни, признава ги и моли съда да се произнесе с решение при признание на иска.

Заявява, че не е дал повод на ищеца за завеждане на делото и в случай, че ищеца се бе позовал на изтеклата погасителна давност, ответникът щял да отпише незабавно вземанията.

Заявява че изп.д.****/2014г. на ЧСИ *********** било прекратено на 2

21.06.2018г. с постановление на съдебния изпълнител и кредиторът не бил предприемал последващи изпълнителни действия по отношение на процесните вземания и се е дезинтересирал от събирането им.

Предвид горното моли да се уважи предявения иск и разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като ответника не бил давал повод за завеждане на настоящото дело.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Ищецът чрез процесуалния си представител в писмена молба обосновава правния си интерес от предявените искове и предвид направеното признание от ответника моли за произнасяне на решение при признание на иска и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа направеното признание и моли в негова тежест да не се възлагат разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на исковете.

Съдът приема за установено следното:

Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявените искове, предвид наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, с който той би могъл да инициира ново изпълнително производство.

Предявен е отрицателен установителен иск основание чл.439, ал.1 от ГПК да се приеме за установено между страните, че М. Д. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: *********** НЕ ДЪЛЖИ на „***********" ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** сумата от 17 207, 79 лева представляваща сбор от: сумата от 13886,00 лв. непогасена главница за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2008 г. , сумата от 1646,68 лв. договорна лихва за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г., 772,89 лв. наказателна лихва за периода 16.03.2011 г. до 05.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 902,22 лв. представляваща деловодни разноски, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземане обективирано в Изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № ****/2011г. на Варненски районен съд. Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК.

Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната квалификация на предявените искове, като те не са възразили. С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства – Заповед от 06.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 3

ГПК, издаден по ч.г.д. № **** по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите права.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай наличието на изпълнителен лист в полза на ответника обосновава интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове, такава е и практиката на ВКС в Определение № 2026 от 16.07.2024 г. по ч. т. д. № 941/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. С оглед на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по делото, поради това дължимата държавна такса по делото в размер на 368.28 евро следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ВРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът определя адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на адв.Р. Д., която е осъществила процесуалното представителство на ищеца в размер на 205 евро, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото, неучастието на адв.Д. в проведеното по делото осз, признанието на иска, което предпоставя минимално извършени процесуални действия. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Д. 200 евро възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство по делото на ищеца.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 от ГПК че М. Д.

Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: *********** НЕ ДЪЛЖИ на „***********" ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** сумата от 17 207, 79 лева представляваща сбор от: сумата от 13886,00 лв. непогасена главница за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г. по 4

Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2008 г. , сумата от 1646,68 лв. договорна лихва за периода от 06.10.2008 г. до 05.10.2011 г., 772,89 лв. наказателна лихва за периода 16.03.2011 г. до 05.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 902,22 лв. представляваща деловодни разноски, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземане обективирано в Изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № ****/2011г. на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА „***********" ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** да заплати на РС Варна сумата от 368.28 евро, представляваща държавна такса в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА „***********" ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** да заплати на адв.Р. Д. от АК Варна, с личен № ***********, с адрес на кантора гр.*********** сумата от 200 евро, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38,ал.2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5