Решение № 413 от 28.09.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 937/2023
- Вид
- Решение № 413
- Подписан
- 28.09.2023
- В сила
- 04.01.2024
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за защита на животните
- чл.40, ал.4 · Закон за защита на животните
- чл.41 · Закон за защита на животните
- чл.47, ал.3 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 413 гр. Ямбол, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330100937 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Х. Р. С., в качеството на *** и законен представител на детето С. Х. С., с ЕГН: ********** от гр. Я., против *** Т., със седалище и адрес на управление - гр. Я.
С исковата молба се твърди, че на 02.10.2022 г. детето С. Х. С. със сестра си Д. Х. С. и техния дядо Р. С. били в с. К., общ. Т., обл. Я., във вилата. Около 16:00 часа тримата се предвижвали пеш по ул. „***“ в селото, като отивали във вилата на *** на двете деца в същото село. Движейки се по ул. „***“ пред № *** детето Д. била нападната от бездомно куче кафеникава, къса, зацапана козина, средно на ръст, което се намирало на улицата. При нападението, кучето захапало детето Д. за десния крак във вътрешността на бедрото, в неговата средна трета. Съборило детето Д. на земята и я захапало за дясната длан. Детето се разплакало и викало от болка и ужас. Тогава кучето ръмжейки и лаейки се спуснало към детето С., което било в непосредствена близост до сестра си и видяла случилото се.
Ужасена, с писъци детето С. побягнала към дядо си, като кучето я преследвало, ръмжейки и лаейки. Дядото Р. С. успял да хване С. и да я вдигне, с което предотвратил ухапването.
Настъпила паника, като и двете деца пищяли от ужас и болка. Детето С., която видяло всичко случило се, започнало да пищи и била вкопчена в дядо си и не се пускала от него.
Бил извикан по спешност екип, който пристигнал с линейка и пристигнали и органите на полицията. Детето С. и неговата сестра треперили и не можели да говорят от преживения стрес и само хлипали. Децата били заведен в с. З. да им ***. През нощта децата не могли да спя, събуждали се и бълнували. Въпреки отминалото време детето С. е стресирано, 1 говорили вечер на сън, не искало да посещава с. К., независимо, че родителите им и дядо им имат вили в селото. Детето се страхувало от кучета. На вилата в с. К. имали куче, с което децата си играели и са обичали. В момента, като видели куче по улицата, макар и водено от стопанин, се вцепенявали, разтрепервали се и се притискали в родителите си. При чуване на лай на куче, детето се стряскала, вечер се будило и не можело да спи. Предвид сериозните последици от нападението и видяното нахапване на сестра си, родителите ползвали услугата на ***, като детето веднъж седмично провеждало срещи с ***. Терапията продължавала и до момента.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответната *** да заплита на ищеца обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.10.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се и по размер. Твърди се, че не са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, като преиначени и некореспондиращи с приложените по делото доказателства. Твърди се, че посоченото куче, включително и ухапването не е улично, а е обгрижвано от други лица, които обитават съседна къщата на ул. „***“ № ** в с. К..
Оспорва се обстоятелството и твърдението в исковата молба, а именно, че в с. К. има безстопанствени кучета. Поддържа се в тази връзка, че на процесната дата същата е ухапана от куче, за което била полагана грижа и същото е било стопанисвано от лица, посочени адрес на ул. „***“ № *** в с. К.. В тази връзка се твърди, че има образувано ДП, по което са събрани доказателства, че кучето е стопанисвано от Т. С. Н., която впоследствие се е разпоредила с кучето, като го е предоставила на друг стопанин. Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответника по така предявеният иск. На следващо място се излагат подробни съображения и аргументи, че ответната *** е предприела всички нормативни изискуеми мероприятия за отстраняване на безстопанствени животни от процесното с. К.. При условията на евентуалност се оспорва размера на предявеният иск за неимуществени вреди като силно завишен и некореспондиращ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Иска се от съда да отхвърли така предявеният иск.
В хода на делото по същество пълномощника на ищеца и на подробно изложените съображения подържа предявения иск. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото от ищеца са ангажирани писмени доказателства: зав. копие на 2 удостоверение за раждане на С. Х. С., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на *** Я. и зав. копие на Становище след проведени консултации от 31.01.2023 г.
Видно от същите родители на детето С. Х. С., ЕГН **********, родена на *** год., са Р.М. С. – *** и Х. Р. С. – ***, като същото посещава *** по *** на *** М.М. от месец октомври 3-4 пъти месечно. В началото на посещенията се наблюдавала повишена тревожност от травматичен стрес от преживяното. При С., която е наблюдавала събитието и успяла да избяга се диагностицирало по-високо ниво на тревожност в сравнение с пострадалата Д.. След няколко сесии се наблюдавало известно успокоение, но при разказване на случката, детето все още вербално и невербално показвало своята емоция на страх и неприязън от травматичното преживяване. През първите три месеца отказвала да рисува куче.
По делото от ответника са ангажирани писмени доказателства: зав. копие на Решение № *** г. на *** „Т.“ относно: Приемане Програма и план за действие за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на *** „Т.“ 2021 - 2024 год.; зав. копие на Протокол за сътрудничество рег.№ *** г. на *** Т., зав. копие на Допълнително споразумение № № *** г. към Трудов договор № *** г., зав. копие на Допълнително споразумение № *** г. към Трудов договор № *** г., зав. копие на Договор № *** г., зав. копие на оферта за залавяне и транспорт на бездомни кучета на територията на *** Т. за 2022 г. вх. № *** г., зав. копие на Договор № *** г., зав. копие на оферта вх. № *** г. , зав. копие на Договор № *** г., зав. копие на оферта вх. № *** г., зав. копие на фактура № **********/*** г. с приложен опис към нея, зав. копие на фактура № *** г. с приложени описи, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на *** „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на *** „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на *** „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на *** „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на *** „Т.“, зав. копие на фактура № *** г. и зав. копие на протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на *** „Т.“.
От така представените писмени доказателства се установява, че ответната *** е предприела действия за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на ***, сключвайки и съответните договори с трети лица за залавяне, транспортиране, маркиране на безстопанствени кучета на територията на *** Т. до приюта за безстопанствени животни в с.Р., като и за ветеринарномедицинско обслужване на общински приют за безстопанствени животни в с.Р..
По делото от ответника са ангажирани още като писмени доказателства: зав. копие на Жалба с вх. № *** г. на *** „Т.“ от Р.М. С., зав. копие на Заповед № ***г. на *** на *** „Т.“, зав. копие на Протокол от извършена проверка на 26.10.2022 г. в с.К. по жалба на Р. С., зав. копие на и Предписание № *** от 26.10.2022 г., зав. копие на Констативен протокол 3
*** от 26.10.2022 г., зав. копие на Констативен протокол ***, зав. копие на писмо до Р.М. С. относно извършена проверка по жалба изх. № *** г.
От така представените писмени доказателства се установява, че *** на детето С. – Р.М.
С. е подала жалба в ответната *** във връзка с агресивни съседски кучета намиращи се в с.К., общ.Т. от 04.10.2022 год., по повод на която е била извършена проверка от назначена за целта комисия, която установила, че в два имота се отглеждат кучета, които не са идентифицирани с микро чип и не им е поставена ваксина за бяс, а на собствениците им били съставени съответните предписания. На собствениците на кучетата били разяснени и техните задължения по ЗВД.
По делото съда е изискал и приел *** изготвен от *** Я., отдел „***“, който съдът намира за ненужно да коментира поотделено, доколкото същият е изготвен формално и не съдържа констатации за детето и неговото състояние, физическо и псхическо, респ. констатират ли се, с оглед случилото се, рискови фактори за психичното и емоционално развитие на детето.
По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели, лицата: Р. Х.в С. /*** на детето/ и Р.М. С. /*** на детето/.
Видно от показанията на св.Р. С., от доста години имат вила в с.К., на ул.“***“ № ***. Синът му имал своя вила в селото. Свидетелят имал две внучки Д. и С.. На 02.10. миналата година, в деня на ***, децата били при него, като към 16.00 часа децата поискали да отидат при *** си до другата къща. До оградата имало паднали орехи и свидетелят извикал на Д. да му помогне да съберат няколко. Още при навеждането си, свидетелят дори не забелязал отначало кучето, което било под сенките, видял в гръб как кучето ухапва Д. за дясното бедро, а С. се вкопчила за него и викала „Дядо, дядо“. Кучето било кафяво, средно едро. Успели да се приберат в къщи като децата непрекъснато плачели. Кучето от около два месеца било на улицата, безстопанствено било, бездомно.
Видно от показанията на св.Р. С., имали вила в с.К., като *** и също имал вила. За инцидента научила от съпруга си. Потърпевша била Д., но и двете деца били уплашени. С. и до ден днешен тежко го преживявала. След инцидента С. отказвала да си играе с куче.
Няколко месеца след случая видели човек с куче да го разхожда и С. започнала да пищи.
Започнали консултация с ***, която констатирала, че при С. има по-значителни психически поражения, която станала свидетел на случката. В селото постоянно имало кучета, и друг път била нападани. С *** говорили за бездомните кучета. Това куче сега го нямало, но имало други кучета. И преди инцидента свидетелката също подавал сигнали, но само устно.
По искане на ответника бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел, лицето Т. С. Н., видно от които кучето било бездомно, нейните кучета били вързани, в клетки. Кучето не било нейно, два пъти му хвърляла по малко хляб, стояло жално, скимтяло, а цялото село знаело, че тя много обича животинките и просто не могла да издържи и два-три пъти му хвърлила по малко хляб. Кучето си обикаляло селото, и пред тях било лягало. Не било маркирано, бездомно било. Свидетелката нямала представа, кой го е 4 пуснал и откъде е дошло.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявените от Х. Р. С., в качеството на *** и законен представител на детето С. Х.
С. против *** Т. искове са за обезщетение за неимуществени вреди следствие преживяното от детето при ухапване от безстопанствено куче на неговата сестра Д. - 49 ЗЗД, и за законната лихва от деня на увреждането на основание чл.86 ЗЗД.
Предявените искове съдът намира за допустими, като предявени от и срещу процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.