Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 31.03.2025, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 400/2024
Вид
Решение № 49
Подписан
31.03.2025
Състав
Елка Антимова Хаджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Девин, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100400 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , с цена на иска срещу „И. А. М.“ АД – 123.82 лева и с цена на иска срещу „Ф. Б.“ ЕООД – 598.18 лева.

В исковата молба се твърди, че на 29.06.2021г., ищцата, като заемател сключила Договор за паричен заем № 418* с „И. А. М.“ АД, за предоставяне в заем на сумата от 1500.00 лева. Общата предвидена за връщане от нея сума, като се вземели предвид допусканията съгласно чл. 8 била 1623.82 лева, която се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на неговото сключване. В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочен Годишен процент на разходите - ГПР 39.97%. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски били описани в погасителен план и били през 14 дни, като всяка погасителна вноска съдържала главница и лихва. Твърди, че с чл. 4 от договора е предвидено задължение, в срок до три дни да представи описаните в договора от подписването му да предоставя на заемодателя едно от следните обезпечения. Твърди, че едновременно с Договора за паричен заем, й бил предоставен формуляр и на Договор за предоставяне на поръчителство № 418*/29.06.2021г., с който вторият ответник „Ф. Б.“ ЕООД 1 се задължава да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И. А. М.“ АД за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 418*/29.06.2021г., както и за всички последици от неизпълнението му.

Съгласно чл. 3 за поемане на посоченото задължение, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 598.18 лева, с месечни вноски от по 54.38 лева по начините и в сроковете, уговорени за плащане на договора за паричен заем. В чл. З, ал. З от Договора за поръчителство е предвидено, че „И.

А. М.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Предвидено е, че в случай, че платената по този начин сума не е достатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към двете дружества с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя.

Твърди, че в погасителният план задължението по двата договора е посочено общо, като една вноска от 202.00 лева, и това плащане се изисквало от заемодателя. Общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за поръчителство възлиза на 2222.00 лева, която сума изплатила на ответниците изцяло. Поддържа твърдение, че Договор за паричен заем № 418*/29.06.2021г., с първият ответник „И. А. М.“ АД – гр. София е нищожен, като тази нищожност моли съда да установи преюдициално в настоящото производство. Поддържа също, че нищожен заради нищожността на първия, а и на собствено основание е Договор за предоставяне на поръчителство № 418*/29.06.2021г. подписан с „Ф. Б.“ ЕООД, която нищожност също моли съда да установи в производството. И двата договора съдържат неравноправни клаузи, като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК, като излага подробни съображения. Уговореното възнаграждение за поръчителя, в лицето на втория ответник представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да приеме, че процесният договор за потребителски кредит, се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал.

4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не е породил правни последици. Счита, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за 2 недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Твърди, че сумата платена като договорна лихва е получена без основание поради нищожността на договора за кредит и претендира да й бъде върната от първия ответник. Съгласно Договор за поръчителство № 418*/29.06.2021г., с вторият ответник „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И. А. М.“ АД за изпълнението на всички задължения възникнали съгласно Договор за паричен заем № 418*/29.06.2021г., както и за всички последици от неизпълнението му.

Твърди, че това задължение е поето възмездно, макар по правило на закона поръчителството да е безвъзмезден договор спрямо лицето в чиято полза се поръчителства и така договореното възнаграждение е 598.18 лева, всяко от които е 54.38 лева. Твърди, че този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на гаранция. Счита, че предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че от постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по заема. Поддържа твърдение, че този договор е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като счита, че единствената му цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата страна в лицето на ищцата. Счита, че този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката за възнаграждение в размер над 55 % от размера на кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на икономически по-слабо друго. Твърди, че Европейското законодателство, а и българското - ЗПК и ЗЗП не допускат подобни уговорки и за това счита, че договора за поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, като излага подробни съображения. Твърди, че договора с втория ответник е нищожен на двете основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Именно поради нищожността на договора за поръчителство, платеното по договора възнаграждение се явява платено без 3 основание и подлежи на връщане в пълният му размер от 598.18 лева.

Предявява осъдителни искове на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Счита, че прилагането на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Освен това, в ЗПК е предвидена специална уредба - чл. 23, според която по недействителният потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Посочва, че ищцата е платила на първият ответник общо сумата от 1623.82 лева и претендира връщане на разликата между нея и предоставеният кредит от 1500.00 лева или 123.82 лева, а с оглед плащане на сумата уговорена като възнаграждение по договора за поръчителство въз основа на нищожен договор срещу вторият ответник претендира връщане на сумата от 598.18 лева, като и двете суми, претендира със законната лихва.

Моли съда да се произнесе с решение, с което:

1. Да осъди „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********: гр. С., ж. к. Л. № *, бул.

Д. Н. № **, ет. *, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на Н. Д. У., с ЕГН ********** от гр. Д., ул. У. № **, сумата от 19.00 лева /в о.с.з. допуснато намаляване на иска на основание чл.214 ГПК от 123.82 лева на 19.00 лева/ представляваща платена без основание възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 418*/29.06.2021г. и представляваща разликата между чистата сума по кредита и извършеното плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

2. Да осъди „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, гр. С. ж. к. Л. *, бул. Д.

Н. № **, ет. *, ап. **-**, с управител П. Б. Д. да заплати на Н. Д. У., с ЕГН ********** от гр. Д., ул. У. № **, сумата от 91.79 лева /в о.с.з. допуснато намаляване на иска на основание чл.214 ГПК от 598.18 лева на 91.79 лева/, представляващо платено без основание възнаграждение по нищожен договор за поръчителство № 418*/29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Претендира направените разноски по водене на делото, на 4 пълномощника - адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради осъществяване на процесуалното представителство безплатно в полза на материално затруднено лице.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „И. А. М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № **, „С. Ц.“, ет. *, офис **-**, представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор, чрез процесуалния им представител - ст. юрк. М. К., с който твърди, че претенциите на ищеца към договора за паричен заем и дружеството-кредитор са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Счита, че редът и условията за сключване на договор за паричен заем, изискванията към неговото съдържание и условията за неговата действителност са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит, чиито разпоредби са lex specialis по отношение на разпоредбите на Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Счита, че към релевантния момент за Заемателят не са известни разходите, които потребителят евентуално ще плати към трети лица, за да изпълни задълженията си. Счита, че ищецът неправилно тълкува приложимата разпоредба, като същата следва да бъде разглеждана в посока, че общия разход по кредита са разходите по кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход, в пряка връзка с договора за кредит. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит. Отделно от това възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от 5 значение дали гаранцията на „Ф. Б.“ ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на заемателя. Твърди, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР по договора е изчислен по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. Твърди, че договора не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. Счита, че годишния процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Счита твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, поради нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 за неоснователно, като посочва, че надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процентна разходите, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не води до недействителност на договора за кредит. Счита, че изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, както се вижда от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от Закона за потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО.