Решение № 178 от 06.04.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Б.град, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210201485 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. СТ. К. от гр.Б. , против НП№21-1899000115/12.10.2021г., издадено от Началник 01 РУ към ОДМВР – Б. , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 месец , във връзка с нарушение по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на процесуалните правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, а ако се приеме, че е извършил такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Б. , редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният 1 по делото доказателствен материал и закона установи следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, ч е на 15.07.2021г. , длъжностно лице при 01 РУ на МВР-Б. -св.Х., в присъствието на колегата си –св.К. и св.Г., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №389061 за това, че същият на 05.01.2021г., около 12.15 часа, в Б. , при извършена проверка в района на Автогара-С пред сграда на ул.“А “, от страна на служители на РД“АА“-Б. и по отношение на спрял лек таксиметров автомобил с марка и модел“М “ с рег.

№ , водача не представя изисканите му документи, свързани с таксиметровата дейност, с които действия осуетява въпросната проверка.

Това деяние е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.

175, ал.1, т.3 от ЗДвП и същото е вменено на жалбоподателя. АУАН е връчен на датата на съставянето му на жалбоподателя и той собственоръчно е написал, че не е съгласен с него, защото отразеното в документа не отговаря на действителността. Като мотив и доказателствено основание за издаване на този АУАН в него е посочен Доклад№1156-123/06.01.2021г., преписка с Вх.

№244000-4792/24.02.2021г. и контролен талон №6869078.

Въз основа на този акт за нарушение, на 12.10.2021г., Началника на 01 РУ на МВР-Б. е издал обжалваното НП №21-1899-000115, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. и кумулативно с това му е определено и административно наказание

„Лишаване то право“ да се управлява МПС“ за срок от 1 месец . НП е връчено на К. на 18.10.2021г. и на същата дата, той е депозирал жалбата по настоящото дело.

При разпита на свидетелите по АУАН в съдебно заседание се установи, че св.Х. и св.К. не са присъствали на посочената в акта дата и място по време на извършената проверка, нито пък са възприели лично описаното от тях в този документ административно нарушение, вменено на жалбоподателя.

Твърдят, че АУАН е изготвен изцяло въз основа на писмени документи, представени от проверяващите органи на Автомобилна администрация-г.С 2 и представен от тях по случая доклад. Акта бил съставен след изпращане на въпросните документи и връчен на жалбоподателя лично срещу подпис .

В хода на делото са разпитани полицейските служители и свидетели по акта Х. и К., както и св.Б., който е дал становище по случая след преглед на писмените документи. Разпитани са и служителите на Автомобилна администрация –гр.С , които твърдят, че са извършили процесната проверка, а именно свидетелите-Г. и С.. От тях св.Х., св. К. и св.Б. твърдят, че не са присъствали на процесната проверка и чрез първите двама само е съставен процесният АУАН по документите и преписката за проверката, представени им от служителите на Автомобилна администрация- гр.С . Св.Х. сочи, че преди издаването на акта за нарушение на жалбоподателя не са проверявали достоверността на посоченото в доклада на служителите на Автомобилна администрация и за това не може да потвърди, дали жалбоподателят е присъствал на проверката и дали е отказал да съдейства за нея или не. В същата насока са показанията и на св.К. и св.Б.. Акта бил съставен в полицейското управление и връчен лично на жалбоподателя. От своя страна свидетелите Г. и С. потвърждават, че са извършили процесната проверка, но не си спомнят и не могат да потвърдят, дали жалбоподателят е присъствал на тази проверка и дали и той е отказал да представи документите си при осъществяването й. От тях св.С. обаче е категоричен, че проверените автомобили с водачи, които не съдействали на проверката и отказали да предоставят документи за таксиметрова дейност и във връзка с управляваните от тях таксиметрови автомобили, били заснети в снимковия материал към доклада по процесната преписка.

В своите обяснения жалбоподателят е категоричен, че не е присъствал при процесната проверка, не са му изисквани никакви документи във връзка с управляван от него таксиметров автомобил, нито пък е отказвал да предостави такива документи на представителите на Автомобилна администрация-гр.С . Заявява, че таксиметровият му автомобил е бил паркиран на мястото на проверката, но той е обядвал в ресторант, находящ се в близост до таксиметровата пиаца и поради тази причина въобще не е разбрал и участвал в проверката. След като се върнал от обяд, разбрал от свои колеги, че е извършена такава проверка на някои от тях. Възразил срещу издаденият му акт в последствие в полицията и изрично обяснил на в писмен вид, че не му е извършвана проверка и не е участвал в такава. Тези 3 твърдения на жалбоподателя се подкрепят от показанията на св. Щерева.

Същата установява, че работи в съседство на процесното място и позиционирана там пиаца за таксиметрови автомобили, като била на работа и по време на процесната проверка. Категорична е, че жалбоподателят не е бил на пиацата, а обядвал в близкият ресторант , където отишла в последствие и тя за да пие кафе с негов колега и именно там възприела К. да обядва.

Категорична е, че при започване и извършване на процесната проверка К. не е бил в автомобила си и на пиацата, а именно в ресторанта и дори като излязъл от ресторанта след приключването й попитал заварените на пиацата лица „Какво става?“.

По делото е представена Заповед №2445-2115/01.10.2019г., издадена от Министъра на вътрешните работи, Заповед от 22.08.2017г. на Директора на ОДМВР-Б и Заповед от 21.10.2019г. на Директора на ОДМВР-Б , като с първата на директорите на ОДМВР е делегирано правомощието за издаване на НП, а с другите две на полицейските служители към „Охранителна полиция“ и Сектор „ПП“ е делегирано правомощието за установяване на такива нарушения и съставяне на АУАН. Между полицейските служители по списък към последната заповед, на които е делегирано правомощието за установяване на нарушения по ЗДвП и издаване на АУАН , изрично са посочени в качеството им на полицейски инспектори св.Х. и св.К. .

Видно от приложената Справка за нарушител /водач, по отношение на жалбоподателя са налагани административни санкции за нарушения по ЗДвП до процесната дата.

Като доказателство по делото е приет Доклад св. от А.Г. и св.И.С., двамата като служители на РД“АА“-гр. Б. с №1156-123/06.02.2021г. Това е доклада посочен като основание за издаването и доказателство за установяване на описаното в процесният АУАН, административно нарушение, вменено на жалбоподателя. В Доклада е посочено, че тези свидетели са извършили на 05.01.2021г. проверка на леки таксиметрови автомобили в района на Автогарата в Б., описани са няколко проверени таксиметрови автомобила, сред които е описан и процесният автомобил като е отразено, че водачите им не пожелали да предоставят документите си за проверка. В доклада е посочено също така, че се прилага и снимков материал на автомобилите на тези водачи, но в снимковия материал /л.47-0-48/ не е 4 заснет автомобила на жалбоподателя, описан в АУАН и НП. Към доклада има и преписка с обяснения и декларации на проверените таксиметрови водачи . Сред тях е и декларация и обяснение на жалбоподателят, който отново е посочил и в тях, че не му е извършвана проверка от контролните органи на процесната дата и място, защото по време е обядвал в близко заведение.

От приложената кореспонденция между Автомобилна администрациягр.С , Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Б и полицейски управления е видно, че едва към 30.03.2021г. процесната преписка е изпратена по компетентност на ОДМВР-Б. , от където са изискали обяснения то всички според тях участници и възможни очевидци на случая в периода 23.04.-20.07.2021г. и едва след това на 27.07.2021г. е издаден процесният АУАН и срещу жалбоподателя.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се представиха няколко заповеди за делегиране на правомощия преди датата на процесната проверка именно на издателя на обжалваното НП, от страна на министъра на вътрешните работи и възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. В НП и АУАН се съдържат и всички реквизити за такива документи по чл.57 и чл.42 от ЗАНН, като същите са и надлежно връченилично на дееца. Наред с това, съда констатира, че процесната проверка е извършена от служители на „Автомобилна администрация“-гр.С , но след това преписката по нея е препратена на ОД МВР-Благовеград към 30.03.2021г. и възложена за разглеждане на св.Б. за становище и св.Х., който в периода 23.04.-20.07.2021г. е снемал обяснения по случая и изяснявал последният, едва след което на 27.07.2021г. е издал и процесният АУАН. При това положение и като констатира, че обжалваното НП въз основа на този акт за нарушение е съставено на 12.10.2021г., съдът приема, че е спазена и нормата на чл.34 от ЗАНН в настоящият казус, поради което и възражението на защита и в тази насока се явява неоснователно. При тези разсъждения и изяснени обстоятелства се налага извода, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно.

От друга страна обаче с ангажираните по делото гласни и писмени 5 доказателства, в това число и снимков материал към цитираният в АУАН доклад съдът установи, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. В тази връзка нито свидетелите по акта, нито свидетелите извършили проверката потвърдиха, че жалбоподателят К. е присъствал на същата и именно той, не е съдействал за извършването й чрез непредставяне на документи за таксиметровата дейност и управляваният таксиметров автомобил. Св.С., който единствен потвърди, че е очевидец поради извършване на процесната проверка от негова страна, че водачите, които осуетили проверяването им чрез несъдействие и непредставяне на документи, били със заснети автомобили, а сред тях се констатира, че не е заснет автомобила на жалбоподателя К.. Наред с това, жалбоподателят е категоричен, че въобще не е присъствал на процесната проверка и именно за това не е осуетявал такава, а по същото време бил в ресторант в близост до процесното място. Тези негови обяснения напълно се подкрепят и кореспондират с показанията на св.Щ , която работи в близост до процесното място и също е присъствала на проверката. Същата установява, че при извършване на проверката, К. действително въобще не е бил на мястото, а е обядвал в ресторант на близо, където св.Щ го видяла лично когато отишла там да пие кафе заедно с колега на К.. Тази свидетелка установява наред с това, че при излизане от ресторанта, чак тогава К. видял множество лица при таксиметровите автомобили и за това ги попитал „Какво става?“. Съда счита, че следва да се кредитират показанията на тази свидетелка като достоверни и приеме за такава и тезата на К. за случилото се, защото тази свидетелка е 3-то за процеса лице и незаинтересован от неговият изход очевидец на случая.