Определение № 177 от 15.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20235000500241 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 7531/07.03.2023 г от „Б.т.“ ООД с ЕИК – ...., със седалище и адрес на управление: село М., община К., област С., ул. „Г.Г.“ № 33, с управител А.П.Г., съдебен адрес: град П., ул. „Р.Д.“ № 53, „Д.В.Л.“, ет. 1, офис № 15 чрез адвокат И. Н.

М., вписан в Адвокатска колегия против Определение № 425 от 17.02.2023 г. по гр.д.

2899/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив (ПОС), с което се връща исковата молба (ИМ) на „Б.т.“ ООД против „Г.ф.“ АД, „В.т. к.“ ООД и „Б.у.“ ЕООД в частта, с която е предявен при условията на евентуалност установителен иск за приемане за установено, че в полза на „Г.ф.“ АД не съществува вземане против „Б.у.“ ЕООД за сумите: 20335,43 евро – лихва за забава за периода 10.06.2008 г. – 30.06.2009 г,; 4384 евро – лихва за периода 01.07.2009 г. – 23.09.2009 г., поради изпълнение на главното задължение за връщане на заемната сума от 250000 евро по договор от 04.06.2007 г., както и в частта, с която се иска при уважаване на исковете съдът да заличи ипотеката, като е прекратил производството по делото в посочените части.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че искането с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗЗД не е иск и не съществува цена на такъв иск, като искането по посочения текст от закона е функция и последица от основателността на предявените от ищеца установителни искове. Позовава се на практика на ВКС. Обосновава правният интерес относно евентуалния установителен иск за посочените договорни лихви с тяхната недължимост, поради погасяване на основния дълг. Сочи, че предявените в условията на евентуалност установителни искове са с цел да 1 бъде установено, че обезпеченото с ипотека вземане не съществува, като излага конкретни аргументи.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ищец, засяга обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК определение с преграждащ понататъшното развитие на делото характер, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на „Б.т.“ ООД, внесена в Окръжен съд – Пловдив с вх.№ 29163/07.11.2023 г. против „Г.ф.“ АД, „В.т. к.“ ООД и „Б.у.“ ЕООД, с твърдения че ищецът е собственик на имот № ..... в кв. 2, м. “Б.П.“ по плана на село Б., област П.ска, с площ 3600 кв.метра. Договор от 14.01.2004 г. за покупко-продажба на имота между ищеца и „В.т. к.“ ООД бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение по гр.д.№ 710/2015 г. по описа на ПОС. С нотариален акт № ..... г. „В.т. к.“ ООД било учредило ипотека върху имота в полза на кредитора „Г.ф.“ АД за обезпечаване на паричен заем за оборотни средства (авансово плащане с цел закупуване на диворастящи гъби) в размер на 250000 евро, както и за обезпечаване на вземането на същия кредитор към „В.“ООД (със сегашно наименование „Б.у.“ ЕООД) по договор за паричен заем в размер на 253000 евро.

„Г.ф.“ АД се снабдило с изпълнителен лист против длъжника „Б.у.“ ЕООД за главница в размер на 253000 евро и лихви в размер на 28814,99 евро за периода 10.06.2008 г. – 30.06.2009 г. и 4713,41 евро за периода 01.07.2009 г. – 23.09.2009 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 3862/2017 г. по описа на ЧСИ К.П. - П., принудителното изпълнение, по което било насочено срещу ипотекирания имот.

Според ПОС видно съдържанието на исковата молба и уточняващите молби, като се позовава на разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД, ищецът е предявил установителен иск за приемане за установено, че в полза на „Г.ф.“ АД не съществува ипотечното право, учредено с нотариален акт № ..... г., основаващ се на твърдения за погасяване на обезпеченото вземане в уговорените от страните по договора срокове. Предявени са при условията на евентуалност – установителен иск за нищожност на ипотечния договор, тъй като ипотеката е учредена от несобственик на ипотекирания имот, както и установителен иск за приемане за установено, че в полза на „Г.ф.“ АД не съществува вземане против „Б.у.“ ЕООД за сумите:

20335,43 евро – лихва за забава за периода 10.06.2008 г. – 30.06.2009 г; 4384 евро – лихва за периода 01.07.2009 г. – 23.09.2009 г., поради изпълнение на главното задължение за връщане на заемната сума от 250000 евро по договор от 04.06.2007 г. Окръжният съд е констатирал, че в исковата молба е формулирано и искане при уважаване на претенциите съдът да постанови заличаване на договорната ипотека. Според ПОС, въпреки предоставената му възможност, ищецът не е обосновал правен интерес от водене на установителен иск за отричане на вземането на „Г.ф.“ АД против „Б.у.“ ЕООД за лихви по договор, сключен между тези дружества, а такъв интерес не можело да се обоснове единствено с позоваването на чл. 151 от ЗЗД. Затова в обжалваното определение е счетено, че самостоятелният иск за установяване недължимост на лихвите е недопустим, още повече като се има предвид, че 2 точното изпълнение на договорните задължения на длъжника ще се установява по делото във връзка с претенцията за несъществуване на ипотечното право, поради погасяване на дълга в уговорените срокове. Прието е от ПОС, че е недопустимо и направеното от ищеца искане съдът да постанови заличаване на ипотеката, доколкото действието по заличаване е последица от уважаване на исковете за несъществуване на ипотечното право.

Настоящият състав намира, че ипотекарният длъжник е обвързан от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.

429, ал. 3 ГПК. По тази причина той има идентично на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. Обективното материално право му дава и всички възражения, с които разполага главният длъжник - чл.

151 от ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг - чл. 429, ал. 3 от ГПК, дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу него. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона. (Така мотиви към т. 2 от ТР 4/11.03.2019 г. по тълк.д. 4/17 на ОСГТК на ВКС). Правният интерес на ищеца да установи по исков ред, че длъжниците по изпълнителното дело не дължат на взискателя сумите посочени в изпълнителния титул (приложено е по делото на л. 56, Р-18/11.04.2013 г. по т.д. 108/09 на Окръжен съд – С. с установителен диспозитив за дължимост на процесните по втория евентуален иск суми в размер на 28814,99 евро и 4713,41 евро), произтича от изричната норма на чл. 151 от ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на ипотекирания за чуждо задължение собственик на имот да противопостави на кредитора всички възражения, с които длъжникът разполага. Посочената разпоредба легитимира собственика на ипотекирания имот да предяви иск, с който да противопостави на кредитора възражения за недължимост на обезпечените вземания.

В конкретния случай ищецът като ипотекарен длъжник се е възползвал от правото си по чл. 151 от ЗЗД. Без значение е основанието за наличния изпълнителен титул в полза на взискателя – главница, лихви или разноски. Ако вземането е обезпечено, в случая с ипотека, е налице правен интерес за лицето, чиито имот е засегнат да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, което е и сторено, като доколко тези възражения са основателни или не – е предмет на бъдещото разглеждане на спора. Не следва да бъде отнемано правото на ищцовата страна при отхвърляне на главния иск, да иска произнасяне по предявен евентуален иск, който е различен от главния, но произтича от същото спорно правоотношение.

Не се констатира отделно предявен иск по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД. Законът не е предвидил възможност за предявяване на конститутивен иск за заличаване на ипотека и че искането по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД по естеството си е последица на установителен иск за несъществуване на вземането, обезпечено с ипотеката или на самото ипотечно право. Съществува достатъчна и непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената в чл. 179, ал. 1 от ЗЗД хипотеза на заличаване на ипотеката "въз основа на влязло в законна сила съдебно решение", като възможност за заинтересования правен субект да установи по исков ред, че 3 вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува, или че не съществува самото ипотечно право и определяща заличаването на ипотеката като последица от уважаването на този иск, а не като негов предмет. Т.е. не е налице отделно предявен иск за заличаване на ипотеката, а е поискано от съда като акцесорна последица само при уважаване на който и да е от предявените искове, да бъде постановено заличаване на ипотеката.

Обсъденото обосновава извода за отмяна на обжалваното определение в обжалваната му част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 425 от 17.02.2023 г. по гр.д. 2899/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4