Решение № 20279 от 09.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20279 гр. С., 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110143404 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 237902/22.07.2024г. на СРС, подадена от „***********“ ЕАД срещу Р. М. П. във връзка със Заповед за изпълнение от 25.04.2024г., издадена по ч.гр.д. № 21841/2024г. на СРС.

Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Р. М. П. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ул.

„***********“ № 17, партерен етаж, ап. 2, аб. № *****, както следва:

5057,66 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.04.2024г.) до окончателното им изплащане;

636,54 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-20.03.2024г.;

73,86 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.04.2024г.) до окончателното им изплащане;

15,25 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-20.03.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, 1 изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Гергана Иванова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. М. П. чрез адв. И. Н. – АК-С., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 279363/02.09.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота, както и да е собственик или носител на вещно право върху него, а оттам и между страните да е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия.

Предявените искове се оспорват и по размер, като се обосновават нарушения на правата на ответника като потребител. Въвежда се довод за наличие на непоискана доставка по чл. 62 ЗЗПотр. Оспорва се наличието на извършен реален отчет, както и метрологичната годност на уредите за измерване. Оспорва се дължимостта на суми за лихви, както и на такива за дялово разпределение. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Третото лице – помагач „*******“ ООД е депозирало Молба, вх. № 309901/02.10.2024г. на СРС, към която представя документи във връзка с дяловото разпределение. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително за главница за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Нотариален акт от 18.11.1996г., т. 122, дело № 24152/1996г. на Нотариуса при Софийския районен съд, Л.Хр. П.а е подарила на сина си Р. М. П. недвижим имот – апартамент в град С., ул. „***********“ № 17А, на партерния етаж на южното крило на вътрешната четириетажна сграда, при описани площ, съседи и припадащи се площи, права и помещения. С Нотариален акт № 76/10.05.2016г., т. 4, рег. № 4328, дело № 601/2016г. на Нотариус № 040 – И. Н., Р. М. П. е подарил на дъщеря си К.Р.П. описания по-горе недвижим имот с адрес по нотариален акт – град С., ул. „***********“ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 2, в сграда № 1. Дарителят си е запазил безвъзмездно и до края на живота си правото на ползване върху 2 имота. Липсват данни учреденото право на ползване да е прекратено/погасено.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В отношенията между собственик и титуляр на вещно право на ползване доставената топлинна енергия следва да се заплаща от този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя, като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът следва да се съобразява до погасяването му. Правно и житейски нелогично е да се натоварва със заплащането на енергия, която друг ползва по силата на притежавано от него право, трето лице, което не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно обогатяване за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите за доставената топлинна енергия суми. Затова, доколкото в полза на Р. М. П. е учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, същият следва да отговаря за заплащане на доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на 3 доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.