Определение № 1383 от 30.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. Велико Търново, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVБ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Гайнова

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Димитринка Гайнова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500922 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Т. от гр. Елена срещу определение № 278 от 20.07.2026г. по гр.д. № 279/2026г. на РС – Елена, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, направено с молба с вх. № 2762 о т 25.06.2026г. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по производството по делото в размер на 7,67 евро /за обжалване на определение № 226/ 22.06.2026г. по гр.д. № 279/ 2026г. по описа на РС-Елена/, като неоснователна. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без конкретно да се сочат такива, като се излагат доводи, че въззивната инстанция сама следва да съобрази всички относими факти, без да е обвързана от изложените в жалбата оплаквания.

Отделно от това се цитира разпоредбата на чл.26 ХОПЕС и норми от други международни актове относно права на хората с увреждания и права на възрастните граждани. Прави искане до въззивния съд за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на подробни указания за точното прилагане на закона.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните 1 доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт – арг. чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото е преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Както е посочил и самият жалбоподател, в проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С разпореждане № 747/24.06.2026 г. е оставена без движение частна жалба рег. № 2735/24.06.2026 г. на РС-Елена, подадена от ищеца К. Г.Т. от гр. Елена против определение № 226/22.06.2026 г. по гр. д. № 279/2026 г. по описа на Районен съд – Елена, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК. На жалбоподателя на осн. чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 1 от ГПК са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност на частната жалба.

Постъпила е молба от жалбоподателя К. Г. Т. от гр. Елена да бъде освободен от внасяне на държавна такса. С разпореждане № 761/29.06.2026 г. е указано на жалбоподателя, че за да бъде освободен от внасяне на ДТ по производството по делото в размер на 7.67 евро по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Окръжен съд – Велико Търново (за обжалване на определение № 226/22.06.2026 г. по гр. д. № 279/2026 г. по описа на Районен съд – Елена пред ВТОС), съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, следва да му бъде признато от съда, че няма достатъчно средства да я заплати. Указано му е, че з а целта същият следва да подаде нарочна молба в РС – Елена и представи към нея писмени доказателства за следните обстоятелства: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние (недвижими имоти, движими вещи, 2

МПС, налично наличности по банкови сметки, ценни книжа, вземания и др.), удостоверено с декларация, която да съдържа изричния текст, че деклараторът е запознат с наказателната отговорност за невярно деклариране; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние (към момента на подаване на молбата); 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства (имащи отношение за освобождаване от внасяне на държавна такса). Указано е на жалбоподателя да изпълни посоченото в разпореждането в едноседмичен срок от получаването му със съобщението, в противен случай ще бъде отказано освобождаването му от внасяне на ДТ в размер на 7.67 евро по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Окръжен съд – Велико Търново за производството по делото (за обжалване на определение № 226/22.06.2026 г. по гр. д. № 279/2026 г. по описа на Районен съд – Елена пред ВТОС).

Жалбоподателят е получил съобщение, ведно с приложено към него разпореждане № 761/29.06.2026 г., на 29.06.2026 г., като предоставеният му срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 07.07.2026 г. Същият не е изпълнил дадените указания в определения срок. Действия от негова страна за изпълнение на указанията, посочени в разпореждане № 761/29.06.2026 г., не са извършени и до момента.

С атакуваното определение РС-Елена е оставил без уважение искането на К.Т. за освобождаване от внасянето на ДТ в размер на 7,67 евро за обжалване на определението, цитирано по-горе, като е приел, че само позоваването от страна на жалбоподателя, че е лице с увреждания, не е достатъчно основание за освобождаване му от внасяне на определената държавна такса по чл. 19 от Т арифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Прието е и че увреждането на лицето, ако има такова, не е предвидено като самостоятелно основание както в ЗДТ, така и в чл. 83, ал.

1 от ГПК за освобождаването му като страна по съдебно дело от заплащане на такси и разноски, като е цитирана трайна практика на ВКС на РБ в тази насока (Определение № 1996/05.07.2023 г. по гр. д. № 1283/2023 г., IV г. о., ГК, ВКС; Определение № 2205/08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 430/2024 г., III г. о., ГК, ВКС и др.). Освен това е констатирано и че жалбоподателят не представя никакви доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да му бъде признато от съда, че няма достатъчно средства да заплати такса от 7,67 евро, която е в незначителен размер. Поради това е прието, че искането 3 му по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за обжалване в размер на 7,67 евро следва да се отхвърли.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането.

При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материалното състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83 ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавната такса, за прецени дали да признание липсата на достатъчно средства у нея да я заплати.

В случая дължимата за обжалване на определение пред въззивната инстанция държавна такса е в размер на 7,67 евро. Въпреки дадената му възможност молителят нито е декларирал, нито е представил доказателства за материалното си положение и имуществено състояние. В тази връзка и предвид този изключително нисък размер на таксата, както и с оглед възрастта на жалбоподателя /43 г./, вкл. и служебно известния факт, че същият е регистриран адвокат във ВТАК, съдът намира, че не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 83 ал. 2 ГПК, които да обосноват извод за недостиг на средства у него за заплащане на този размер на държавната такса. Трайно намалената работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК и НЕЛК

/доказателства за което Т. не представя/ нито съставлява абсолютно основание по смисъла на закона за освобождаването му от задължението за внасяне на 4 такси и разноски /арг. чл. 83 ал. 1 ГПК и посочената от първата инстанция съдебна практика/, нито разгледана като обстоятелство по смисъла на чл. 83 ал. 2 т. 4 ГПК, дава достатъчно основание за постановяване на такова освобождаване.

Предвид на това и с оглед бездействието на молителя да декларира и да представи доказателства за своето имущество и доходи, съпоставено с ниския размер на дължимата такса по делото, не може да бъде обоснован извод за липсата на достатъчно средства у него за заплащането й, поради което искането му по чл. 83 ал. 2 ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същите изводи и краен резултат районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 78 от 20.07.2026г. по гр.д. № 588/2026г. по описа на РС – Елена, с което е оставено без уважение искането на К. Г. Т. от гр. Елена, обективирано в молби с вх. № 3007 и вх. № 3010, двете от 10.07.2026г., за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 588/2026г. на РС - Елена.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5