Решение № 781 от 07.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Шумен, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВАМИТЕВА при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВА-МИТЕВА Гражданско дело № 20263630101790 по описа за 2026 година Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба до съда ищецът И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. П.Т.Т. от ВАК, излага, че между него и ответника „Висус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.С.Р. и А.К., Договор за кредит №9758542007, по силата на който му е предоставен паричен кредит в размер на 1 100.00 лева. Ищецът твръди, че получил уведомително писмо от ответното дружество, с което последното го поканило да му заплати по договора сума в общ размер на 1 362, 35 лева, която сума включвала главница, лихва, наказателна лихва, такси за допълнителни услуги и др. наказателни такси. Сочи се в молбата, че към датата на подаването й ищецът е върнал на ответника сума в размер на 1 104, 81 лева, която погасявала изцяло задълженията му по договора и не дължал други суми по същия.

Поради изложеното моли съда да постанови решение по силата, на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника, сума в размер на 696,56 евро (левова равностойност 1362, 35 лева), представляваща претендирана от ответника сума по Договор за кредит 1

№9758542007, поради погасяване на вземането чрез плащане. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенцията си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за недопустим, сочейки аргументи.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

По направеното възражение за недопустимост на иска, съдът съобрази следното:

С оглед наведените от ищеца твърдения за наличие на сключен между страните договор за кредит и претенцията на ответното дружество за заплащане на суми по този договор, и насрещните доводи на ищеца, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане, съдът приема, че в случая за ищеца е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск, респ. за водене на настоящия исков процес. Ето защо счита искът за допустим, предявен при наличие на законовите предпоставки за възникване и упражняване правото на иск, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.

По същество, съобрази следното:

Няма спор между страните, че между тях е сключен Договор за кредит №9758542007, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 1 100.00 лева (562, 42 евро). Горното се потвърждава и от представеното по делото уведомително писмо, с което ответното дружество кани ищеца да погаси задължения по сключения между тях договор за кредит. Ответникът не оспори, че ищецът е заплатил на дружеството по договора сума в общ размер на 564, 88 евро. Посоченият факт се установява и от представените от ищеца разписки. От представеното уведомително писмо става ясно, че на 23.02.2026 г. ответното дружество претендира по договора заплащане освен сума за главница от 562, 42 евро и суми за лихви, наказателни лихви, и такси. Не се установи основанието, на което са начислени лихвите и таксите.

Ищецът с допълнително становище излага и доводи за нищожност на клаузи от договора, респ. на нищожност на целия договор, поради противорчеие със закона. Според текста на чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не 2 може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед претенцията за някакви, неуточнени по основание такси, съдът счита тези клаузи за противоречащи на горепосочената правна норма. На следващо място, налице е обоснована вероятност за неравноправност на тези клаузи (би могло да се приеме, че клаузите са във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, които не са част от основния предмет на договора). Ето защо приема, че тези клаузи са нищожни.

Съдът приема за основателни и доводите на ищеца относно неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

В случая, доколкото липсва представен договор, респ. ответникът не 3 посочи какъв е размерът на ГПР и какво е включено в него като разход по кредита, а тежестта да докаже тези факти е на дружеството- кредитор, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. При липсата на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Много често се получава така, че неправилното изчисление има за цел и да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК , поради което на това основание така формулираната клауза също би била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, какъвто е и настоящият случай.

4

С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора. В процесния случай, безспорно се установи, че ищецът е заплатил по договора сума в общ размер на 562, 42 евро, т.е. върнал е на кредитора цялата, предоставена в кредит парична сума. Предвид изложеното заключава, че искът на ищеца е изцяло основателен, поради което следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 25, 56 евро.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, съдът определя на сума от 200.00 евро, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая по делото е представен договор за правна помощ, сключен между адв. П.Т.Т. от ВАК и ищеца, от който е видно, че е уговорена безплатна правна защита в настоящото производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ето защо на адвокат адв. П.Т.Т. от ВАК следва да се присъди сума в размер на 200.00 евро- възнаграждение за процесуално представителство, определено съразмерно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 145, офис 3, чрез адв.

П.Т.Т. от ВАК, НЕ ДЪЛЖИ на „Висус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.С.Р. и А.К., сумата от 696, 56 евро (шестстотин деветдесет и шест евро и петдесет и шест евроцента) (левова равностойност 1362, 35 лева), представляваща претендирана от ответника сума по Договор за кредит №9758542007, поради погасяване на вземането чрез плащане.

5

ОСЪЖДА „Висус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.С.Р. и А.К., да заплати на И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 25, 56 евро (двадесет пет евро и петдесет и шест евроцента), представляваща направените разноски (държавна такса).

ОСЪЖДА „Висус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.С.Р. и А.К., да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. П.Т.Т. от ВАК, с личен №1100163890, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №145, офис 3, сумата от 200.00 евро (двеста евро), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 6