Присъда № 38 от 13.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 38/13.04.2023 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД№573 по описа на съда за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда №30/ 02.02.2023 г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НОХД № 5241/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият С.С.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл относно приложените по делото веществени доказателства. На основание чл. 189, ал. 3 о т Н П К в тежест на подсъдимия С.М. са възложени направените по делото разноски.

В законоустановения сроксрещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимия М., чрез защитника адв. С., с общо заявено оплакване за незаконосъобразност. При условията на алтернативност се иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда или изменение и намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на ОП- Пловдив намира жалбата за неоснователна.

Изразява становище, че присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло от защитника адв. С. и подсъдимия М.. Защитникът твърди несправедливост на наказанието, тъй като не е отчетено от първостепенния съд като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство провеждането на съдебното следствие по диференцираната процедура, основана на чл. 371, т. 1 от НПК, с което са спестени процесуални усилия. Сочи още, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, не е възможно да бъдат пренесени от подсъдимия инкриминираните вещи по начина, описан от св. Р.. Възразява срещу ползването от първостепенния съд като източник на доказателства за вината на подсъдимия на показанията на полицейските служители, пред които се твърди подсъдимият да е направил извънпроцесуално признание. Счита, че версията, която се извлича от доказателствата е, че кражбата е извършена с автомобил и вероятно подсъдимият М. е посочен като извършител, тъй като той е непълнолетен. Навява се още, че поради непълнолетието си подс. М. се влияе от по-възрастните, няма достатъчна оценка на това кое е добро и кое лошо и следва да се направи извод, че деянието е извършено от увлечение и лекомислие. Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен, алтернативно- да се определи наказание близко до минимума.

Подсъдимият се солидаризира с казаното от защитника му. В последната си дума не изразява становище по възведеното му обвинение и заявява, че решението следва да бъде на съда.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата, 1 изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, в пределите на чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.

Подадена е в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е намерил за несъмнено установена следната фактическа обстановка на извършеното:

Подсъдимият С.С.М. към инкриминирания по делото момент живеел в гр. К. с родителите си. Бил непълнолетен- ненавършил 15 години. Спрямо него преди това, в качеството му на малолетен, били образувани и разглеждани възпитателни дела от МКБППМН при Община К. за извършени противообществени прояви и са му били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Той.

Свид. А.Т.Г. живеел в триетажна къща в гр. К., обл. П., ул. ***, заедно със сестрите си- свид. Г.Г., свид. П.Г. и свид. М.Г.. Четиримата ползвали първия и третия етаж от къщата. На втория етаж живеел вуйчо им - свид.

З.И.К.. В жилището нямало монтирани СОТ или видеонаблюдение. Къщата била с дворно място. Имотът бил ограден с ограда, която в основата си била от камък, а в горната част от телена ограда. Пред входната врата на къщата имало метална решетка. Всички сочени по- горе лица живеели и работели в чужбина. Прибирали се в гр. К. за кратко, когато имали възможност. От 2016 година къщата не се обитавала постоянно.

Подс. С.М. към инкриминираното по делото събитие знаел, че всички от живущите в къщата на горепосочения адрес са в чужбина и в момента там не живее никой. Взел решение да извърши кражба на вещи, които впоследствие да продаде. На неустановена с точност дата през месец април 2020 г., през един от почивните дни от Великденските празници, в тъмната част на денонощието, незабелязан от никого, подс. М. влязъл в двора на имота в гр. К., обл. П., ул. ***, като разкъсал телената ограда и преминал през нея. След това достигнал до входната врата. Успял да разбие металната решетка пред нея, а след като натиснал по-силно и самата входна врата, която била заключена, успял да я взломи и тя се отворила. Веднага след това подс.

М. влязъл в къщата и огледал какви вещи има по етажите и в избата, като набелязал кои от тях да отнеме. Тъй като вещите били много, а някои от тях били обемни и тежки, подс. М. решил да ги изнесе от къщата, като ги струпа покрай оградата. Първо влязъл в избата на къщата, откъдето изнесъл 1 брой бензинова водна помпа марка “RAIDER”, тип „RD- GWP01 4,1 kW”2 цола, 1 брой електрически кантар “TCS Elektronic Price Platform Scale” до 300 кг. и 1 брой мултикултиватор „Tilling Machine Type SR-1Z-750”, като всички от посочените вещи били собственост на свид. А.Г., който преди да замине в чужбина ги бил оставил в избата на къщата. Посочените вещи подс. М. оставил до оградата на къщата, от вътрешната й страна, след което се върнал в къщата и предприел действия по отнемане на други движими вещи. На 2 стълбищната площадка на първия етаж от къщата подс. М. намерил 1 брой сушилня марка „CANDY”, модел “GV56-S” и 4 броя пластмасови столове с мрежеста облегалка х 15 лв./бр/ и 1 брой платнен сак с 2 колелца и прибираща се дръжка с размери 33 см. х 60 см. х 30 см. На кухненския плот на втория етаж от къщата подс. М. видял 1 брой кафемашина „KRUPS”, модел “Dolche Gusto КР 1006”. Тези вещи били собственост на свид. З.К., който ги бил оставил на сочените места преди да замине за Франция. Подс. М. изнесъл от къщата сушилнята и четирите пласмасови стола, които оставил при другите вещи до оградата на къщата. Върнал се, взел кафемашината от кухненския плот на втория етаж и я поставил в платнения сак с колелца, след което изнесъл и тези вещи и напуснал къщата. До оградата на къщата подс. М. прибрал в сака на колелца по-малките вещи, а останалите прехвърлил от външната страна на двора, натоварил на количка и се отдалечил от имота.

Веднага след това се насочил с количката с отнетите вещи, описани по-горе, към дома на свой познат - свид. В.Р., живущ на адрес гр. К., обл. П., ул. ***, на когото продал част от вещите за сумата от 50 лв.

На 20.04.2020 г., около 11.30 ч., в ОДЧ на РУ Стамболийски бил получен сигнал от тел. 112, че в град К., на ул. *** е забелязана разбита входна врата на частен имот. Сигналът бил подаден от съсед на имота - свид.

К.Д. Било установено, че собствениците са в чужбина. При връзка с тях, те посочили, че при завръщането си в България ще констатират дали има нещо липсващо. В същия ден била осъществена видеоконферентна връзка със свид.

Г.Г. – сестра на свид. А.Г., която посочила липсващите вещи, собственост на нейния брат – пострадалия Г.. По-късно, при завръщането си в България от чужбина, пострадалите З.К. и А.Г. били разпитани като свидетели. В показанията си дали описание на липсващите им вещи, сред които били и всички вещи, предмет на кражбата. На 22.04.2022 г. в районното управление се получила информация за вероятните извършители на взломната кражба.

Като такива били посочени подс. С.М. и св.В.Р.. При проведена оперативна беседа от свид. К.С. (*** при РУ С.) с подс. М., последният признал, че е откраднал вещи от дома на пострадалите свидетели, които продал на свид. Р..

Посочил, че последният е участвал в кражбата на част от вещите. При проведения му разпит св. Р. отрекъл да е причастен към извършената кражба.

Заявил, подс. М. го е потърсил, за да му предложи за продажба различни уреди, който приел да купи за сумата от 50 лева.

Осъществявайки контролното си правомощие, настоящия съд констатира наличието на неназовано от страните, неотстранимо от настоящата инстанция, но подлежащо на коментиране нарушение на процесуалните правила- на чл. 391 ал. 1 от НПК. Подсъдимият по делотоС.М., е бил непълнолетен както към момента на инкриминираното деяние, така и по време на проведеното първоинстанционно производство. Това, съобр. чл. 381, ал. 1, предл. 1-во от НПК е обуславяло разглеждането на делото при закрити врати. В разпоредителното заседание, проведено на 10.10.2022 г., страните еднопосочно са заявили, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати. Съдът, без да извърши собствена преценка за това, е споделил така изразеното становище. Не е констатирал, 3 че то е в противоречие със сочената по- горе разпоредба. Не е изложил и никакви съображения относно наличието на значим обществен интерес за публичност на заседанията, при което е приложима хипотезата на чл. 391, ал.

1, предл. 2-ро от НПК. Производството пред районния съд е протекло изцяло публично, с което несъмнено са нарушени специалните изисквания, изводими от качеството на подс. М. на непълнолетен. Това нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция, то не може да бъде отстранено и чрез ново разглеждане на делото, поради което не попада в обхвата на чл. 335, ал. 2, предл. 1-во от НПК. Макар и неналагащо отмяна на проверявания съдебен акт, то следва да бъде обсъдено като процесуална непрецизност на дейност на съда, предшестваща постановяването на обжалвания съдебен акт.

Възражението срещу доказателствената дейност на първостепенния съд е основателно.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка е неправилна, тъй като не е съответна на изводимото от доказателствата по делото. Налице е процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати от първостепенния съд нарушения на изискванията на чл. 13, ал. 1, чл. 14 ал. 1 и чл. 107 от НПК. Значимите обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно, обективно и пълно поради непълноценен анализ на доказателствените източници, при което правно-релевантните факти са изведени при превратно тълкуване на част от доказателствата по делото, а касателно авторството на разследваното деяние- и от недопустими такива.

Съдебното следствие е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК досежно част от свидетелите и вещито лице. Пловдивският окръжен съд констатира, че първостепенният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 1 и ал. 3 от НПК. При направено искане за това от подсъдимия и защитника му, при незаявено от пострадалите желание да участват като страни в процеса, е одобрил с определение изразеното съгласие на подсъдимия и защитника му.

Така е приел при постановяване на присъдата да се ползват протоколите от ДП за разпит на свидетелите: К.С., З.К., К.Д. Д.Т., А.Г., П.Г., Г.Г., М.Г., В.Р. и М.В., както и съдържанието на изготвената в хода на ДП стоково- оценъчна експертиза, без разпит на изготвилото я вещо лице Г.. Приложението на диференцираната процедура е било законосъобразно ( с изключение на свид.

В.Р.), тъй като действията по разследването в хода на ДП са били извършени по правилата на НПК. Съдът е следвало да проведе разпит на св. В.Р.единственият сочещ да е очевидец на някакви действия на подсъдимия М., които могат да бъдат съотнесени към предмета на разследване по настоящето дело. Той е бил твърде пестелив на съществени за делото факти в проведения му разпит в хода на ДП. Този свидетел беше разпитан при проведеното от въззивния съд съдебно следствие.

Релевираното пред настоящия съд оплакване за неправилна оценка на доказателствата по делото е основателно. Прочитът на мотивите на постановената присъда сочи, че първостепенният съд не е обсъдил в пълнота и взаимовръзка всички относими доказателства и средствата за тяхното установяване. Формално са изброени кредитираните доказателства и