Решение № 97 от 16.09.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Раднево, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100333 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М. Н. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Стара Загора, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2023 година, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 3000 лв., а той се задължил да върне сумата съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 47,67%, ГЛП в размер на 39,62%, при срок на кредита от 24 месеца. Твърди, че във връзка с договора за потребителски кредит № *** от 26.07.2023 година и на основание глава II, чл. 4 от последния, сключил и договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК *****, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. Твърди, че с договора за поръчителство се уговаряло, че дължи възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение, а възнаграждението следвало да се заплаща директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредита. Твърди, че въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД не отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало. Твърди, че е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, 1 като сумата която е платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Твърди, че всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Твърди, че смята, че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от него лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Твърди, че макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Навежда аргументи за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради невключване в ГПР на възнаграждението за поръчителството съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че завишаването на разходите по кредита без да е изрично посочено такова, представлявало нелоялна търговска практика съобразно чл. 68г и чл. 68д от ЗЗП. Твърди, че договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което можел да съществува валидно само при действителен главен дълг, а с оглед изложените съображения, касаещи нищожност на кредитната сделка и твърдението, че последната не произвела правен ефект, счита, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на гаранта „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение също била нищожна. На самостоятелно основание счита, че приложената възнаградителна лихва в размер на 39,62 % по договора за потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави, за което излага съображения. Счита, че е заплатил, въпреки липсата на основание по договора за потребителски кредит сумата от 200 евро на ответника представляващи погашения за възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 732,56 евро /допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 10.09.2026 г., като в протокола е допусната техническа грешка относно сумата, но съдът ще вземе предвид реално претендираната от ищеца сума от 732,56 евро/, недължимо платена договор за кредит № *** от 26.07.2023 г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД поради неговата недействителност на различни правни основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт А. И., с който 2 оспорва иска. Твърди, че оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *****/26.07.2023г. между ищеца като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като кредитор за сумата от 3000лв. Твърди, че не е предавало сумата от 3000 лв. на ищеца с основание договор за потребителски кредит № *****/26.07.2023г. Твърди, че действително като доказателства е представен от ищеца договор за потребителски кредит с цитирания номер и параметри, но на същия липсвал подпис и не са били представени доказателства за получаване на волеизявления от двете страни за съгласие за сключване на договора. Твърди, че също така не са представени и доказателства за предаване на заемната сума с основание посочения договор за кредит. Твърди, че няма сключен такъв договор за кредит, предмет на настоящия спор и оспорва представените доказателства. Твърди, че дружеството не е изразило съгласие с договора под каквато и да било форма, нито предоставил в заем уговорената сума. Твърди, че съгласно чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на „Кредисимо“ ЕАД договорът за кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в сила от момента, в който „Кредисимо“ ЕАД одобри подаденото заявление. Твърди, че за одобрение се считало получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от страна на кредитора, което следвало да бъде извършено на указания от кредитополучателя email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване). Твърди, че в случая такова одобрение не е изпратено от дружеството, ищецът не представил доказателства в този смисъл. Твърди, че представеният по делото договор е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не било одобрено от тях, съответно сумата не била предадена на ищеца. Твърди, че във връзка с процесния договор за кредит не било учредявано обезпечение, не бил сключен договор за предоставяне на поръчителство и/или договор за поръчителство. В допълнение развива съображения за спазване на нормите на ЗПК - относно начинът на формиране на ГПР, необходимото съдържание съгласно ЗПК и възраженията на ищеца за нищожност поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, относно чл. 19 ЗПК за максимално допустимия ГПР, относно задължителния характер на сключването на договор за поръчителство. Иска отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

С протоколно определение от 02.07.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2023 година, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 3000 лв., а той се задължил да върне сумата съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 47,67%, ГЛП в размер на 39,62%, при срок на кредита от 24 месеца; получаване на заемната сума от 3000 лв.; платена от ищеца общо сума над главницата от 200 евро, представляващи погашения за възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора; твърденията си недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

С оглед изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК относно основанието /договора/ с протоколно определение от 02.07.2026 г. следва да се има предвид, че обстоятелствата, изложени в исковата молба са останали същите по предходния договор. Обаче по делото е приет като писмено доказателство вече актуалния договор, предмет на иска, а именно договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2023 година /л.88-91/, от който е видно, че размерът на одобрения и усвоен кредит е в размер на 1950 лв., при срок на връщане на кредита на 18 месечни вноски с падежи в погасителен план в т.10 на Приложение № 1 към договора за кредит /виж гърба на л.90/. Посочени са в същия ОЛП от 39,21% и ГПР от 47,08%, при общ размер на 2624,96 лв.

Сумата е усвоена от ищеца чрез банков превод на 27.07.2023 г. /виж отговор на въпрос 1 на СИЕ/.

От приетото по делото удостоверение № 86811/19.02.2024 г. /л.92/, издадено от ответника и неоспорено от него, ищецът към дата 19.02.2024 г. е изплатил напълно задълженията си по процесния договор за кредит № ***/26.07.2023 г.

4

Независимо, че в договора за кредит не е изрично посочено, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство, с което в посочения текст на всички разпоредби на договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено до 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно или по-голямо от размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.

4-3 от договора за кредит е имал възможност да сключи необезпечен договор за кредит. Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че договорът за кредит е сключен при ГЛП от 39,21% и при ГПР в размер на 47,08 %, което означава, че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР, което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК. Именно комплексът от всички тези преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузите на договора за кредит за незадължителност на обезпеченията и застраховките са формални.

От приетия договор за кредит е видно, че в разпоредбата на чл. 4-1 е предвидено, че когато кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да представи банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение именно на това желание на ищеца, който е имал нужда от парични средства към онзи момент, принудили го да вземе кредит при ГПР в такъв висок размер за потребителски кредит, същият е сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство от 26.07.2023 г. за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит /л.118-123/, защото е имал нужда да обезпечи кредита си към „Кредисимо“ ЕАД и да се 5 лиши от още 1954,31 лв. /уговорен размер на възнаграждението за поръчителство, виж приложение № 1 към договора в диапазона около 108 лв. месечно – варира от 128 лв. до 140 лв./, колкото е главницата по кредита/. Или за 18 месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен план на договора за кредит, като общият размер на възнаграждението за целия срок на договора е 2629,27 лв. /674,96 лв. по кредита плюс 1954,31 лв. по договора за поръчителство/. Размерът на възнаграждението за поръчителството е на стойност около 100 % от отпуснатия кредит от 1950 лв. Този договор за поръчителство е сключен съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит, в които е предвидено, че договор за поръчителство се сключва по искане на кредитополучателя. Договорът за поръчителство е едното от предвидените две алтернативи за обезпечаване на кредита по чл. 4, ал. 1 от договора, като поръчителят следва да е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /не може да е физическо лице/.