Решение № 1733 от 08.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. Бургас, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120105297 по описа за 2022 година

Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” АД, с ЕИК: *, седалище и адрес на управ-ление: *, против К. К. И., ЕГН: **********, от *

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 3367/2022г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 636.23 лв. – главница, представля-ваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – жилище, находя-що се на горния адрес, за периода от м. декември 2020г. до м. септември 2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 51.70 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.02.2021г. до 23.05. 2022г.

Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжницата при усло-вията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на И., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Н. В., оспорва исковете.

Излага съображения, че през процесния период не е съществувало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните и тя няма качество на по-требител на топлинна енергия, поради което не дължи заплащане на исковите суми, евен-туално – че такава не е доставяна реално или че се касае за хипотеза на непоискана услуга. Възразява и за погасяване на вземанията по давност. Иска от Съда да отхвърли претенции-те.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като такъв, третирайки ответницата като потребител за обект – жилище, находящо се на адрес: *, е извършил начисления по партидата й на клиент с номер *, в размер на исковите суми.

1

По заявление на дружеството е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу И. за тях – п о ч. гр. дело № 3367/2022г. на РС Бургас , приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предявените установителни искове.

От представените от ищеца две писма от ОП ”Общински имоти” – Бургас при Общи-на Бургас /л.9 и л.64/ се установява, че в периода 29.03.2016г. – 11.10.2021г. ответницата е била наемател на горното жилище – общинска собственост, находящо се в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция на “Топлофикация – Бургас” АД.

Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна, по искане на дружеството е допуснато извършване на СТЕ.

От заключението на вещото лице се установява, че за времето от м. декември 2020г. до м. септември 2021г. абонатната станция, обслужваща входове 5 и 6 на жилищен *, е работила и е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Установява се, също така, че за горния период в наетото от И. жилище е ползвана такава. Служи-телите на ”ВиК” ЕАД – Бургас са отчели 95 куб. м. топла вода по водомера му и са начис-лили още 1.68 куб. м. от разпределение от общия, а от топлинния счетоводител са отчетени 64 куб. м. Начислените за имота от последния суми по компоненти са, както следва: 521.48 лв. – за БГВ, 28.43 лв. – за отопление от щранг-лира, 101.40 лв. – за сградна инсталация и 6 лв. – за отчет и дялово разпределение, като след извършена корекция от -21.08 лв., дължи-ми остават общо 636.23 лв. Обезщетението за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2021г. до 23.05.2022г. е правилно изчислено и е в размер на 51.70 лв. Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответст-ва на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази материя. Съдът креди-тира изцяло заключението като обективно и компетентно изготвено. В тази връзка, възра-жението на особения представител на ответницата, че през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението му, че за процесния период И. не е била в до-говорни отношения с ищцовото дружество, респективно – не е била потребител на топлин-на енергия.

Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като изричното им писмено приемане не е необходимо.

В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена-та на доставената им такава, като тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се изгуби качеството на потребител на топлинна енергия е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74/2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от ответната страна.

2

В ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различ-ни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно – носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот, при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството ”клиент“ на ТЕ за битови нужди /“битов клиент“ – по смисъла на т.2а, § 1 о т Д Р н а ЗЕ/ и като страна по договор за доставка на такава дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например – с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл, изброяването в нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотно-шение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би про-тиворечало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 о т ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топ-лопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от него, този правен субект дължи цената на доставената ТЕ за собствени-те му битови нужди.

На следващо място – съгласно чл.24ж, ал.6 от Наредбата за условията и реда за уста-новяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общин-ски жилища, приета с решението на Общински съвет – Бургас, по т. 6, Протокол № 29/17 и 18.12.2009г. , жилището се предава на наемателя след представяне от негова страна на удо-стоверения за открити на негово име партиди на имота към съответните експлоатационни дружества и подписване на приемо-предавателен протокол с наемодателя за фактическото му предаване и приемане.

Най-накрая – съгласно чл.60, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация – Бургас” АД на потребители в град Бургас, купувач може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако юридическото лице – собственик на имота е подало декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за такава. В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за топлинна енергия. В ал.2 е предвидено, че при промяна в наемното правоотношение новият и предишният наемател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.14 /30 дни/ заявление за откриване или закриване на партида по образец, към което са приложени копия на документи удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотношение и декларация на собственика по ал.1, а в ал.5 – че ако новият наемател не изпълни това свое задължение, продавачът има право да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ наемното правоотношение и декларацията на собственика по ал.1.

В случая, безспорно се установява, че ищцовото дружество е открило партида за процесния топлоснабден имот, собственост на Община Бургас, на името на ответницата – наемател на жилището, клиент с № *, което обстоятелство, обсъдено във връз-ка с посочените по-горе две писма от ОП ”Общински имоти” – Бургас до топлопреносното предприятие и в контекста на цитираните разпоредби от Наредбата на ОбС – Бургас и Об-щите условия на “Топлофикация – Бургас” АД, съобразно указаното с ТР № 2/2017г. от 17. 05.2018г. по т.

3 дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС разрешение, дава основание да се направи обоснован извод, че между страните по делото е възникнало и съществувало, включително и през исковия период, соченото в исковата молба облигационно правоотношение, основа-но на договор за продажба на топлинна енергия на потребител – за битови нужди, при пуб-лично известни общи условия, неразделна част от него. Безспорно се установява и фактът, че за времето от м. декември 2020г. до м. септември 2021г. ищецът е подавал в сградата на ЕС в гр.Бургас, ЖК ”Славейков”, бл.34, вх.6, топлоенергия за битови нужди за БГВ и отоп-ление, поради което следва да се приеме, че за И. е възникнало валидно задължение да заплаща предоставяната й такава. В тази връзка възраженията на особения представител на ответницата, че се касаело за предоставяне от дружеството на ”непоискана услуга” – по смисъла на чл.62 от ЗЗП, поради което не се дължи заплащането й, също са неоснователни.

При това положение, с оглед и заключението на вещото лице по СТЕ, Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът по несъмнен начин установи дължимостта на сумите 636.23 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за процесния период, и 51.70 лв. – обезщетение за забава, за които се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3367/2022г. на РС Бургас, от ответницата.

При нейна доказателствена тежест, И. не е ангажирала доказателства да е пла-тила на “Топлофикация – Бургас” АД тези суми.

Неоснователно е възражението й за погасяване на задълженията или части от тях по давност. Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинната енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В случая, първата претендирана сума е за м. декември 2020г. и е следвало да бъде заплатена до 30.01.2021г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК пък е депозирано в съда на 27.05.2022г., от която дата се счита, че е подадена исковата молба – чл.422, ал.1 от ГПК, т. е. преди да са изтекли трите години, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Давността е прекъсната – чл.116, б.“б“ от ЗЗД, а по време на настоящия съдебен процес, относно вземанията, такава не тече – чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД.