Решение № 7066 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7066 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110139805 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника М. Б. Т., с която, по реда на чл. 422 ГПК, са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7601/16.03.2025 г. по ч.гр.д. № 11984/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 590.08 евро /1154,09 лева/ - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб. № 272864, за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; 67.71 евро /132,44 лева/ - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за период от 15.09.2022 г. до 21.02.2025 г.; 24.50 евро /47,92лева/ цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; както и 4.56 евро /8,93 лева/ - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника М. Б. Т. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

1

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело.

Сочи, че с оглед на това е подал заявление по чл. 410 ГПК, уважено от СРС, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за гореописаните вземания. Твърди, че с оглед дадените от заповедния съд указания, предявява настоящите установителни искове. Моли за уважаване на претенциите и установяване дължимостта на сумите, така както са описани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Б. Т., чрез назначения от съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Б. Т. лично подава молба /без посочен адрес за връчване на книжа/, в която сочи, че е погасил задълженията си по делото, за което представя разписка, издадена от ищцовото дружество.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно 2 право на ползване.

В конкретния случай, с оглед лично подадения от ответника отговор на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се гр. София, ж.к. ***, аб. №272864, че в сградата е извършвано дялово разпределение на твърдяната стойност, както и че ищецът е доставил в същия топлинна енергия, отговаряща по стойност на сумите, посочени в исковата молба.

Няма спор, че задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение не са заплатени от ответника в срок.

С оглед на това, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани по размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК по отношение на исковите претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Сочи се в писмена молба от ищеца от 16.03.2026 г., а и се установява от представеното от ответника към отговора на исковата молба платежно нареждане, че на 26.02.2026 г. ответникът е извършил по сметка на ищеца цялостно плащане на сумата по исковата претенция в размер на 1068.61 евро – включваща сумите, претендирани като главница за топлинна енергия и дялово разпределение, законна лихва, мораторна лихва и разноски за заплатена държавна такса и депозит за особен представител.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а именно – извършеното от ответника цялостно погасяване на претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира, че предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /с оглед извода за основателност на предявените искове и предвид обстоятелството, че погасителното плащане е извършено от ответника след образуване на настоящото производство/, право на разноски има единствено ищецът в производството.

Същият изрично сочи, а и се установява, че ответниците са заплатили сторените от него разноски държавна такса и внесен депозит за особен представител. поради което претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство.

С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като взе предвид ниската правна сложност на спора, съдът намира, че ответникът следва да заплати в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на сумата от 102.26 евро за исковото производство и 25.56 евро за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Б. Т., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 7601/16.03.2025 г. по ч.гр.д. № 11984/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 590.08 евро /1154,09 лева/ - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб. № 272864, за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; 67.71 евро /132,44 лева/ - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за период от 15.09.2022 г. до 21.02.2025 г.; 24.50 евро /47,92лева/ цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; както и 4.56 евро /8,93 лева/ - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г. – като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 102.26 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред СРС, както и сумата от 25.56 евро - разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4