Определение № 180 от 06.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514299 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу разпореждане № 148798 от 26.09.2025 г. на Софийски районен съд, 88-ми състав, постановено по ч. гр. дело № 26117/2025 г., с което е върнато заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.С.П., на основание чл. чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 о ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа, че подаденото заявление отговаря изцяло на изискванията за искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК и дадените от заповедния съд указания не целят да се посочат юридически факти, касаещи основанието на претендираните вземания и тяхната индивидуализация, а да се изложат твърдения за правопогасяващи юридически факти, които подлежат на доказване от длъжника в исковото състезателно производство.

Моли съда да отмени разпореждането и разпореди издаването на заповед за посочените в заявлението суми.

Софийски градски съд, като се запозна с представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано е по заявление на 1

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.С.П. за задължения по договор за паричен заем № 666995/25.04.2022 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД.

Заявителят твърди, че вземанията на кредитора по този договор са му прехвърлени с договор за цесия от 05.08.2024 г., поради което иска да му бъде издадена заповед за изпълнение за следните вземания по договора за заем: главница от 469.46 лева, договорна лихва от 32.74 лева за периода 02.07.2022 г. до 03.10.2022 г. и обезщетение за забава за период преди заявлението /от 03.07.2022 г. до 02.05.2025 г./ в размер на 274.43 лева. С разпореждане от 27.05.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя, съгласно чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК и предвид качеството потребител на длъжника, да посочи погасявани ли са суми от длъжника /кредитополучател/ по договора и в какъв размер, като предупреждава кредитора, че при неизпълнение на указанията в предоставения тридневен срок, заявлението ще бъде върнато, а производството по делото ще бъде прекратено. С молба от 06.06.2025 г. заявителят отказва да изпълни тези указания, с довода, че извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. С разпореждане от 26.08.2025 г. заповедният съд предоставя на заявителя последна възможност да изпълни указанията от 27.05.2025 г., като в указания срок заявителят подава молба от 05.09.2025 г., с която отново отказва да изпълни указанията, с идентични на посочените в предходната молба доводи.

С обжалваното в настоящето производство разпореждане районният съд констатира неизпълнението на заявителя, като приема за неоснователни изложените от него доводи за недължимост на дадените указания и връща подаденото заявление.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от ГПК установява възможност за издаване на заповед за изпълнение, ако заявлението има за предмет: вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд и предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена на длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районен съд.

При разглеждане на искането за издаване на заповед, съдът следва да прецени предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК, като заявлението може да се 2 отхвърли, когато са налице основанията по чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК/. За да извърши така дължимата преценка, заповедният съд следва да се запознае със съдържанието на сключения с потребителя договор договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, които документи кредиторът е задължен да приложи към заявлението, съгласно чл.

410, ал. 3 от ГПК.

От посочените в заявлението обстоятелства и представените към него договор и общи условия, приложими към този договор, се установява, че процесният договор е сключен между кредитора и физическо лице, което има качеството на потребител. В Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е налице специална регламентация за изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, какъвто характер има и сделката, въз основа на която се претендират процесните вземания, както и за последиците от нарушаване на тези изисквания относно действителността на този вид договор. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че елемент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е в него да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че посочването в договора за потребителски кредит на годишния процент на разходите е от съществено значение, като целта на това е да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, като с оглед на това и на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, е счетено, че посочването на годишния процент на разходите по начин, който не отразява точно всички разходи, включени в него, лишава потребителя от възможността 3 да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. При съобразяване на това разрешение, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, настоящият съдебен състав намира, че за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.

11 , ал. 1, т. 10 ЗПК, с която норма се транспонират разпоредбите в тази връзка, предвидени в Директива 2008/48, трябва в съдържанието на договора за потребителски кредит по ясен и разбираем начин да са изброени като вид всички разходи по кредита, които са в тежест на потребителя, които се включват в годишния процент на разходите, да е посочено каква е стойността на годишния процента на разходите по процесния кредит, както и да са конкретизирани всички допускания, използвани при изчисляването на тази стойност. В чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато това изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит не е спазено, той е недействителен, като последицата от това, съгласно специалната норма на чл.

23 ЗПК е, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Във връзка с прилагането на чл.

22 и чл. 23 ЗПК следва да се отбележи, че в цитираното решение на Съда на Европейския съюз е налице произнасяне, че е допустимо в националната правна уредба на Република България да е предвидено, че когато в договор за потребителски кредит не са посочени всички разходи, които се включват в годишния процент на разходите съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48, е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, като тази санкция отразява тежестта на допуснатото нарушение на изискванията за съдържанието на договора и има възпиращ и пропорционален характер.

При запознаване със съдържанието на договора за потребителски кредит, сключен на 25.04.2022 г. и изготвеният погасителен план към него, може да се направи извод, че в него липсва конкретно посочване на видовете разходи, които се включват при изчисляване на посочения в него като размер годишен процент на разходите. Това означава, че при сключване на процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което прави този договор недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Затова правилни 4 и съответстващи на целта на закона – да бъде дадена реална защита на потребителя, са дадените от съда указания за посочване на допълнителна информация, която е от значение за ефективното осъществяване на тази защита. Настоящият състав споделя изложените от заповедния съд в обжалваното разпореждане мотиви, че за да е напълно ефективна предвидената потребителска защита, не е достатъчно съдът, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена уговорка, просто да прогласи нейната нищожност, а да може да изведе всички последици от това заключение, като потребителят бъде поставен в правното и фактическо положение, в което би бил при липсата на тази клауза. В този смисъл непосочването на изрично поисканата от заповедния съд информация от страна на кредитора, реално препятства възможността заповедният съд да предостави гарантираната със закон потребителска защита.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, съответно подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 148798 от 26.09.2025 г. на Софийски районен съд, 88-ми състав, постановено по ч. гр. дело № 26117/2025 г., с което е върнато заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.С.П., на основание чл. чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 о ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5