Решение № 1034 от 24.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300101734 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на К. П. Б. срещу „Банка ДСК“ АД, с която са предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за кредит за текущо потребление от *** г. с който му била предоставена сумата от 64195 лева, със срок на погасяване 120 месеца, лихва от 4.88% и ГПР посочен в размер на 4.99%. Сумата била предоставена за погасяване на предходни задължение на ищеца по договори за кредит от *** г., от *** г. и от *** г.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие на закона, изразяващо в противоречие на разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението да извърши необходимата проверка на кредитоспособността му. Твърди, че предвид състоянието на предходните договори той не е бил кредитоспособен и не е можел да обслужва нов банков кредит. По този начин финансовото му положение се утежнявало, което обстоятелство било известно на ответника. Намира, че неизпълнението на задълженията по чл. 16 ЗПК водят до нищожност на договора поради противоречието му със закона.

На следващо място излага твърдения за нищожност на договора поради липсата на предмет и основание. Намира, че и трите предходни договора за кредит за недействителни на основание чл. 22 ЗПК, което довело до несъществуването на 1 задължения в общ размер от 64195 лева, погасяването на които било предмет и цел на процесния договор за кредит.

На следващо място въвежда основания за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Излага твърдения за това, че лихвеният процент уговорен в договора е неясен и двусмислен, което намира че е нарушение на чл. 11, т.

9 ЗПК. На следващо място се твърди, че посоченият в договора ГПР не е верен, а действителният бил по-висок, защото към него следвало да се включат таксите за разкриване на сметка, застрахователни премии, такси по програма на банката, както и всички останали начисления по тарифата.

Иска се установяването на нищожността, съответно недействителността на договора за кредит от *** г.

Прави искане за конституиране на трето лице подпомагаща страна на Я. Н. Т. поръчител по договора за кредит, изпълнил задълженията по него без да уведоми ищецът.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава сключването на всички посочени в исковата молба договори за кредит, като намира, че условията на възнаградителната лихва по процесния са ясни и уговорката не води до неравновесие между страните. Счита, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на ЗПК. Намира, че в настоящото производство не може да се изследва недействителност на предходните договори за кредит, предвид рефинансирането им с процесния договор. Евентуално твърди, че по отношение на всички договори са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК. Твърди, че е спазена и нормата на чл. 16 ЗПК тъй като с процесния договор се намалявала вноската и разходите, които дължал ищецът, погасителните вноски били заплащани, а на *** г. задължението било окончателно погасено.

Иска отхвърляне на исковете и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпил отговор от третото лице помагач- Я. Т., с който се взема становище за неоснователност на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените документи се установява, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от *** г., с който на ищеца е предоставена сумата от 50 000 лева за срок от 120 месеца, при променлив лихвен процент от 5% годишно, при изпълнение на условията на програма „ДСК Престиж плюс“ и посочен ГПР от 5.45%. Формирането на ГПР е посочено в т.9.1 от общите условия, като е 2 записано, че ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Размерът на ГПР бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал: -лихва; -такси, които клиентът дължал към банката, съгласно приложение-извлечение от Тарифата на банката; -такса за откриване и месечна такса за поддържане на разплащателна сметка, само при откриването й в дена на входирането на искането за кредит и не е включена в ползван от клиента платежен пакет; -такси за ползването на допълнителни услуги, ползването на които представлява условие за получаване на преференциална лихва; -такса за ползване на платежен пакет, ползването на които представлява условие за получаване на преференциална лихва. В т. 9.2 са описани таксите, които не се включват в ГПР, а в т.

9.3 и 9.4. е уговорена дължимостта на такси от тарифата и посочването на общата дължима сума. В самият погасителен план е посочена стойността на ГПР, а на последна самостоятелна страница са поместени взетите предвид допускания при изчисляването му. Тези записвания се намират на самостоятелна трета по ред страница (макар в приложенията към отговора да е копирана като гръб) след подписите на страните и са налични само при документите представени от ответника.

От същата дата е сключен и договор за поръчителство между ответника и Я. И.

Т.

На *** г. между страните е сключено допълнително споразумение с което е уговорен гратисен период по заплащане на лихва и главница от 10 месеца, като е предоставен нов погасителен план с посочване на лихвен процент, ГПР и обща дължима сума. Сключено е и допълнително споразумение към договора за поръчителство.

На *** г. между страните е сключен нов договор за кредит за текущо потребление, с който на ищеца е предоставена сумата от 8 000 лева за срок от 120 месеца, при променлив лихвен процент от 5.7% годишно, при изпълнение на условията на програма „ДСК Престиж плюс“ и посочен ГПР от 7.19%. Формирането на ГПР е посочено в т.9.1 от общите условия, като записванията са идентични с предходния договор. В самия погасителен план е посочена стойността на ГПР, а на последна самостоятелна страница са поместени взетите предвид допускания при изчисляването му. Тези записвания се намират на самостоятелна трета по ред страница (макар в приложенията към отговора да е копирана като гръб) след подписите на страните и са налични само при документите представени от ответника. Към този договор е била сключена и групова застраховка в полза на банката при премия от 0.111% от застрахователна сума от 8000 лева.

От същата дата е сключен и договор за поръчителство между ответника и Я. И.

Т.

3

На *** г. между страните е сключено допълнително споразумение с което е уговорен гратисен период по заплащане на лихва и главница от 10 месеца, като е предоставен нов погасителен план с посочване на лихвен процент, ГПР и обща дължима сума. Няма данни за сключено допълнително споразумение към договора за поръчителство.

На *** г. между страните е сключен нов договор за кредит за текущо потребление, с който на ищеца е предоставена сумата от 9 000 лева за срок от 120 месеца, при променлив лихвен процент от 5.7% годишно, при изпълнение на условията на програма „ДСК Престиж плюс“ и посочен ГПР от 7.06%. Формирането на ГПР е посочено в т.9.1 от общите условия, като записванията са идентични с предходния договор. В самият погасителен план е посочена стойността на ГПР, а на последна самостоятелна страница са поместени взетите предвид допускания при изчисляването му.

От същата дата е сключен и договор за поръчителство между ответника и Я. И.

Т.

На *** г. между страните е сключено допълнително споразумение с което е уговорен гратисен период по заплащане на лихва и главница от 10 месеца, като е предоставен нов погасителен план с посочване на лихвен процент, ГПР и обща дължима сума.

Между страните няма спор, че ищецът е имал затруднения при погасяването на задълженията си, поради което на *** г. е сключен нов договор за кредит за текущо потребление, с който му е предоставена сумата от 64195 лева за погасяване на задълженията по четири договора за кредит включително описаните по-горе. Уговорен е променлив лихвен процент от 4.88% годишно, посочен е ГПР от 4.99% и срок за връщане от 120 месеца.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че ищецът не е погасил задълженията по договора, а това е правено от поръчителя поради неговото неизпълнение.

При така установената обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящия случай Я. Т. обезпечава дълга на ищеца. Задължението му е акцесорно на това по кредита и е уговорено като поръчителство- чл. 138, ал. 1 ЗЗД.

Поради това той отговаря солидарно на самостоятелно основание и доколкото съществува задължение за ищеца по договора за кредит, но не е страна по същия, като за двете правоотношения са съставени отделни договори.

В исковата молба и уточнението се предявяват искове за нищожност на 4 договора от *** г. на няколко основания. По отношение на липсата на основание и предмет, страната се позовава на едни и същи обстоятелства, а именно това, че не са съществували задълженията за чието погасяване е отпуснат кредита. Поради това тези твърдения следва да бъдат разгледани заедно, като се прецени в коя хипотеза на чл. 26 ЗЗД попадат. В този смисъл Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., в което е дадено тълкуването, че при предявени искове за обявяване на нищожност на правна сделка на няколко основания, съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин на съединяване на исковете. Петитумът на всеки един от исковете е обявяването на нищожност на сделката, като тази нищожност е абсолютна.

Нищожната сделка се счита, че не съществува в правния мир и последиците от нищожността по чл. 34 ЗЗД са аналогични за всички основания по чл. 26 ЗЗД.

Действително атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, т. е. основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите. Следва да се има предвид и, че излагането на едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с различни основания за нищожност, като в този случай, подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД е въпрос на правната квалификация на иска.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд (Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о.) начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност- ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. В настоящия случай на първо място следва да бъдат разгледани въведените твърдения за противоречие със закона, които се обосновават с нарушаването на чл. 16 ЗПК и с нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 10, а след това твърденията за липса на основание. Макар по отношения на разпоредбите на чл.

11 ЗПК да е предвиден отделна специална норма за недействителност, доколкото по 5 своята правна квалификация нарушаването им представлява противоречие със закона, те подлежат на разглеждане преди липсата на основание.