Решение № 18586 от 04.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18586 гр. София, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110155514 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, с която срещу наследниците на В. И. Б. – В. И. Б., Е. И. Б., М. И. С. и Е. С. Б., са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми в размери, както следва:

1/ от В. И. Б. – сумата от 11,64 евро, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (18.12.2025 г.) до плащането; сумата от 2,37 евро – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.11.2025 г.;

2/ от Е. И. Б. – сумата от 11,64 евро, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (18.12.2025 г.) до плащането; сумата от 2,37 евро – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.11.2025 г.;

3/ от М. И. С. – сумата от 11,63 евро, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на 1 исковата молба в съда (18.12.2025 г.) до плащането; сумата от 2,38 евро – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.11.2025 г.;

4/ от Е. С. Б. – сумата от 11,63 евро, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (18.12.2025 г.) до плащането; сумата от 2,38 евро – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.11.2025 г.

Ищецът твърди, че е доставил на наследодателя на ответниците топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че за процесния период не била заплатена дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – В. И. Б., Е. И. Б., М. И. С., чрез назначения им от съда особен представител – адв. З. С., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Е. С. Б., не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с наследодателя на ответниците, съществувало к ъ м процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за наследодателя на ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, което е преминало по силата на настъпило наследствено правоприемство към ответниците по делото при посочените квоти.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен 2 газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие.

В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В процесния случай, от приетата по делото Заповед № 77-В-6 от 15.05.2007 г. на кмета на район Искър, Столична община (л. 19 от делото), издадена на основание чл. 19, ал. 1 НРУУРОЖТСО, се установява, че В. И. Б. е бил настанен в процесния имот – ***, представляващ общинско жилище. От приетия по делото Договор за наем от 15.05.2007 г. (л. 20-21 от делото), се установява, че между Столична община, район Искър, в качеството на наемодател, и В. И. Б., в качеството на наемател, е сключен безсрочен договор за наем на процесния имот – ***, представляващ общинско жилище.

От заявление-декларация от 12.06.2007 г. (л. 16-17 от делото), подадено от В. И. Б. до ищеца, се установява, че същият е поискал на негово име да бъде открита партидата за процесния имот – ***, с аб. № ***. От служебна бележка от 21.05.2007 г., издадена от Столична община, район Искър (л. 18 от делото) се установява, че е дадено съгласие В. И. Б. да открие партидата за 3 процесния имот – ***, с аб. № ***, на свое име. Видно от приетата по делото фактура (л. 25-26 от делото) това искане е прието от ищеца и партидата за имота е открита на името на В. И. Б., с което между наемателя на общинския имот и топлопреносното дружество е бил сключен договор продажба на топлинна енергия при ОУ.

Видно от приетите по делото препис-извлечение от акт за смърт (л. 15 от делото) и удостоверение за наследници (л. 46 от делото) на В. И. Б., последният е починал на 06.07.2023 г. (т.е. след процесния период) и е оставил наследници по закон ответниците по делото – В. И. Б., Е. И. Б., М. И. С. и Е. С.

Б., които по силата на настъпилото наследствено правоприемство (чл. 8, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 2 ЗН) наследяват по равни части и отговарят за задълженията на своя наследодател (пасива на наследството) при равни квоти – по 1/4.

С подаването на заявление-декларация и откриването от дружеството на партида на името на наследодателя на ответниците – В. И. Б., между наследодателя на ответниците и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период и последният като страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот дължи заплащането й.

По силата на настъпилото наследствено правоприемство ответниците по делото отговарят за задълженията на своя наследодател при равни квоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват наследодателя на ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Неоснователни са възраженията на ответниците В. И. Б., Е. И. Б., М. И.

С., че сумите не се дължат, тъй като с Решение на СЕС от 23.10.2025г., постановено по дело C 760/23 е прието, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността 4 и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал.