Решение № 883 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501357 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив, код по БУЛСТАТ: 000471504, против Решение № 1063 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д.

№ 19390 по описа на РС – Пловдив за 2023 г., с което е признато за установено съществуването на вземане на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: 12176907, към жалбоподателя по Заповед № 7627 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. по ч.гр.д. № 16300/2023 г. по описа на РС – Пловдив в размер на 713, 67 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, пътна помощ и ликвидационни разноски по щета № 26019030104819/19.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 230, 55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.11.2020г. – 07.11.2023г.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски

Извън срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „ А Р М Е Е Ц “ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото 1 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 410 ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че л.а. „Дачия Докер“, с рег. № ***, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД, имал сключена застраховка „Каско на МПС“, със срок на действие 22.02.2019 г. – 21.02.2020 г., съгласно комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0000668355 от 06.02.2019 г. На 18.09.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. *** пред № 16, настъпило ПТП – застрахованият автомобил преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което били реализирани материални щети, изразяващи се в спукан картер на МПС. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол № 1734826/18.09.2019 г. В резултат на ПТП, на 19.09.2019 г. в ищцовото дружество било подадено уведомление – декларация за щета, с искане за обезщетяване на вредите, при което в дружеството била образувана щета № 26019030104819. Посочва, че във връзка с чл. 82 ОУ за застраховки „Каско“ и „Злополука“, застрахователят заплатил обезщетение в общ размер от 703,67 лева, от което сумата от 658,67 лева била преведена в полза на автосервиза, отстранил повредите по автомобила – „Ауто Тошев“ ООД, с преводно нареждане № П18787730/10.12.2019 г. и сумата от 45 лева, която била изплатена с преводно нареждане № П18169130/ 15.10.2019 г. за услуга пътна помощ. Били направени и ликвидационни разноски в размер на 10 лева.

Заявява се, че е налице право на регрес за ищеца тъй като е встъпил в правата на увредения против Община Пловдив, която според ищеца стопанисва процесния участък. С плащане на дължимите суми ищецът изпълнил задължението си в качеството му на застраховател да покрие щетите, причинени на увреденото МПС, като в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума от 703,67 лева, ведно с ликвидационните разноски от 10 лева. Твърди, че до ответника било изпратено писмо с изх. № Л-9232/31.12.2019 г., получено на 06.01.2020 г., с което 2

Община Пловдив била поканена да изпълни доброволно задължението си, но плащане не постъпило, поради което претендира и сумата от 230,55 лева – обезщетение за забава за периода 07.11.2020 г. – 07.11.2023 г. За събиране на претендираните суми била издадена заповед № 7627/ 10.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16300/2023 г. по описа на РС - Пловдив , по която длъжникът подал възражение.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни.Оспорва – настъпилото ПТП, настъпилите щети, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на твърдения инцидент, наличието на причинна връзка, механизма на ПТП, застрахователното обезщетение да е изплатено, както и размера на същото. Твърди, че застрахователят не изследвал дали не били налице някои от съответно приложимите изключени рискове, посочени в ОУ, поради което не можело да се приеме, че са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на резултата от водача на МПС, който не съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя. Прави възражение, че вземането е погасено по давност.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16300/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в полза на ЗАД „Армеец” АД против ответната община е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. за сумата от 713,67 лв.– неплатена главница, мораторната лихва в размер на сумата от 230,55 лева за периода от 07.11.2020г. до 07.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Ето защо и, установителния иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.

Лек автомобил „Дачия Докер“, с регистрационен № *** /процесния/ е бил валидно застрахован при ищеца със комбинирана застрахователна полица № 0000668355 от 06.02.2019г., от което е видно, че срокът на застрахователното покритие на тази полица е в периода 22.02.2019г. до 21.02.2020 г.

По делото като писмено доказателство е прието протокол за ПТП № 1734826/18.09.2019 г., от който се установява, че на съответната дата 18.09.2019 г. около 11,20 часа в гр. Пловдив, на ул. *** пред № 16 лек автомобил марка „Дачия Докер“, с регистрационен № ***, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД, попада в необезопасена дупка на пътя пътното платно, в резултат на което по автомобила са нанесени щети- спукан картер.

От представения по делото писмени доказателства се установява, че по повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била образувана преписка 3 по щета № 26019030104819/20,09,2019 г., в хода на която е извършен опис- заключение за вреди на процесния автомобил. С доклад по щета № 26019030104819 е определено за изплащане обезщетение в размер на 703,67 лв. Тази сума е определена за плащане на Ауто Ташев“ ЕООД/658,67 лв./ и „Делфина “ ООД/ 45 лв./. Тези суми са изплатени съответно на 10.12.2019г. и на 15.10.2019г.

Стойността на материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се установяват също от САвТЕ.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 1019,98 лв. Между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка.

Разпитан е като свидетел водачът на л.а. Кръстю Черпелиев, от който се установява, че през 2019г. управлявал лек автомобил „Дачия Докер“, с регистрационен № *** с пълно автокаско. Спомня си за настъпило ПТП на павирания път до търговията на „Брезовска“ по павираната улица, която тръгва от „Филипово“ и излиза под моста на „Ален мак“. Пропаднал в дупка около 40 – 50 см в паважа, която била празна, чуло се силен шум, нямал възможност да реагира. Маслото на автомобила изтекло вследствие на удара. Обадил се на 112, дошъл екип на МВР, обяснил за случилото се. Бил съставен протокол за ПТП. Нямало знаци за пътна неравност, не било сигнализирано по никакъв начин.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на З., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то на посочената в него дата -18.09.2019 г.

С оглед предявения установителен иск с правна квалификация по чл.410, ал.1, т. 2 от КЗ- регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Пловдив, ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпването на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че първите две от двете посочени обстоятелства не се установиха в процеса. Видно от изложеното в исковата молба, ищцовото дружество твърди, че е заплатило застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 18.09.2018 год. Освен това в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 16300/2023 г. по описа на ПдРС, заявителят е посочил като дата на настъпване на застрахователно събитие на 18.09.2018 год., която дата е посочена и в самата заповед за изпълнение на парично задължение. Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и признаване по исков ред на съществуването на 4 заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право, поради което предявеният установителен иск трябва да съвпада по страни и предмет с посочените в заповедното производство. Периодът на действие на посочената в исковата молба застрахователна полица е от 22.02.2019г. до 21.02.2020 г. Въпреки че първостепенният съд е указал на ищцовото дружество, с проекто- доклада по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 146 ГПК, обективиран в определение от 11.04.2024 г., че следва да уточни датата на настъпване на ПТП, като изрично е посочил, че в исковата молба се излагат твърдения за дата 18.09.2018 год. Въпреки изрично дадените указания по реда на чл. 145, ал.2 от ГПК ищцовото дружество до края на съдебното дирене, включително и пред въззивната инстанция не е взело становище – нито чрез явяването на представител в с.з, нито чрез депозиране на писмено уточнение. Видно е от датата, за която е поискано събирането на доказателства от ищцовата страна, както и от събрания доказателствен материал, че настъпване на застрахователното събитие е на дата различна от посочената в исковата молба. И независимо, че най-вероятно се касае за техническа грешка в исковата молбата, след като ищцовото дружество е бездействало и не е взело отношение, за съдът не съществува процесуалната възможност да приеме, че е допусната грешка и че датата на настъпване на застрахователното събитие е друга, като по този начин замести волята на ищеца и внесе сам поисканите от ищцовото дружество уточнения. Това на практика би означавало съдът да подпомогне една от тях в процеса, което е недопустимо и от своя страна противоречащо и на принципа на диспозитивното начало.