Решение № 263041 от 13.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13.05.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1327 по описа на 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1327/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Г.“ ООД *** ЕИК ******** срещу решение №20243598 от 04.11.2020 г на СРС , 65 състав по гр.дело №39854/2019 г по описа на СРС , в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във чл.92 ЗЗД да се признае за установено , че Р.А.А. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 300 лева до предявения размер от 600 лева неустойка по чл.9 от договор от 12.12.2017 г между страните , ведно със законната лихва от 16.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2019 г по ч.гр.д.№2447/19 г на СРС .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като процесната неустойка не е прекомерна – договорена е само в двоен размер на предоставената за ползване движима вещ .

Въззивникът е бил принуден да закупи нова професионална кафе машина , която да предостави на свой клиент , като е бил затруднен в доставката.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Процесната неустойка е прекомерна и правилно е намалена от СРС .

Въззивната жалба е допустима.

Решението е връчено на въззивника на 11.11.2020 г и е обжалвано в срок на 25.11.2020 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично иска СРС е приел , че безспорно е подписан договор от 12.12.2017 г между страните , а с приемо-предавателен протокол от същата дата на ответника се предоставила за ползване кафе машина. Ищецът прекратил договора по вина на ответника , а последният не върнал кафе машината .

Според СРС процесната неустойка не противоречи на добрите нрави , но е прекомерна и трябва да се намали наполовина.

Решението на СРС е правилно като краен резултат . Според настоящия съд процесната неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и принципно не се дължи . Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ОСГТК на ВКС , за да е действителна една неустойката , то размерът й не трябва да противоречи на нейната обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция . В случая уговарянето на неустойка в двоен размер на цената на вещта /определена също едностранно от ищеца/ надхвърля допустимата санкционна функция и вместо за обезщетяване служи за неоснователно обогатяване на ищеца . Клаузата за неустойка - чл.9 от договор от 12.12.2017 г между страните - е нищожна по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД .

Следва да се отбележи , че отделно от процесната неустойка ответникът дължи и самата вещ или нейната пазарна стойност , ако вещта е починала или ответникът се е разпоредил с нея .

Налага се изводът , че решението на

СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение

№20243598 от

04.11.2020 г на СРС , 65 състав по гр.дело №39854/2019 г по описа на СРС , в частта , с която е отхвърлен частично иска на „Б.Г.“ ООД *** ЕИК ******** с правно основание чл.422 ГПК във чл.92 ЗЗД да се признае за установено , че Р.А.А. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 300 лева до предявения размер от 600 лева неустойка по чл.9 от договор от 12.12.2017 г между страните , ведно със законната лихва от 16.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2019 г по ч.гр.д.№2447/19 г на СРС ; както и в частта за разноските .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.