Решение № 14620 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14620 гр. С.. 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110124932 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между Б. Е. С., в качеството на кредитополучател, и „.....“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за кредит от 05.07.2018г., съгласно който ищцовото дружество предоставило на кредитополучателя в заем сумата от 10 339 лева, усвоена изцяло от кредитополучателя. В договора и допълнително споразумение №1 към него били уговорени следните условия: променлив лихвен процент от 8,555% на годишна база при начин на формиране, подробно описан в исковата молба; ГПР от 8,90%, срок на договора – 120 месеца от сключването на допълнително споразумение. Съгласно чл. 18.1 от приложимите общи условия при забава в плащанията на месечна погасителна вноска частта от вноската за главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при настъпила предсрочна изискуемост целият непогасен остатък от главницата се олихвявал с договорения лихвен процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Кредитополучателят поел задължение да заплаща разходите и таксите за неизпълнение на задълженията му договора, включително и разходите, свързани с принудителното изпълнение на задълженията. Към датата на изтичане на срока на договора за кредит кредитополучателя не пог.. задълженията си по кредита. Кредитополучателят починал на ....г., като оставил трима законни наследници, сред които и ответника Б. Б. С..

Ответникът Б. С. приел наследството на кредитополучателя с предприети конклудентни действия, а именно извършено плащане за погасяване на задълженията по кредита от ...г. Предвид извършеното приемане на наследството ищцовото дружество посочва, че ответникът следва да отговаря за задълженията на своя наследодател по сключения от него договор за кредит. Ищцовото дружество на основание чл. 18.2 от общите условия упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.12.2024г., поради допусната забава от първоначалния кредитополучател с начална дата 07.08.2022г., за което ответникът бил надлежно уведомен на 19.12.2024г. С посоченото уведомление към ответника била 1 отправена покана по реда на чл. 84 ЗЗД. След подадено заявление по реда на чл. 417 ГПК в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен от 23.01.2025г. за процесните суми по ч. гр. д. №2623/2025г. по описа на СРС. Длъжник в заповедното производство депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, вследствие на което въз основа на дадени указания от съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищцовото дружество предявило настоящата искова претенция. Въз основа на така изложените твърдения ищцовото дружество претендира да бъде установено в отношенията с ответника, че последният дължи сумата 7 623,48 лева главница по договор за кредит от 05.07.2018г., ведно със законната лихва, за периода от 15.01.2025г. до окончателното плащане; сумата от 1 601,16 лева – договорна лихва за периода 07.08.2022г. до 26.12.2024г.;

257,08 лева – обезщетение за забава за периода от 07.08.2022г. до 26.12.2024г. – датата на настъпване на изискуемостта; сумата от 50,08 лева - обезщетение за забава за периода от 27.12.2024г. – датата на настъпване на изискуемостта, до 13.01.2025г.; сумата от 5 лева – съдебни разноски и сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.01.2025г. по ч гр. д. №2623/2025г. по описа на СРС, 36-и състав. Претендира за сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Б. С. е депозирал отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Посочва, че в законоустановения срок е извършил отказ от наследство на наследодателя си Б.... Е. С., вписан в особената книга при СРС, поради което не е процесуално легитимиран в образуваното производство. Ответникът излага твърдения, че на ...г. е внесъл по откритата на името на наследодателя банкова сметка парична сума от 260 лева, която не съответствала по размер на дължимата месечна погасителна вноска и във вписаното основание за извършване на превода не било посочено погасяване на задълженията по кредита.

Извършването на посоченото плащане било мотивирано от желанието на ответника да бъдат преустановени действията на представители на ищцовото дружество във връзка с отправени извънсъдебни покани за погасяване на дълга. Ответникът оспорва доводите на ищеца, че извършеното плащане съставлявало безусловно конклудентно приемане на наследството на първоначалния кредитополучател и наследодател на ответника. За ответника липсвало намерение за приемане на наследството преди извършване на отказа. При извършване на процесното плащане ответникът не се легитимирал пред ищеца като наследник, който желае да поеме задълженията по кредита, като не е изразил съгласие за предоговаряне срока на договора, с което недвусмислено да е показал, че приема наследството. Ответникът своевременно уведо. ищеца за извършения отказ от наследство. Ответникът обосновава доводи, че извършеното плащане има еднократен характер, извършено е в лични средства под натиск, без разпореждане с наследственото имущество и при последващ отказ от наследството. С депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните вземания. Въз основа на така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира за сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 2623/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав, се установява, че на 16.01.2025 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като в негова полза срещу длъжника Б. Б. С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.01.2025 г. и изпълнителен лист от 23.01.2025 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.01.2025 г. по ч.гр.д. № 2623/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Във връзка с изложеното съдът намира, че исковете са допустими. Съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове за неоснователни.

2

Процесуалната легитимация на страните, макар по правило да произтича от материалната, се извежда от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, т. е. надлежен ответник по делото в случая е онзи, по отношение на когото ищецът претендира, че има вземане. В конкретния случай, в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е син на починалия кредитополучател и като такъв е бил призован към наследяване, поради което искът е насочен именно срещу него, т.е. съобразно изложените фактически твърдения в исковата молба, ответникът се явява процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. Поставеният спорен въпрос за действителността на извършения отказ от наследство от страна на ответника по отношение на наследствените права и задължения, придобити от първоначалния кредитополучател, е от значение за установяване на материалноправната легитимация на ответника като правоприемник на правата и задълженията, поети от първоначалния кредитополучател по кредитната сделка, но не и за процесуалната легитимация на ответната страна по предявените искове.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ:

За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е сключен договор за кредит от 05.07.2018г. и допълнително споразумение №1 от 22.02.2019г. между Б. Е. С. и „.....“ при посочените договорни условия, в изпълнение на които е предоставил на Б. Е. С. претендираната сума срещу задължение същата да бъде върната в уговорения срок, ведно с възнаградителна лихва; настъпване на предпоставките на обявяване на кредита за предсрочно изискуем; факта, че ответникът има качеството на наследник по закон на Б. Е. С., както и извършено приемане на наследството на Б. Е. С. от ответника Б. Б. С.; факта на надлежното уведомяване на ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и отправена покана от ищеца към ответника по реда на чл. 84 ЗЗД преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК; фактите от значение за определяне размера на претендираните суми по договора за кредит и допълнителното споразумение към него. В тежест на ответника е да докаже, че е пог.. задълженията си по договора за кредит и че е извършил валиден отказ от наследството на наследодателя Б. Е. С..

От представения договор за обединяване на кредити от 05.07.2018г. и допълнително споразумение от 22.02.2019г. се установява, че общият размер на отпуснатият и усвоен кредит е 10 339 лева, с краен срок на плащане 22.02.2029г.

Уговореният лихвен процент по кредита е формиран от референтен лихвен процент в размер на 0,180% годишно при сключване на допълнителното споразумение и фиксирана надбавка в размер на 8,375%. Редът за изменение на лихвения процент се съдържа в т. 7.2.1 и 7.2.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката, като същият е ясен и е обвързан пряко с изменението на референтния лихвен процент по данни на .... към 15 януари и 15 юли на всяка година.

Лихвата за забава е уредена в т. 18.1 от общите условия и е в размер на 10 процентни пункта, която съответства на размера на законната лихва.

От заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводната експертиза се установява, че реално усвоената главница по процесния договора за кредит е в размер на 10 339 лева. Вещото лице сочи, че след извършена счетоводна операция по консолидиране от ищеца въз основа на т. 2 от договор за обединяване на кредити от 05.07.2018г. е осъществено усвояване на сумата от 10 339 лева по процесния кредит и погасяване на неизплатените задължения по старите кредити, посочени в договора, чрез кредитиране на описаните сметки. Съгласно заключението просрочените вноски за главница към датата на обявяване на предсрочна изискуемост по кредита – 27.12.2024г., са в размер на 2 188,68 лева – 30 броя просрочени вноски с настъпил падеж в периода 07.07.2022г. – 07.12.2024г., а за възнаградителна лихва – 29 броя вноски в общ размер 1 601,16 лева, с настъпил падеж в периода 07.08.2022г. – 07.12.2024г. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК и към датата на изготвяне на заключението по договора за обединяване на кредити от 05.07.2018г. се установяват следните изискуеми и непогасени задължения: 7 623,48 лева – неплатен остатък от главницата по договора; 1 601,16 лева – неплатена възнаградителна лихва, 3 начислена за периода 07.08.2022г. – 07.12.2024г. и лихва от 07.12.2024г. – 27.12.2024г.;

257,08 лева – неплатена санкционна лихва върху просрочената главница, начислена за периода от 07.08.2022г. – 27.12.2024г.; 50,08 лева – неплатено обезщетение за забава, начислено в периода 27.12.2024г. – 14.01.2025г.; 5 лева – неплатени съдебни разноски от 18.08.2023г. за производството по чл. 51 ЗН; 120 лева - неплатени разходи за изискуем кредит. Видно от представеното приложение 2.1 към заключението последното погасително плащане в размер на 260 лева датира от ...г., с което са погасени вземания за главница за сумата от 156,29 лева, вземания за възнаградителна лихва за сумата от 102,81 лева и санкционна лихва от 0,90 лева. На датите на падежите за периода от 07.08.2022 г. до 06.10.2022 г. кредитополучателят не е предоставил дължимо изпълнение чрез заплащане на месечни погасителни вноски.