Определение № 848 от 10.12.2025, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Шумен, 10.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20253630202370 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение №778 от 04.09.2025г, съдът е прекратил производството по АНД №2370/2025г. В срока за въззивно обжалване е депозирана молба от адв.Н.Н., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя ЕТ „Сторум-С.К.“ , в която излага, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за които към жалбата са били приложени доказателства – адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, като претендира направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Препис от молбата е бил надлежно връчен на наказващия орган, като в указания едноседмичен срок е постъпил отговор, в който се сочи , че съществувал и друг ред за анулиране на електронния фиш, и ако този ред е бил ползван от жалбоподателя, не би следвало административнонаказващия орган да поема разноските на жалбоподателя, които са били направени за адвокатско възнаграждение, като освен това прави възражение и за прекомерност. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че жалбоподателя първоначално е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност с електронен фиш серия Г №0059687/2023г. с имуществена санксция в размер на 2000/две хиляди/ лева, за което е бил информиран на 22.10.2025г. Очевидно този факт е бил причината жалбоподателя да потърси юридическа помощ, като съответно на 30.10.2025г. е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. адв.Н.Н., която е депозирала жалба, чрез административнонаказващия орган до ШРС. По тези съображения съдът намира направеното искане за основателно. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 ал.3 от АПК е регламентирано, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответната страна има право на разноски, освен ако с поведението си е дала повод за завеждане на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение като за неуредените въпроси чл.144 от АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, т.е. за да бъдат присъдени разноските те трябва изрично и своевременно да бъдат поискани. Съдът не е задължен служебно да се произнесе по възлагане на разноските. Общото правило на чл.80 от ГПК налага отчитането като краен момент за упражняване на защита по чл.78 от ГПК приключването на устните състезания в последно заседание на съответна инстанция. В хипотезата, когато производството приключва в открито съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението си , именно това е моментът, в който страната най-късно следва да представи списък с направените разноски, доказателствата за съответно заплатените такси и адвокатски хонорари, както и да направи искане за тяхното присъждане. Разпоредбите на чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.4 от ГПК предвиждат правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установяват обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Производството по настоящото дело е прекратено, доколкото ЕФ срещу който е била 1 подадена жалбата е бил анулиран и не може да бъде предмет на проверка. В конкретният случай съдът е прекратил производството в закрито съдебно заседание и в тази хипотеза устни състезания не могат да бъдат провеждани, поради което най-късният момент, в който страната следва да заяви искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадения ЕФ е с първото си процесуално действие непосредствено след узнаването на акта за приключване на производството.

В настоящия случай жалбоподателят е заявил претенцията си за разноски още със жалбата, поради което искането е допустимо. От материалите по преписката се установява, че процесния ЕФ е бил анулиран, след извършената проверка инициирана по повод подадената жалба, при която е установено, че същият е незаконосъобразен, поради което и са налице основанията за прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с поведението на жалбоподателя.

Доколкото жалбата е била изготвена от адв.Н.Н. , жалбоподателят е бил представляван пред районния съд от упълномощен адвокат с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 600 лв., установено с приложените адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. , поради което искането се явява основателно.

Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1/2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, при материален интерес до 1 000 лв. до 10000лева, както е в процесния случай/имуществена санкция в размер на 2000 лева/, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв плюс 10% за горницата над 1000 лева.

Договореното и платено възнаграждение от жалбоподателя за първата съдебна инстанция е в размер на 600 лева, което е със 100 лева над минималния размер, поради което възражението на ответната страна за прекомерност се явява основателно, с оглед обстоятелството, че е била изготвена само жалба и няма проведено нито едно съдебно заседание. В тази връзка, съдът намира за адекватно, административно-наказващия орган да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева,/минималния размер съобразно действащата към момента на изготвянето на договора разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ Предвид изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение №778/19.11.2025г. по АНД №2370/2025г. по описа на ШРС, като:

ОСЪЖДА ОДМВР - Шумен да заплати на ЕТ „Сторум-С.К.“ с ЕИК104040580, направени по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се счита неразделна част от Определение №778/19.11.2025г. по АНД №2370/2025г. по описа на ШРС

Определението подлежи на обжалване по реда на обжалването на Определение №778/19.11.2025г , а именно в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

2