Определение № 13109 от 25.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13109 гр. София, 25.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20211110132864 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от В. Т. Р. чрез адв. Е.Г. за допълване на Определение № 6877/17.03.2022г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по настоящото дело. Моли се да й бъдат присъдени делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят /ЮЛ/ е подал становище по така депозираната молба, в което прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли разноските за него да бъдат присъдени при условията на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът счита, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е било образувано въз основана подадено от /ЮЛ/ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Т. Р..

По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2579 от 19.06.2021г. Поради постъпило възражение на длъжника, с разпореждане от 06.01.2022г. съдът е дал указания на заявителя за предявяване в едномесечен срок от съобщението на иск относно вземането си и представяне на доказателства за това. Били са разяснени и последиците от неизпълнение на дадените указания.

С Определение № 6877/17.03.2022г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение поради обстоятелството, че иск за установяване на вземането не е бил предявен от заявителя.

При това положение, ответникът в настоящото производство има право на разноски.

В настоящото производство ответникът е бил представляван и защитаван от адв. Е.Г., за което по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в 1 което е било уговорено и отразено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, което не се явява прекомерно.

На първо място, в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидена изрична норма, която урежда минималното адвокатско възнаграждение, дължимо във връзка с производство по издаване на заповед за изпълнение, като в чл. 7, ал. 7 е регламентирано, че възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Поради това и разпоредбата на чл. 6, т. 5 от подзаконовия нормативен акт не следва да намери приложение.

В случая, претендираната обща сума от заявителя е в размер на 826,04 лева, половината от която е в размер, попадащ в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. – правен интерес до 1000 лева, където минималното адвокатско възнаграждение е определено на 300 лева.

При това положение, и като съобрази, че в подаденото възражение са изтъкнати включително и доводи, касаещи съществото на спора, макар и същите да не са задължителни, съдът прие, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 350 лева не се явява прекомерно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 6877/17.03.2022г. по ч.гр.д. № 32864/2021г. по описа на СРС, 61 състав, както следва:

ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на В. Т. Р. ЕГН ********** с адрес: /адрес/ сумата от 350 лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 32864/2021г. по описа на СРС, II-ро ГО, 61 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2