Определение № 816 от 09.10.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 747/2024
- Вид
- Определение № 816
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- §13,т.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 816 гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Лилия М. Руневска
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500747 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба с вх. № 2350/29.07.2024 г.
/както и идентична такава с вх. № 2362/31.07.2024 г./ от адв. С. А. Н., в качеството му на пълномощник на Я. Д. И. против Определение № 216/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 286/2024 г. по описа на РС- Пирдоп, с което е прекратено производството по посоченото дело, поради неподсъдност и същото е изпратено на Софийски районен съд.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че ищецът е предявил иск за защита на правата, като страна по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД на 15.07.2008 г., и като "кредитополучател" несъмнено има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП. Това му право не се променя с цедирането на вземането на ответника, нито с неговото принудително изпълнение. Сочи се, че след изменението на чл. 113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. № 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена по арг. на чл. 119, ал. 3 ГПК, като за нея съдът е длъжен да следи служебно. По силата на посочената разпоредба на чл. 113 ГПК потребителки спорове за защита на индивидуални права се разглеждат от "съда в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния". Искането е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна „А.С.В.“, чрез юрк. В.И., за неоснователност на жалбата. Твърди се, че правилно районният съд е достигнал до извод, че приложими в случая са разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК, които определят местна подсъдност на спора по седалище на ответника, в качеството му на ЮЛ, което 1 е в град София, съобразно приложената по делото справка от ТРРЮЛНЦ по партида на дружеството. Посочва се още, че съдът в съответствие с данните по делото е приел неприложимост на нормата на чл. 113 ГПК, относно специалната местна подсъдност по настоящ адрес на „потребителя“. Счита, че в случая ищецът по делото – Я. И. няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП, до който правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Излага се, че в случая исковата молба е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания, основани на Договор за ипотечен кредит от 15.07.2008 г., като съгласно т.2 от последния, кредитът е отпуснат за ремонт/реконструкция на жилищна сграда с магазин, който представлява „търговски обект“. Предвид изложеното се претендира отхвърляне на жалбата. Претендира да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.121 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При преценка по същество на жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано пред Районен съд – Пирдоп по иск с правно основание чл. 439 ГПК на Я. Д. И. срещу „А.С.В.“ ЕАД за установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество суми, представляващи главница, законна лихва за забава, договорна лихва, наказателна лихва и разноски за които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2016 г. по ч.гр.д. № 125/2016 г. на Районен съд – Пирдоп, въз основа на който е образувано изп. дело № 297/2024 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927, с район на действие СОС.
В отговора на исковата молба насрещната страна „А.С.В.“ ЕАД е направила възражение за местна неподсъдност на спора на Районен съд – Пирдоп, с искане производството по делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание общата подсъдност по чл.108, ал.1 и чл.105 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е уважил направеното от ответника своевременно възражение за местна неподсъдност на спора, като прекратил производството пред себе си и изпратил делото на Софийски районен съд. За да достигне до този извод съдът приел, че в настоящият случай ищцата няма качеството на „потребител“ по см. на § 13, ал.
1 от ДР на ЗЗП и не е приложима императивно уредената подсъдност по чл.
113 ГПК, а общата такава по чл.108, ал.1 и чл.105 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че предявения иск е с правно основание чл. 439 ГПК, като в производството по него твърдените от ищеца новонастъпили правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК – изтичане на предвидената давност, са по отношение вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, при което именно това е от значение за определяне качеството "потребител" на физическото лице – ищец /така изрично Определение № 2
2481/21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г. на трето г. о. на ВКС, ГК/. В случая вземанията на ответника, които се оспорват от ищеца, в качеството му на „кредитополучател“ по реда на чл. 439 ГПК, произтичат от Договор за ипотечен кредит от 15.07.2008 г.
Няма спор, че ищецът упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по посочения договор за ипотечен кредит.
Спорно в настоящия случай е дали ищецът има качество „потребител“ по см. на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, с оглед сторените от ответника възражения в този смисъл. Съгласно цитираната разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С разпоредбата на § 13,т.12,б."б" от ДР на ЗЗП дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично като "финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на §13,т.1 от ДР на ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.
В настоящият случай вземанията произтичат от договор за ипотечен кредит, отпуснат на ищцата - Я. Д. И., в качеството й на физическо лице, като заемните средства са за ремонт/реконструкция на жилищна сграда. Няма данни, а и ответника не е ангажирал доказателства в този смисъл, а само е изложил твърдения, че средствата са отпуснати за ремонт/реконструкция на партерния етаж от сградата, който представлява търговски обект – „магазин“.
От събраните в настоящото производство доказателства не може да се опровергае извода, че отпуснатия кредит обезпечен с ипотека в полза на физическо лице е „финансова услуга“, а ползващия такава услуга е „потребител“.
От изложеното следва, че в това правоотношение ищецът има качество потребител по §13,т.1 от ДР на ЗЗП, което не може да се опровергае от събраните по делото доказателства.
Исковете са предявени по настоящия адрес на ищеца - Я. Д. И. – община Мирково, с. Буново, видно от изготвената в настоящото производство справка от НБД „Население“ и компетентен да ги разгледа е Районен съд – Пирдоп.
Последният като не е съобразил подсъдността по чл. 113 ГПК, за която съдът следи служебно, а е приложил разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. първо, уреждащи т.нар. обща местна подсъдност, и е уважил възражението на ответника в този смисъл, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да му бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 216 от 16.07.2024 г. постановено по гр.д. № 286/2024 г. по описа на РС – Пирдоп.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4