Решение № 372 от 14.11.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. гр. ******, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20231620101655 по описа за 2023 година

Делото е образувано пред Районен съд ****** по депозирана исковата молба от ************* ЕАД /с предишно наименование ********* АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***** бул.

„*******” № ***, район ******, ******* ******, представлявано от Г. М. и В.

С. - членове на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие - С. Й.юрисконсулт, срещу И. Л. П., ЕГН ********** , с адрес: с. ****** ****, ул.

******** № *, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 445/2023г. по описа на РС ******.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че И. Л. П., ЕГН **********, с адрес: с. ****** ****, ул. ******** № * дължи на ********** ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***** бул.

„*******” № ***, район ******, ******* ******, представлявано от Г. М. и В.

С. - членове на Управителния съвет, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 445/2023г. по описа на РС ******, а именно: 1 682,28 лева /хиляда шестстотни осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляващи сбора от задължения по следните 1 фактури: *******/02.12.2020г. за периода 30.08.2020г.-30.11.2020г. в размер на 850,28 лв. (осемстотин и петдесет лева и двадесет и осем ст.) и ********/06.04.2021г. за периода 01.01.2021г.-01.04.2021г. в размер на 832 лв.

(осемстотин тридесет и два лв.), и лихва върху главниците по горепосочените фактури в общ размер на 346,36 лева /триста четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, както следва по следните фактури: № *******/02.12.2020г. – лихва за забава в размер на 190,01 лв. (сто и деветдесет лева и една ст.) начислена за периода 15.12.2020г.-28.02.2023г., и №********/ 06.04.2021г. – лихва за забава в размер на 156,35 лв. (сто петдесет и шест лева и тридесет и пет ст.), начислена за периода 23.04.2021г.-28.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 15.03.3023г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи, че ********** ЕАД /******** ЕАД/, с предишно наименование „********** АД е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № ***** от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия.

Твърди се, че в съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на ответника - къща в с.*********, ул.******** № *, общ.

*******, са направени две проверки, при които е констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и са начислени претендираните в настоящото производство суми по фактури. Твърди се, че ищецът и ответникът са в облигационна връзка, регламентирана от публично известни Общи условия, като последният потребява предоставените от дружеството услуги при условията, предвидени в тези общи условия за посочения обект. В ИМ се сочи, че във връзка с направените две проверки са издадени фактури по реда на ПИКЕЕ, тъй като проверките на обекта на ответника са извършени след обнародването им и влизането им в сила (в ДВ бр.35 от 3004.2019г.).

Сочи се, че в Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Съгласно чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по раздел I X , операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал.2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Т.е. новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България това е ************* ЕАД - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № *****/ 13.08.2004 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 30.11.2020г. и 01.04.2021г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „********” АД са извършили технически проверки на средство за търговско измерване с фабричен № 2

*******, обслужващ процесния обект на ответника - къща на адрес с.

*********, ул. ***** № *. За извършване на проверките е уведомено МВР с позвъняване, като същото е описано във всеки един от съставените протоколи.

Сочи се, че присъствието на представител на МВР по време на проверката не се изисква съгласно новите ПИКЕЕ.

В момента на всяка една от проверките е съставен констативен протокол в присъствието на независими свидетели, които не са служители на „********“ ЕАД. Това е удостоверено с подписите им и потвърждава верността на написаното в констативните протоколи. Предвид това се сочи от ответника, че е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Съставени са общо 2 /два/ броя констативни протоколи, както следва: КП № ******/30.11.2020г„ КП № *********/01.04.2021г. Твърди се, че направените при проверките констатации са описани на страница 3 от всеки КП - констатациите са за промяна в схемата на свързване чрез направа на нерегламентирано присъединение преди СТИ. Поради направените констатации служителите на ******** ЕАД са предприели действия след проверката: премахване на нерегламентираното присъединение, извършено е ново п******биране на клемния блок на електромера. Извършено е ново п******биране на щита.

Електромерът при нито една от проверките не е изпращан на метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била всеки път една и съща - промяна в схемата на свързване.

Твърди се, че потребителят, ползващ обекта, е търсен от служителите на ******** непосредствено преди всяка една от процесиите проверки, за да бъде поканен да присъства. Същият обаче не е бил открит на адреса, поради което проверките са осъществени в присъствието на независимите свидетели представители на Федерация на потребителите. Търсенето и констатираното отсъствие на потребителя е отразено в съставените КП. Твърди се, че свидетелите от Федерация на потребителите са присъствали през цялото време на проверките и при изготвянето на КП, поради което е спазено изискването на чл. 49, ал. 3 от Правила за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното се сочи, че отсъствието на потребителя по време на проверките не съставлява нарушение на правилата за тяхното извършване. Ищецът твърди, че на клиента са изпращани писма, които са приложени към исковата молба, с които същият е уведомяван за извършените проверки и са му изпращани съставените констативни протоколи. Писмата са изпращани на адреса на потребителя, веднага - още на следващия ден след съответната проверка. На база констативните протоколи на „********“ ЕАД са извършени преизчисления на сметките по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ за период конкретно посочен във всяка една от издадените му фактури. Твърди се, че периодите, за които са начислени процесиите суми, са ясно и конкретно посочени в приложенията към самите фактури, които са приложени към исковата молба. Сочи се в ИМ, че СТИ с фабр. № *******, обслужващо обекта на ответника е многократно проверявано, поради което изготвените предложения за корекция са за по-краткия период съгласно изискванията на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

3

В ИМ се твърди, че в издадените фактури в графа „Справка за преизчислени количества електрическа енергия“ са посочени начислените количества ел. енергия, като подробно е описан и начинът на извършване на изчисленията. Във фактурите са посочени единичните цени, по които е формирана сумата по съответната процесна фактура. Ищецът твърди, че във връзка с изложените обстоятелства начинът на извършване на проверките и периодите, и размерът, за които са извършени корекциите на сметки в резултат на съставените КП, са изцяло съобразени с правилата на ПИКЕЕ.

Предвид това се претендира сума в размер на 1 682,28 лева /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ по подробно описаните в ИМ два броя фактури фактури и за периода 30.08.2020-30.11.2020 и за периода 01.01.2021-01.04.2021. Общият размер на претенцията за мораторна лихва е в размер на 346,36 лева по посочените фактури и периоди.

Претендира се и законната лихва върху неплатените фактури от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.

С оглед обосноваване на претенцията си от правна страна ищецът е посочил и съдебна практика, касаеща материално-правната легитимация, отговорността и неоснователно обогатяване.

Ищецът е основал искането си въз основа на изложеното. Претендират се и направените разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от особения представител на ответника. В същия се сочи бланкетно, че искът, предявен срещу ответника, е неоснователен. Не са посочени доказателства. Не са направени доказателствени искания, като е заявено, че ответникът не проявява заинтеросованост по спора.

В съдебно заседание ищецът се представлява, като исковата претенция се поддържа. Моли да бъде уважена като основателна и доказана.

Ответникът се представлява от назначеният му особен представител, който моли делото да бъде решено съобразно събраните доказателства.

По делото са разпита свидетели, приети са писмени документи като доказателства, допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

4

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно” производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 04.08.2023г. заповедният съд е указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на 15.08.2023г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 05.09.2023г.) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. С оглед това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

Разпечатката съдържа 40 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f284f9c5-c42b-46b2-864a-81f0d4c17ef3