Определение № 603 от 08.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Стара Загора, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500223 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Л. Б., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***, действащ чрез адв. М. Т., срещу определение № 2738/25.09.2025 г., постановено по гр.д. № 3734/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради липсата на процесуалните предпоставки за допускане на обезпечение на предявения срещу частния жалбоподател иск.

В тази връзка се сочи, че искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен, както и не е налице обезпечителна нужда, т.к. не е налице опасност осъществяването на правата на ищеца по решението да бъде невъзможно или затруднено, и поисканата обезпечителна мярка не е адекватна на нуждата от обезпечаване.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и оставяне на молбата за обезпечение на иска без уважение, евентуално-допускането на обезпечението при гаранция.

В законоустановения срок ответника по частната жалба Т. П. П. не е подал отговор.

Въззивният съд, след като обсъди доводите в частната жалба, и материалите от първоинстанционното дело, направи следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

1

Разгледана по същество жалбата се преценява от въззивния съд за неоснователна, поради следните съображения:

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение законът изисква или представянето на убедителни писмени доказателства, сочещи на вероятна основателност на иска, или при липсата на такива – представяне на гаранция.

Налице е и хипотеза, при която по преценка на съда молителят може да бъде задължен да внесе гаранция, въпреки представянето на писмени доказателства.

Обичайна практика е обезпечение на иск да се иска от заинтересованата страна или преди предявяването на самият иск /обезпечение на бъдещ иск/, или с подаването на исковата молба в съда.

Общото и в двата случая е, че към момента на искането за обезпечаване на иска доказателствената обезпеченост на исковата претенция се намира в своя начален етап.

Същевременно разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК предвижда, че обезпечение на предявения иск ищецът може да иска във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.

В случаите, когато обезпечението на иска е поискано от ищеца в етап от съдопроизводството, на който вече са налице и други събрани по почин на всяка от страните доказателства – обяснения, свидетелски показания, заключения на вещи лица, тези доказателства също следва да бъдат взети предвид от съда при преценката за наличието на вероятната основателност на иска като процесуална предпоставка за основателност на искането.

В конкретният случай към настоящия момент първоинстанционното производство е приключило с постановено решение, с което предявеният от ищеца главен осъдителен иск е уважен.

В развилото се производство, освен представените с исковата молба писмени доказателства, са били събрани и гласни доказателства – свидетелски показания, а от съвкупния анализ на събраните доказателства се извежда извод за вероятна основателност на предявения иск.

Доказателствата по делото установяват твърденията на ищеца, че през 2021 г. е предал на ответника сума от 8000 евро въз основа на нищожен договор за поръчка, и не са налице доказателства, които да установяват ответникът несъмнено да е върнал тази сума, или да се е отчел на доверителя, за което е бил и нарочно поканен през м. септември 2022 година.

Налице е и обезпечителна нужда, т.к. предмет на исковото производство е парично вземане на Т. П. П. от Б. Л. Б. в размер от 8 000 евро, което не е обезпечено по друг начин, а при паричните задължения обезпечителната нужда се предполага.

Поисканата от ищеца и допусната от съда обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, е адекватна на обезпечителната нужда, т.к. е възбранен секвестируем недвижим имот, чиято пазарна стойност не 2 надвишава значително размера на претендираното парично вземане.

Не се налага определянето на гаранция, т.к. доказателствената съвкупност по делото в голяма степен създава убеждението за вероятна основателност на иска.

По изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което първоинстанционният съдебен акт.

Водим от горните мотиви и на основание чл.396, ал.2 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2738/25.09.2025 г., постановено по гр.д. № 3734/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3