Решение № 9 от 27.01.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 414/2024
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Други актове по делото
- Определение № 580 от 24.09.2024 · Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
- Протокол № 2 от 15.01.2025 · Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
- Разпореждане № 223 от 06.03.2025 · Милен Петров Славов
- Разпореждане № 261 от 19.03.2025 · Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 76 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500414 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 414/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Д. А. против решение № 172/24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 527/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което: е отхвърлен, предявения от К. Д. А. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 108 от ЗС срещу Н. С. Н. за установяване по отношение на ответника Н. С. Н., че ищцата К. Д. А. е собственик на основание давностно владение, упражнявано от 15.08.2005г. до 15.08.2018г., на недвижим имот поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, м-ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед РД-1815/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 22.12.2015г., с площ от 3 181 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 000346, при съседи: *, *, *, както и на построената в него масивна двуетажна сграда /ресторант "Д."/ с идентификатор: *** по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата от 22.12.2015г., със застроена площ 328,5 (по скица - 328) кв.м. и разгъната застроена площ /вкл. тавански етаж/ 885 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, находяща се в местност "К.", извън регулация; и К. Д. А. е осъдена да плати на Н. С. Н. разноски по делото в размер на 915 лева.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на свидетелските показания, като е молила за 1 отмяната му и уважаване на иска. Изложила е, че след като от показанията на свидетели, в чиято незаинтересованост и безпристрастност не би могло да съществува съмнение, се установявало, че ищцата е била във владение на имота и се е грижела за същия като свой, не ставало ясно защо първоинстанционният съд е приел, че от показанията дадени от бившите собственици не може да бъде установен субективния елемент на владението.
Освен това съдът не следвало да използва свидетелски показания на някой от свидетелите от друго производство, за да мотивира своето решение. Съдът не съобразил също, че в случая била установена от ищцата фактическа власт върху имота и важала презумпцията на чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, както и че презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й и че ползва владелеца дори в отношенията му със собственика. Окръжният съд не взел предвид и това, че след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, до доказване на противното се предполага, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато и че не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя. В случая били налице доказателства за наличие на основание за упражняване на така установената фактическа власт, а именно уговорка със собственика на имота за предаване на властта на имота, съзнание на ищцата за упражняване на фактическата власт върху имота и знание на трети чужди за спора лица, че ищцата е във владение на имота и го свои.
Въззиваемият Н. Н., чрез адв. А. Х., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и такива по правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият е поддържал отговора и е молил за потвърждаване на решението на окръжния съд.
Предмет на производството пред окръжния съд е предявеният от К. Д. А. срещу Н. С. Н. установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗС за установяване по отношение на страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение, упражнявано от 15.08.2005г. до 15.08.2018г., на недвижим имот - поземлен имот, находящ се в гр. Добрич, м- ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 22.12.2015г., с площ от 3 181 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 000346, при съседи: *, *, *, както и на построената в него масивна двуетажна сграда /ресторант "Д."/ с идентификатор: *** по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата от 22.12.2015г., със застроена площ 328,5 (по скица - 328) кв.м. и разгъната застроена площ /вкл. тавански етаж/ 885 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, находяща се в местност "К.", извън регулация.
2
Ищцата е твърдяла, че владее процесните имоти въз основа на предадено владение по предварителен договор за продажба от 15.08.2005г. с падеж 15.09.2005г., сключен с ЕТ "В. Н. Л.", по който за цена от 70 000 лв. страните постигнали съгласие тя, като кредитор на продавача по договори за заем да получи в собственост имотите му вместо изпълнение (50 000 лева заета сума и 20 000 лева договорни лихви). Владението й било предадено в същия ден и тя започнала да свои имота. Продавачът отказал да се яви пред нотариус и да сключи окончателен договор, обещал да й върне парите когато има възможност и поискал връщане на ключовете от двора и постройката, което тя отказала. След това той вече не настоявал за връщане на имота, а обещал да й го прехвърли след като събере документите и уреди семейните си проблеми. От 15.09.2005г. само ищцата се грижела за имота, подобрявала го и го владеела като собственик и това демонстрирала пред продавача, който не се противопоставял на владението й и не оспорвал правото й на собственост.
През 2019 г. разбрала, че за имота има спор и вписана искова молба, но никой не предявил претенции срещу нея. На 13.07.2023г. в имота влязъл помощник на ЧСИ Л. Т. и от покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 618/2023г. установила, че ответникът Н. Н. има изпълнителен лист за предаване на владение срещу друго лице и че решението по иска не я обвързва.
Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Поддържал е, че е собственик на имота по договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 88, том 1Х, рег.№ 13916, дело № 1560/23.12.2015г. на нотариус № 160 по регистъра на НК, сключен с „Д. 62“ ЕООД, представлявано от Д. Н. Л., което дружество придобило собствеността по силата на договор за продажба по нотариален акт № 200, том VIII, рег.№ 13510, дело № 1483/15.12.2015г. на нотариус № 160 по регистъра на НК, сключен с ЕТ „В. Н. Л.“. Сочил е, че ищцата била служител на Д. Н. Л. и съпруга й В. Н. Л., че била допусната от тях и живеела в имота, но никога не е била негов държател и владелец.
Заявените права били привидни с цел да защити правата на работодателите си и да осуети въвода във владение срещу Д. Л.. Евентуално, дори при установяване на владение от ищцата по силата на предварителния договор от 2005 г., то било изгубено от нея, тъй като владението на имота било предадено последователно по сделките между ЕТ „В. Н. Л.“ и „Д. 62“ ЕООД от 15.12.2015г. и между „Д. 62“ ЕООД и ответника от 23.12.2015г.
Установено е от доказателствата по делото, а и страните не спорят, че към 15.07.2005г. ЕТ „В. Н. Л.“ е бил собственик на процесния поземлен имот и сградата в него по силата на договор за покупко-продажба на общински обект ресторант „Д.“ от 15.07.2002г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот № 315 от 15.07.2005г. (описани в нотариален акт № 200, том VIII, нот.дело № 1483/15.12.2015г. на нотариус № 160 от регистъра на НК), като преди това той е ползвал същия (ресторант „Д.“ в местността „К.“) по договор за наем от 16.05.1996г., сключен с Община гр. Добрич. На 15.12.2015г., с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 200, том VIII, нот.дело № 1483 на нотариус № 160 от регистъра на НК, В. Н. Л., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) и съпругата му Д. Н. Л. прехвърлили на „Д. 62“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Д. Н. Л., собствеността на имота (земята и сградата) за цена от 128 050 лева. На 23.12.2015г., с договор, сключен с нотариален акт № 88, том IX, 3 нот.дело № 1560 на нотариус № 160 от регистъра на НК, „Д. 62“ ЕООД е продало имота на ответника Н. С. Н. за цена от 130 000 лева. Според вписването в двата нотариални акта, владението на имотите се предава от продавача на купувача в деня на сделката. По предявения на 28.12.2018г. от ответника Н. Н. против Д. Л. иск по чл. 108 от ЗС е било образувано гр.д.№ 566/2018г. на Окръжен съд – Добрич, приключило с влязлото в сила на 11.10.2021 г. решение № 88/14.04.2020г., с което Н. е признат за собственик на имота (земя с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, с площ от 3181кв.м. и на построената в него масивна двуетажна сграда - ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, с РЗП от 885кв.м) на основание договора за покупко - продажба от 23.12.2015г., и Д. Н. Л. е осъдена да му предаде владението върху същия. На 02.12.2021г. Н. Н. се снабдил с изпълнителен лист по осъдителното решение срещу Д. Л. и по него е било образувано изп.дело № 618/2023г. по описа на ЧСИ Л. Т. за предаване владението на имота. На 13.07.2023г. в ресторант „Д.“, местност „К.“, на длъжника Д. Л. е връчена поканата за доброволно изпълнение при условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК (отказ да се приеме съобщението).
Насроченият на 28.07.2023г. въвод не е осъществен, видно от протокол № 5982/28.07.2023г., тъй като съдебният изпълнител постановил отказ по съображения, че заварил в имота ищцата К. Д. А., която заявила, че владее имота отпреди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителен лист. С решение № 259/06.10.2023г. по в.гр.д.№ 654/2023г. по описа на Окръжен съд Добрич, образувано по жалба на взискателя, отказът на ЧСИ е отменен.
Според съставения протокол за въвод във владение от 22.01.2024г. на посочената дата ЧСИ заварил в имота ищцата К. Д. А., която заявила, че владее имота от 2005г. на правно основание и че провежданото изпълнително действие е незаконосъобразно, тъй като изпълняваното решение няма сила спрямо нея. Представила е предварителен договор от 15.08.2005г. и протокол за предаване на владението, споразумение към договор за заем от 11.09.2002г., исковата молба за настоящото дело и определение № 1736/27.07.2023г. по ч.гр.д.№ 1876/2023г. по описа на Районен съд - Добрич. ЧСИ намерил възраженията за неоснователни и посочил, че пристъпва към извършване на въвода. Като установил, обаче множество движими вещи в имота, които не могат да бъдат изнесени в работния ден, по съгласие между взискателя и третото лице, предоставил на длъжника и на третото лице двуседмичен срок за организиране изнасянето на вещите и освобождаване на имота. Насрочил дата за предаване ключовете от имота на взискателя за 05.02.2024г., но по делото няма данни дали това е сторено.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Предявеният иск е допустим. Третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, не е обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание. Затова, при твърдението на ищцата, че е придобила правото на собственост на основание давностно владение в периода 15.08.2005г. - 15.08.2018г., т.е., че владее имота отпреди завеждане (по исковата молба на Н. срещу Л. от 28.12.2018г.) на гр.д.
Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2847116-c050-41f1-9199-bf76fcab8051