Решение № 3 от 03.02.2022, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Гълъбово, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20215550100342 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

Ищецът "ЕОС М." ЕООД твърди в исковата си молба, че на 14.07.2008 г. в Д. бил сключен договор за потребителски кредит № FL427880 между "Ю. И Е.Д.Б." (с настоящо наименование "Ю.Б." АД), в качеството на кредитор, и ответника З.У., в качеството на кредитополучател, по силата на който "Ю. И Е.Д.Б." му предоставила кредит, в размер на 20000 лева за текущи нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3, ал.1 било договорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят дължал на банката годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на "Ю. И Е.Д.Б." за потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4,95 пункта. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита 2 по настоящия договор. Годишния процент на разходите по кредита бил 15,6569 %. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 14-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита бил до 14.07.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски в размер на 309,93 лева и последна изравнителна вноска в размер на 310,40 лева. Всяка вноска включвала в себе си част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил 1 плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по кредита в размер на 24 218,37 лева, от което главница - 19 854,87 лева, и договорна лихва 4363,50 лева. Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 14.07.2018 г.

Междувременно, на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, между "Ю.Б." АД и ищеца, по силата на който задължението на кредитополучателя, което произтичало от договора за потребителски кредит № FL427880 от 14.07.2008 г., било изкупено от ищеца, за което длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане бил ищецът. Съгласно т.5.1.1 от договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, ищецътцесионер и посоченото в исковата молба адвокатско дружество били упълномощени от цедента да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Уведомленията за цесията били изпратени на постоянния адрес на кредитополучателите, който съвпадал с този, посочен в договора. Писмото с уведомленията било получено от съпругата на ответника на 24.09.2020 г. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, длъжниците получавали уведомленията изходящи от цедента (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставали надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.

Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд Гълъбово за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 31.05.2021 г., като било образувано ч.гр.д. № 231/2021 г. Претендирана била част от дължимата главница – 4000 лева - част от общо дължима главница в размер на 17706,11 лева и 1081.11 лева - лихва за забава периода от 30.04.2018 г. до дата на подаване на заявлението. По депозираното заявление била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 28.09.2018 г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължал изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено.

На ищеца не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало. Горното породило правния му интерес да предяви иск за установяване на вземането по договора за кредит за сумата от 5081,11 лева, от които 4000 лева част от общо дължима главница в размер на 19 854,87 лева , 1081.11 лева - договорна лихва за периода от 30.04.2018 г. до подаване на заявление то, представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 4000 лева за главница от съдебно предявена част от невърнат кредит по договор за потребителски кредит № FL427880/14.07.2008 г., с 1081.11 лева лихва за забава от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 г., и законна лихва върху главницата от 01.06.2021 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 2

ГПК по ч.гр.д № 231, по описа за 2021 г. на Гълъбовския районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът ЗДР. Г. УК., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че на 14.07.2008 г. между него, като кредитополучател, и банка "Ю.И Е.Д.Б." АД, бил сключен договор за отпускане на потребителски кредит за сумата от 20 000 лева. Кредитът му бил одобрен и усвоен от него. Бил извършил плащания по договора за кредит на няколко вноски, като последното му плащане било в края на 2009 г. Оттогава не е извършвал погасявания по кредита. Едва през 2021 г. спрямо него било образувано ч.гр.д. № 231/2021 г., по описа на ГРС, по издадена заповед за парично изпълнение, против която подал възражение. Ищецът сочел в исковата си молба, че съобщение за възражението му било получено от дружеството на 28.09.2018 г. Съгласно чл. 15 от сключения договор за потребителски кредит № FL427880/14.07.2008 г., при непогасяване на изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да било друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит ставало предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. В настоящия случай счита, че е настъпила погасителна давност по отношение на вземането на ищеца спрямо него по настоящото производство и се позовава именно на настъпилата погасителна давност. Относно началният момент на давностния срок следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, според която, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая липсвали данни преди настъпването на падежа договорът за кредит да е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред.

Фактическият състав на предсрочната изискуемост включвала две предпоставки неплащане на определен брой вноски и волеизявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника. Евентуалното наличие на уговорка за автоматична предсрочна изискуемост не пораждала действие. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлявало отнемане преимуществото на срока на длъжника в случай на неизпълнение. От приложените писмени по делото доказателства и от самия сключен договор липсвала настъпила предсрочна изискуемост. В случая се касаело за една неделима престация, като плащането на главницата, съгласно разсрочен план, било частично плащане/връщане на кредит/, а не периодично плащане, поради което, съгласно задължителната практика на ВКС, приложение следвало да намери общата петгодишна давност, като след като не било посочено изрично в договора кога настъпвала изискуемостта, то същата следвало да се счита от датата на сключване на договора 14.07.2008 г. Давността не била прекъсвана на друго основание, а едва с подаването на заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение през 2021 г. /след повече от десет години/, като ответникът считал, че давностния срок е изтекъл още към дата 14.07.2013 г.

При разсрочено плащане давността за всяка отделна анюитетна вноска започвала да тече от настъпване на съответния падеж по погасителния план. В разглеждания случай поставеният за разглеждане иск с правно основание чл.422 от ГПК, който прекъсвал течението на давността, се считал предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 3 31.05.2021 г. Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като му се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, като депозира писмена молба, с която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си, който поддържа възраженията, изложени в писмения отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 231/2021 г., по описа на Районен съд - Гълъбово, ищецът "ЕОС М." ЕООД гр. София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника в настоящото производство З.У., за сумата от 4 000 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL427880/ 14.07.2008г./ като част от общо дължимата главница от 19 854.87 лв./, сумата от 1081.11 лв. – лихва за забава от 30.04.2018г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски, в размер на 101.62 лв. За същите суми е издадена заповед за изпълнение № 67/03.06.2021г., срещу която длъжникът, в срокът по чл. 414, ал.2 от ГПК, е възразил. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК "ЕОС М." ЕООД гр.

София предявява против З.У. настоящия установителен иск.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL427880/ 14.07.2008г., от който е видно, че "Ю.И Е.Д.Б." АД / с настоящо наименование "Ю.Б." АД/ - гр. София, е отпуснала на З.У. потребителски кредит в размер на 20 000 лв., платим на 120 месечни погасителни вноски, от които 119 вноски в размер на 309,93 лева, и последна изравнителна вноска в размер на 310,40 лева. Всяка вноска включва в себе си част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. Крайният срок за издължаване е 14.07.2018г.

Ищецът представя договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложение № 1 към него, между "Ю.Б." АД и ищеца, по силата на който задължението на кредитополучателя, което произтича от договора за потребителски кредит № FL427880 от 14.07.2008 г. е изкупено от ищеца. Представено е и уведомление за извършената цесия, надлежно получено от съпругата на ответника на 24.09.2020г., видно от известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани страни - ищецът претендира, че е носител на парично вземане на основание на валидно 4 цедиране спрямо ответника, на основание съществуващ валиден двустранен възмезден договор, сключен между него и цедента за предоставяне на кредит. Налице и правен интерес от предявяване на иска – по повод възражение от страна на ответника, депозирано в заповедното производство.

Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и "Ю.Б." АД, по силата на който "Ю.Б." АД, да му е прехвърлило конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу ответника, като и надлежното уведомяване на длъжника за цесията. В случая обстоятелствата по извършената цесия и надлежното уведомяване на длъжника за нея не се оспорват, а и се установяват от представените доказателства.