Решение № 140 от 16.11.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

16.11.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

14.10

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл

Шефки

Мария

Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

96 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от О.Б.И. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.Ч., против

Решение № 168/24.06.2020 г., постановено по АНД № 480/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1300-000081/04.02.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на О.Б.И. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно.

Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че НП не страда от пороци в съдържанието си, водещи до отмяната му. В тази връзка сочи, че процесното наказателно постановление не съдържало факти относно правните основания за издаването му. Бил посочен единствено текста на закона, но не и фактическите основания за издаването му, поради което не ставало ясно какво конкретно деяние е осъществено от наказаното лице. Това от своя страна представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че наложеното административно наказание се явявало незаконосъобразно. В този смисъл административно наказващият орган не бил изследвал въпроса, кога е придобито МПС и дали към датата на проверката е бил изтекъл срокът по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Не бил отчетен факта, че в конкретния случай управляваният от О.И. автомобил бил с поставени регистрационни табели и валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“. Счита, че неизпълнението на задължението по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не обосновавало извършването на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и ангажирането на административна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По делото липсвали и данни жалбоподателят да е бил надлежно уведомен за прекратената регистрация на управляваното МПС, поради което липсвало осъществено деяние от субективна страна.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 168/24.06.2020 г., постановено по АНД № 480/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 20-1300-000081/04.02.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание адв. М.Ч. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение било безспорно доказано и съдебното производство не били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1300-000081/04.02.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на О.Б.И. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на О.Б.И. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основание не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. Актът съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта без възражения.

Основание за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай такива не са констатирани, поради което така въведения довод се явява неоснователен.

Безспорно е, че по процесното деяние е налице произнасяне от Районна прокуратура – Кърджали, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.01.2020 г. е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК срещу О.Б.И. от ***. Не е налице обаче хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, респ. липса на образувана административна преписка или прекратена такава с мотивирана резолюция на АНО, поради което обосновано и законосъобразно се явява издаването на атакуваното наказателно постановление въз основа на горецитирания акт за установяване на административно нарушение. Следва да се отбележи, че Наказателно постановление № 20-1300-000081 е издадено на 04.02.2020 г., а АУАН е съставен на 05.01.2020 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.