Решение № 419 от 04.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000502829 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 261492/04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 4925/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, са уважени предявените от „БМВ Банк” ООД, немско търговско дружество, срещу „Ю-Брадърс” ООД и Прокуратурата на Република България субективно пасивно съединени петиторни искове, както следва: 1) срещу „Ю-Брадърс” ООД – отрицателен установителен вещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо, че този ответник не е носител на правото на собственост върху л. а. „БМВ 730 xDrive”, с рама WBA7C41090G946582, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г. и 2) срещу Прокуратурата на Република България – ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че правото на собственост върху този автомобил принадлежи на ищеца и за предаване владението му.

С Решение № 262616/03.08.2022 г. СГС е оставил без уважение молбата на ищеца за допълване на постановеното първоинстанционно решение – по отношение на банковата сметка, по която трябва да се внесат дължимите от ответниците съдебни разноски по делото.

Срещу първоначалното решение – в частта, в която е уважен предявеният отрицателен установителен иск, е подадена въззивна жалба от ответника-търговец, който поддържа, че, от една страна, в процеса на доказване ищецът не е установил своята активна материална легитимация като собственик на спорния автомобил, а от друга, „Ю-Брадърс” 1

ООД е доказал, че е придобил правото на собственост върху тази движима вещ на едно от двете наведени в отговора на исковата молба придобивни основания: 1) на деривативно – въз основа на сключения с неговия праводател „РР Импорт Експрес” ЕООД договор за покупко-продажба на автомобила, с нотариална заверка на подписите и 2) на оригинерно – въз основа на добросъвестно владение, придобито на възмездно основание (арг. чл. 78 ЗС).

Въззиваемият-ищец е подал писмен отговор на тази въззивна жалба, в която поддържа развитите пред първоинстанционния съд правни съждения за недоказаност на правнорелевантното обстоятелство, че праводателят на ответното търговско дружество е придобил правото на собственост на деривативно, респ. на оригинерно основание, поради което и купувачът по процесния договор за покупко-продажба не е станал собственик по веригата на правоприемствата, респ. не е приложимо и правилото на чл. 78 ЗС за придобиване на правото на собственост върху автомобила, тъй като формата за действителност на този договор е писмена с нотариална заверка на подписите.

Ответникът – ПРБ, е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е уважен ревандикационния иск. Въззивникът счита, че макар и ищецът да е установил, че е носител на правото на собственост върху спорната движима вещ, не е доказано, че ПРБ държи автомобила без правно основание – напротив, при възникнал между двете търговски дружества (страни в настоящото съдебно производство) правен спор за принадлежността на правото на собственост върху процесната движима вещ ПРБ е само пазач (държател), но не и владелец, поради което – след разрешаване на материалноправния спор за собствеността между претендиращите правни субекти с влязло в сила решение, ще върне вещта на собственика.

Въззиваемият не е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази въззивна жалба, но в проведеното пред САС на 28.02.2023 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност

Ищецът е подал въззивна жалба срещу решението, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на първоначалното съдебно решение, като се посочи банковата сметка, по която ответниците да заплатят присъдените в полза на ищеца съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, като само жалбата на Прокуратурата се явява частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СГС е бил сезиран с пасивно субективно съединени петиторни искове с правно 2 основание чл. 124, ал. 1 ГПК (отрицателният установителен вещен иск срещу ответникатърговско дружество) и по чл. 108 ЗС (срещу Прокуратурата на Република България).

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е станал собственик на процесната недвижима вещ въз основа на уговорка в договора за заем, съгласно която ищцовата банка заплаща продажната цена на продавача, а фактическата власт върху автомобила се предоставя на заемополучателя „Фитконсулт Нифер” ООД, като продажната цена представлява предмета на договора за заем, сключен между банката и заемополучателя. Приел е за недоказано, че регистрираният като собственик на автомобила в Република България „РР Импорт Експорт” ЕООД не е придобил на деривативно правно основание правото на собственост върху автомобила, поради което не е могъл и да прехвърли това вещно право на ответника-търговско дружество. От друга страна, счел е, че този правен субект не е станал собственик и на оригинерно придобивно основание (добросъвестно владение, придобито на възмездно основание), тъй като формата за действителност на договора за покупко-продажба на регистрирано МПС в Република България е писмена с нотариална заверка на подписа и разпоредбата на чл. 78 ЗС не е приложима. Като е достигнал до правния извод, че Прокуратурата задържа процесния автомобил в един дълъг период от време след неговото изземване, е достигнал до правния извод, че тя упражнява фактическата власт върху процесния автомобил без правно основание, поради което е уважил предявения срещу този ответник ревандикационен иск.

Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставки. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

От Постановление, издадено от прокурор при РП-гр. Хасково на 28.08.2019 г., се установява, че релевантният автомобил е бил иззет от органите на МВР поради издирването му по ШИС системата за международно издирване на автомобили, но е оставено без уважение искането да бъде предаден на някоя от страните, тъй като е налице между тях спор за материално право относно собствеността на лекия автомобил („Изводът и основната причина за наличие на пречка автомобилът да бъде върнат към момента на „Ю-Брадърс” ООД, както това е сторено и по отношение на немското дружество „БМВ Банк” ООД, е 3 наличието на спор за собственост”). Прокурорът се е позовал на правната норма, уредена в чл. 113 НПК, която предписва, че когато възникне спор за собственост върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд не влезе в сила.

Следователно, Прокуратурата не е оспорила нито правото на собственост на ищеца върху процесния автомобил, нито е отказала безпричинно (без правно основание) да му върне фактическата власт върху него, а явявайки се пазач на вещта, тя я държи за другиго (за собственика) - арг. чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗС. И когато с влязло в сила решение между спорещите страни (ищеца и ответника-търговско дружество) се установи кой от тях е действителният собственик на пазения от Прокуратурата автомобил, тя ще го предаде именно на това лице. Но подаденият ревандикационен иск е допустим (съществува правен интерес ищецът да установи по отношение на прокуратурата, че е собственик на процесния имот и да иска въз основа на това установяване предаване на спорната движима вещ), тъй като ищецът е предявил срещу ответника-търговско дружество не положителен, а отрицателен установителен петиторен иск. Чрез искането да се отрече със сила на пресъдено нещо твърдяното от „Ю-Брадърс” ООД право на собственост върху процесния автомобил не ще се установи, че „БМВ Банк” ООД е действителният собственик, поради което този иск сам по себе си не би постигнал целта да разреши спорът на кого прокуратурата да предаде спорния автомобил (арг. чл. 113 НПК). В този смисъл, макар и Прокуратурата като държавен орган да би била обвързана от влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск – арг. чл. 297 ГПК, при уважаване на този вещен иск не би се установило със сила на пресъдено нещо, че именно ищецът е собственик на спорната движима вещ.

Следователно, с ревандикационния иск „БМВ Банк” ООД иска със сила на пресъдено нещо да се установи по отношение на Прокуратурата, че именно на това търговско дружество принадлежи правото на собственост върху процесния автомобил, като в съчетание с отричането на твърдяното от „Ю-Брадърс” ООД право на собственост върху същия обект ищецът би постигнал целения правен резултат – държаният автомобил от Прокуратурата като неин пазач ще бъде предаден на ищеца (на основание чл. 113 НПК). В този смисъл, ревандикационният иск е допустим (при съществуващ у „БМВ Банк” ООД правен интерес) и следва да бъде разгледан по същество.

Както е изяснено със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, ищецът по отрицателния петиторен установителен иск е длъжен единствено да установи правния си интерес от предявяване на този вещен иск (да докаже фактите, от които произтича защитимо право, засегнато от правния спор – напр. транслативен договор, констативен нотариален акт, фактическо господство с намерение за своене на вещта), но не и да проведе пълно доказване на своята материална легитимация като собственик на спорния имот (търсената съдебна защита е насочена не към установяване твърдяното право на собственост от ищеца, а в отричане на това правно състояние, което се поддържа от ответника). Напротив, на ответника по този иск принадлежи процесуалното задължение за 4 релевиране на всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, на които основава своята материална легитимация като собственик на спорната вещ, като именно той трябва да установи чрез пълно доказване, че е носител на правото на собственост на някое от въведените придобивни основания.

Както с релевираните в исковата молба фактически и правни твърдения, респ. чрез представяния договор за заем от 27.01.2018 г., сключен между „БМВ Банк” ООД като заемодател и „Фитконсулт Нифер” ООД като заемополучател, така и чрез Свидетелството за регистрация на процесния имот от 02.02.2018 г., издадено от компетентен държавен орган в ФРГ, които общо съставляват твърденият титул за собственост на процесния автомобил, ищецът е установил правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за защита на твърдяно от него право на собственост върху спорния имот. Следователно, в настоящия процес не ищецът трябва да установи по несъмнен начин, че е собственик на автомобила, а напротив – това процесуално задължение (доказателствената тежест) за установяване принадлежността на правото на собственост, принадлежи на ответника – съобразно наведените от него придобивни способи (на деривативно и на оригинерно правно основание). В този смисъл, дори и ищецът да не установи, че е собственик, но ако и ответникът не докаже, че е носител на правото на собственост върху спорния автомобил, предявеният отрицателен иск (при доказан правен интерес) не само би бил допустим, но и основателен. Следователно, по този вещен иск доказването за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца не трябва да е пълно и главно, а непълно и насрещно, но в случай че ищецът по несъмнен начин установи твърдените от него правопораждащи спорното материално право юридически факти, ще се отрече правното твърдение на ответника, че той е собственик, поради което като процесуалноправна последица от това установяване отрицателният петиторен иск (като основателен) ще бъде уважен.