Определение № 2950 от 18.09.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2455/2025
- Вид
- Определение № 2950
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.9, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2950 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502455 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д. М. от Адвокатска колегия Пловдив в качеството си на пълномощник на Й. Р. Р., ЕГН: **********, срещу Определение № 9606/24.07.2025г. постановено по гр.д.№ 9573/2024г., ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. М. за изменение на постановеното решение № 2647/28.05.2025г. по гр. д. 9573/2024 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че процесуалният представител на ищеца е лице, което е регистрирано по ЗДДС от 10.04.2023 г. и в дължимото му се възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да се включи ДДС, за което се позовава на съдебна практика. Излага доводи, че в противен случай регистрираните адвокати по ЗДДС се поставят в по – неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20 % по-малко по размер адвокатско възнаграждение. Посочва се, че следва и да се прави разлика между „безвъзмездна услуга“ и „безплатна услуга“, а предоставяната по чл.38, ал.1 от ЗАдв не е безвъзмездна, а безплатна, т.е. съдът следва да определи възнаграждението за представителството по чл.38, ал. 1 от ЗАдв. при регистрация по ЗДДС с ДДС.
Моли да се отмени обжалваното определение и да се осъди насрещната страна да заплати на процесуалния представител на ищеца дължим ДДС в размер на 80 лева.
Ответникът по частната жалба – „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Н., е взел становище за 1 неоснователност на жалбата. Поддържа доводи, че оказаната адвокатска помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. е безплатна, услугата е уговорена и доставена като безвъзмездна. Намира, че отговорността за разноски по делото, в т.ч. разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв по своята правна същност е отговорност за обезщетяване и съгласно ЗДДС не се смята за възнаграждение за доставка, както и че оказаната адвокатска помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. не е сред визираните изключения в чл.9, ал.3 от ЗДДС. Излага съображения, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. По отношение на разпоредбата на чл.2а от ДР НМРАВ се сочи, че същата урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрирани по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
Моли се за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и недоказана.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С Решение № 2647/28.05.2025 г. постановено по гр. д. № 9573/2024 г. по описа на РС Пловдив, съдът е уважил предявените обективно съединени искове на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД от ищеца Й. Р. Р. против ответника „Аксес Файнанс“ АД като е прогласил за нищожни клаузите на сключения между тях договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 16.06.2023 г. за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 20 от договора, като противоречаща на добрите нрави, по чл. 21, ал. 4 от договора -за заплащане на разходи и по чл. 21, ал. 5 за заплащане на такса, като противоречащи на ЗПК.
Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат Д. М., който е оказал безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. и е поискал определянето на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. с ДДС.
С постановеното по делото решение първостепенният съд е определил на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 400 лв. на адвокат Д. М., за заплащането на което е осъдено ответното дружество. Районният съд е изложил съображения, че искането за определяне на отделна сума като репариране на дължимия ДДС от адвоката, който е избрал доброволна регистрация по ЗДДС следва да се остави без уважение, тъй като съдът не е обвързан с определено конкретно минимално възнаграждение за осъществената безплатна правна услуга и не се явява платец на нейната цена, нито задължено лице по ЗДДС за служебно начисляване на ДДС при 2 определяне размер на възнаграждението.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК ищецът Й. Р. Р., чрез адвокат Д. М., е депозирал молба за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и присъждането на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определение № 9606/24.07.2025г. - предмет на настоящата въззивна проверка.
За да остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК, районният съд е поддържал съображенията си в първоинстанционното решение относно начина на формиране на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца без да се начислява ДДС.
Определението е неправилно.
Пълномощникът на ищцовата страна – адв. М. е представил списък с разноски, в който е поискал присъждане на възнаграждение с ДДС, като е представил и доказателства за регистрация. Присъдено е възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в минимален размер от 400лв. Суми за дължимия ДДС не са присъждани. Доколкото това е данък, който се дължи от потребителя на услуги, в общия случай от клиента на адвоката, то при договаряне на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие именно довереникът дължи заплащане на този данък. В хипотезата на чл.38 от ЗА е предвидено тази страна по договора да не заплати дължимото възнаграждение, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. законодателят е предвидил възможност за едно заместващо плащане. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС, поради което и именно осъдената за разноски страна следва да заплати тази сума.
ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето, извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.
Следователно определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на адв. М. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и да се присъдят допълнително 80лв. – представляващи дължим ДДС към вече определеното възнаграждение.
Отделно от изложеното, въззивният съд намира за необходимо да укаже на районния съд да извърши преценка относно наличието на ОФГ в диспозитИ. на решението по отношение наименованието на ответника, посочен като „Аксес Файненс“ ООД с ЕИК 202806978, вместо „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК 207140327.
Мотивиран от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 9606/24.07.2025г. постановено по гр.д.№ 9573/2024г., ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
3
ИЗМЕНЯ Решение № 2647/28.05.2025 г. постановено по гр. д. № 9573/2024 г. по описа на ПдРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, да заплати на адвокат Д. М., от Адвокатска колегия - Пловдив, със служебен адрес гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. 3, ап. Б, още 80 лв. /осемдесет лева/ - съставляващи ДДС върху вече присъденото възнаграждение от 400лв. за осъществената по делото правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗАдв на Й. Р. Р., ЕГН: **********.
УКАЗВА на РС – Пловдив да извърши преценка относно наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитИ. на Решение № 2647/28.05.2025 г. по гр. д. № 9573/2024 г. на ПдРС, по отношение наименованието на ответника, посочен като „Аксес Файненс“ ООД с ЕИК 202806978, вместо „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК 207140327.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4