Определение № 616 от 29.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Варна, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000477 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, едната подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от адвокат Б. М., а другата подадена от ищеца Е. К. М. (със знанието и съгласието на законните си представител К.М.Д. и Н. Н. С.), представлявани от адвокат К. К. срещу решение № 111/04.07.2025 година по гр. дело № 397/2024 година на РОС. С обжалвания съдебен акт застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане, дължимо вследствие настъпило на 19.10.2019г.

ПТП с участието на лек автомобил „******************“ с peг. № **********, застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, като се отхвърля иска над размера 20 000лв. до първоначално предявения размер 40 000лв., като неоснователен. Първоинстанционният съд е приел 50 % съпричиняване на вреденосния резултат от ищеца.

С въззивната жалба на застрахователя се оспорва решението в неговото осъдително произнасяне над претендираните 10000 лева до присъдения размер от 20000 лева, като в обжалвания дял решениетсе смята за 1 незаконосъобразно.

От своя страна ищецът, действащ със съгласието на своите родители, обжалва решението в отхвърлителния му дял за разликата над присъдените 20000 лева до пълния претендиран размер на исковата претенция от 40000 лева, като по отношения отхвърлителния диспозитив на решението същото се определя като незаконосъобразно, постановено при силно занижен размер на присъдено обезщетение.

По допустимостта на обжалването:

Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни, от надлежно упълномощени процесуалени представители, отправени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивните жалби са отправени към решението в съответна част от неговото осидително и в цялост по отношение на отхвърлителното произнасяне.

Въззивната инстанция съобрази, че жалбата на ищеца съдържа оплаквания, които могат да се квалифицират като искане по чл. 248 ГПК.

Видно от определение № 793/10.09.2025 година, такова производство е проведено пред първата инстанция, като решението изменено и в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно изхода на спора.

Посоченото определение е стабилизирано, считано от 21.10.2025г.

С оглед на всичко гореизложено, настоящата въззивна инстанция намира жалбите за допустими и надлежно администрирани.

Доклад по жалбите:

Застрахователят смята, че е неправилно определен размерът на обезщетението за понесените вреди, тъй като първата инстанция не е оценила адекватно доказателствата, представени и събрани по делото; не е спазен критерия заложен в материалната норма на чл. 52 ЗЗД за справедливост; не е съобразен периода на настъпване на събитието през 2019 година; присъденото обезщетение не съответства на установената и относима съдебна практика по сходни хипотези. Счита определените суми по обезщетението за завишени като несъответстващи на релано претърпените болки и страдания от страната.

Сочи, че пострадалото лице е с временно разстройство на здравето, неопасно за живота и че заекването на увредения не е в причинна връзка с 2 произшествието. Във въззивната жалба се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е потърсил лекарска помощ за говорния дефект почти шест години след инцидента и твърденията за наличие на причинна връзка с претърпяното ПТП са останали недоказани. Счита определеното от първоинстанционния съд процентно изражение на определеното съпричиняване за занижен, като твърди, че в настоящата хипотеза следва да се вземе предвид поведението на родителите на ищеца и да се определи процент на принос от 80 %. В тази връзка формулира твърдения досежно твърдяна като неправилно възприета от съда и неотчетена високата степен на небрежност на ищеца и неговите родители. По отношение на определеното обезщетение счита, че същото като размер не съответства на установената съдебна практика в страната. Във въззивната жалба на дружеството се иска отмяна на решението в обжалвания дял, евентуално намаляване размера на определеното обезщетение. Претендират се разноски.

Страната не прави искания по доказателствата.

Ответната страна не се е възползвала от правото си на писмен отговор в срок.

В жалбата на ищеца се оспорва определеният размер на обезщетение като са формулирани твърдения, че същият е силно занижен. Страната се позовава на нарушение на чл. 52 ЗЗД и практиката по прилагането на разпоредбата. Коментирайки събраните по делото доказателства, смята, че следва да се уважи исковата претенция в пълен размер. Оспорва се правилността на правният извод на първоинстанционния съд досежно наличието и размера на определения процент на принос на пострадалото лице (50 %), като се твърди, че не е отчетено обстоятелството, че става въпрос за малолетен, неправоспособен увреден, за който липсва субективна възможност да носи отговорност. Формулира твърдения досежно процентното изражение на определения принос, като се твърди, че същият е неправилно завишен чрез отчитане ролята на родителите на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски сторени в производството. Няма искания по събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК застрахователят е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата на ищеца, като сочи същата за неоснователна и иска 3 по изложени правни съображения тя да се остави без уважение. Като недължимо и необосновано смята присъждането на целия търсен размер от 40000 лева, с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД, както и с оглед поведението на пострадалото лице, с което е допринесло за вредоносния резултат. Според застрахователя определеното обезщетение с обжалваното решение, надвишава претърпените от лицето болки и страдания, и не съответства на възстановителния процес и емоционалния стрес, преживян от ищеца. Иска се жалбата да се остави без уважение.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

Първоинстанционното съдебно решение за сумата от 10 000 лв. като необжалвано е влязло в законна сила.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане д в е въззивни жалби, едната подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от адвокат Б. М., а другата подадена от ищеца Е.

К. М. (със знанието и съгласието на законните си представител К.М.Д. и Н. Н.

С.), представлявани от адвокат К. К., срещу решение № 111/04.07.2025 година по гр. дело № 397/2024 година на ОС - Разград, с което застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане, дължимо вследствие настъпило на 19.10.2019г. ПТП с участието на лек автомобил „******************“ с peг. № **********, застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, като се отхвърля иска над размера 20 000лв. до първоначално предявения размер 40 000лв., като неоснователен.

4

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 28.01.2026 г. от 13.30 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на“Застрахователно акционерно дружество:

Далл Богг Живот и Здраве“ АД, представлявано в производството по делото от адвокат Б. М., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК . При неизпълнение на посоченото указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената по чл. 38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на чл. 102з ал.3 ГПК.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Варна, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000477 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, едната подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от адвокат Б. М., а другата подадена от ищеца Е. К. М. (със знанието и съгласието на законните си представител К.М.Д. и Н. Н. С.), представлявани от адвокат К. К. срещу решение № 111/04.07.2025 година по гр. дело № 397/2024 година на РОС. С обжалвания съдебен акт застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане, дължимо вследствие настъпило на 19.10.2019г.

ПТП с участието на лек автомобил „******************“ с peг. № **********, застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, като се отхвърля иска над размера 20 000лв. до първоначално предявения размер 40 000лв., като неоснователен. Първоинстанционният съд е приел 50 % съпричиняване на вреденосния резултат от ищеца.

С въззивната жалба на застрахователя се оспорва решението в неговото осъдително произнасяне над претендираните 10000 лева до присъдения размер от 20000 лева, като в обжалвания дял решениетсе смята за 1 незаконосъобразно.

От своя страна ищецът, действащ със съгласието на своите родители, обжалва решението в отхвърлителния му дял за разликата над присъдените 20000 лева до пълния претендиран размер на исковата претенция от 40000 лева, като по отношения отхвърлителния диспозитив на решението същото се определя като незаконосъобразно, постановено при силно занижен размер на присъдено обезщетение.

По допустимостта на обжалването: