Решение № 320 от 01.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20221100901130 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от 28.11.2024 г. на ищеца Университет за национално и световно стопанство, в която се прави искане съдът да допълни постановеното по настоящото дело решение от 06.11.2024 г., като присъди и законната лихва върху присъдените с решението суми в размер на 38 184, 80 лв. /на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД/ – дължима в изпълнение на задължение, поето с чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г., между Университет за национално и световно стопанство, като възложител, и „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД, като изпълнители, и представлява стойността на разходите, които са заплатени от Университет за национално и световно стопанство за поправка на недостатъците, които са се появили в гаранционния срок по изпълнените на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“, от „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД строително-монтажни работи, възложени с договора, които са тези по изграждане на климатична инсталация, на система за директно изпарение на хладилен агент, на противообледенителна система, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната; и 3 818, 48 лв. /на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД/ - представляваща неустойка, уговорена в чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г., между Университет за национално и световно стопанство, като възложител, и „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД, като изпълнители, дължима поради неизпълнение от „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД на задължението им по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от договора да поправят недостатъците, които са се появили в гаранционния срок по изпълнените от тях на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“, строително-монтажни работи, възложени с договора, които са тези по изграждане на климатична инсталация, на система за директно изпарение на хладилен агент, на противообледенителна система, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“, след като това е поискано от 1 възложителя в дадените им срокове за това.

Ответниците „Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и „ВАМОС“ ООД изразяват становище за неоснователност на подадената молба.

Искането по чл. 250 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо. Съдът намира, че не е нужно провеждането на открито заседание с призоваване на страните – арг. от чл. 250, ал. 2 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от стрА. на съда по целия спорен предмет на делото. В настоящия случай с решението от 06.11.2024 г. съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, а именно по искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираните главници за вземане, съставляващо общия размер на разноските за отстраняване на установени недостатъци, както и за вземане, представляващо неустойка в размер на 10% от стойността на разноските, от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г., до окончателното плащане. Съгласно практиката на ВКС, обективирА. в Решение № 265 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. на ВКС, III ГО, Решение № 32 от 15.05.2014 г. по т.д. № 1897/2013 г. на ВКС, I TO и др. искане за присъждане законната лихва върху главницата може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи следват от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, съгласно която не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване, от акцесорния характер на вземането за лихва, както и от обстоятелството, че защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск – възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата.

В случая с решението от 06.11.2024 г. съдът е формирал правни изводи за наличие на главен дълг в размер съответно на 38 184, 80 лв. и 3 818, 48 лв., но е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца, направено още в исковата молба, за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Доколкото съдът е уважил предявените искове за посочените размери, то основателно се явява и искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Искането на ищеца за присъждане на законна лихва е ясно формулирано и се отнася до всички претендирани главници в настоящото производство, а не до искането за мораторна лихва, както неправилно са посочили ответниците в становището им по молбата по чл. 250 ГПК, което е ясно уточнено от ищеца и в подадената от него молба с вх. на СГС № 35498/12.04.2023 г. Освен това и предвид вида на присъдените с решението суми за главници не е налице хипотеза на присъждане на „лихва върху лихва“, поради което и няма законоустановена забрА. да се присъди законна лихва върху тях.

Предвид изложеното молбата за допълване по чл. 250 ГПК е основателна и като такава следва да се уважи.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 1526 от 06.11.2024 г., постановено по т. д. № 1130/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав, в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Г. инженеринг” ООД, с ЕИК: 200678992, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Военна рампа, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда „Г. холдинг“, и „Вамос” ООД, с ЕИК: 130838416, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Черни връх” № 57, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Университет за национално и световно стопанство, с ЕИК: 000670602, със седалище и адрес на управление: гр. София, Студентски град „Христо Ботев“, ул. „Осми декември”, ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 38 184, 80 лв. – дължима в изпълнение на задължение, поето с чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г., между Университет за национално и световно стопанство, като възложител, и „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД, като изпълнители, и представлява стойността на разходите, които са заплатени от Университет за национално и световно стопанство за поправка на недостатъците, които са се появили в гаранционния срок по изпълнените на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“, от „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД строително-монтажни работи, възложени с договора, които са тези по изграждане на климатична инсталация, на система за директно изпарение на хладилен агент, на противообледенителна система, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната, за периода от датата на подаване на исковата молба /22.06.2022 г./ до окончателното плащане, както и ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 3 818, 48 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 19, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 13.04.2016 г., между Университет за национално и световно стопанство, като възложител, и „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД, като изпълнители, дължима поради неизпълнение от „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД на задължението им по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от договора да поправят недостатъците, които са се появили в гаранционния срок по изпълнените от тях на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“, строително-монтажни работи, възложени с договора, които са тези по изграждане на климатична инсталация, на система за директно изпарение на хладилен агент, на противообледенителна система, както и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „З“, след като това е поискано от възложителя в дадените им срокове за това за периода от датата на подаване на исковата молба /22.06.2022 г./ до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3