Решение № 18 от 16.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Иванка Шкодрова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Павлина Ив. Х. в присъствието на прокурора Д. К. А. и като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600791 по описа за 2024 година

С Присъда №7/27.02.2024 год., постановена по н. о. х. дело № 729/2023 год. по описа на ОС – София, 6-ти първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия И. З. А. за виновен в това, че на 18.01.2020 год., около 18, 50 часа в гр. Самоков, общ.

Самоков, на ул. “Цар Борис III“, пред №145, срещу входа на механа „При С.“, с посока на движение от к. к. Боровец към гр. Самоков - център, при управление на МПС л. а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № ********, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП, е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в ЗДвП, а именно: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: - „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като при приближаване на пешеходната пътека не е спрял и не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец Ч. Н. Х. и по непредпазливост причинил смъртта му и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.

343, ал. 3, пр. последно, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл.58, ал. 1 от НК, вр. чл.373, ал. 2 от НПК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С посочената присъда, ОС-София, на осн. чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК е наложил на подсъдимия И. З. А. и наказание „Лишаване от право“ да управлява МПС 1 за срок от три години.

С оглед изхода на делото, подс. И. З. А. е бил осъден да заплати и направените разноски в наказателното производство, а именно в полза на ОДМВР – София сумата 2 954, 60 лв. и сумата от 3 643, 60 лв.,по сметка на Окръжна прокуратура - София.

Съдът, на осн. чл. 111, ал. 2 от НПК, е постановил връщане на наследниците на Ч.

Н. Х. на веществени доказателства по делото: дрехи и обувки, като по отношение на останалите веществени доказателства е постановено да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от повереника на частните обвинители М. В. Х., лично и като законен представител на малолетната К. Ч. Х., К. Г.ева Х. и Н. П. Х. – адв. Д. М., касаеща размера на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, както и относно приложението на института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“. В тази връзка са изложени съображения, че не са налице приетите от съда обстоятелства, сочещи на ниска степен на обществена опасност на дееца и смекчаващите вината обстоятелства от една страна и от друга наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Във връзка с постигане целите на генералната превенция, не са наведени доводи и не се твърдят нарушения. Твърди се, че подсъдимият е осъществявал дейност като професионален водач на МПС, причинил е смъртта на лице, намиращо се на пешеходна пътека и облечено в светлоотразителни дрехи и е управлявал автомобила със скорост над законоустановената при натоварено движение на пътя и наличие и на други пешеходци на инкриминираната пешеходна пътека. При наличието на така изброените факти, според жалбоподателите определените размери на наказанията, с приложението на чл. 66 от НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, съдът е нарушил материалния закон. С жалбата се прави искане присъдата да бъде изменена, с увеличаване на размерите на наказанията и отмяна на присъдата в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК, като наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно.

Доказателствени искания не са направени.

Подсъдимият и прокуратурата не са изразили становище по така подадената въззивна жалба.

Пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като е налице единствено и само жалба от страна на частните обвинители, касаеща частта относно размера на наложените наказания и липсва протест от Окръжна прокуратура – София.

Повереникът на частните обвинители – адв. М., поддържа в пледоарията пред въззивната инстанция жалбата по съображенията, изложени в нея. Набляга се, че са събрани доказателства, които налагат изводът за изключително тежко деяние. Изразява се и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че е налице критичност от страна на подсъдимия към извършеното от него.

2

Защитата на подсъдимия А. – адв. Д. прави искане присъдата да бъде потвърдена, тъй като е правилна и законосъобразена. Според защитата, при определяне на размера на наказанията, съдът е съобразил всички относими за това факти и обстоятелства и е наложил наказания в един справедлив размер. Такъв е бил подходът на съда и във връзка отлагане изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, със съобразяване с възрастта на подсъдимия и характеристичните му данни.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият А. се солидаризира с казаното от защитника му, а в последната си дума е заявил, че няма искания от въззивния съд.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от страните присъда, в рамките на правомощията си по чл.

314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – София е установил фактическа обстановка, при условията на чл.

373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

От направените признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят и от събраните в досъдебното производство доказателства, се установява следното:

Подсъдимият И. З. А., с ЕГН: ********** е бил правоспособен водач на МПС, категории „В“, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“ и е притежавал свидетелство за управление валидно до 12.10.2020 год., придобито от 1979 год. за категория „В“ и от 1993 год. за категория „С“.

Подсъдимият е бил пенсионер, като от началото м. януари 2020 год. започнал работа като шофьор на такси към „Такси Мар“ ЕООД – гр. Несебър, с управител – св. Й. Г.. Към инкриминираната дата – 18.01.2020 год. подс. А. е изпълнявал курсове с таксиметров автомобил марка „Мерцедес“ модел „“Вито“ и рег. № ******** с превоз на пътници от летището в гр. София до к. к. Боровец и обратно.

На 18.01.2020 г. пострадалият Ч. Х., съпругата му – св. М. Х. и малолетната им шестгодишна дъщеря К. Ч. Х. били в к. к. Боровец, който често посещавали, за да карат ски.

На инкриминираната дата, били в компания със св. В. П. и нейната дъщеря, на годините на К.. Пътували с автомобила на пострадалия, управляван от последния. В к. к. Боровец семейство Х. си закупили и ски екипировка, като тази на пострадалия била основно в тъмносин цвят, със светлоотразителни ленти в оранжев цвят, разположени по ръкавите и качулката. При напускането на комплекса, пострадалият останал с новозакупеното яке, част от екипировката. Компанията си тръгнала от курорта, на свечеряване, към 16, 30 часа.

Решили пътьом да спрат, за да вечерят в гр. Самоков, поради което и посетили механа „При С.“. Въпросното заведение се намирало отляво на пътя посока к. к. Боровец – центъра на гр.

Самоков, в каквато посока пътувал автомобила, управляван от пострадалия. Пострадалият Х. преминал с управлявания от него автомобил през пешеходна пътека, намираща се срещу механата и паркирал същия на обособен паркинг в близост до миниракет. Компанията на пострадалия вечеряла и била във въпросното заведение до към 18,45 часа, когато навън вече 3 било тъмно. Времето било студено, но ясно, а пътното платно и пешеходната пътека срещу механата били осветени от улично осветление. Пътното платно било с прави участъци.

Пострадалият Х. тръгнал пръв от всички да пресича пътното платно, вървейки по пешеходната пътека, последван от съпругата му, св. П. и двете деца. Вече на пешеходната пътека, пострадалият Х., вдигнал ръка и започнал да размахва светлоотразителната жилетка на дъщеря си, за да привлече вниманието на водача на автомобил, движещ се от лявата му страна, с посока на движение от центъра на гр. Самоков към к. к. Боровец. В резултат на това, водачът на автомобила спрял в платното си за движение, пропускайки групата да преминава по пешеходната пътека. Пострадалият вече се намирал пред спрелия автомобил, а зад него, но в близост до тротоара се намирали останалите от компанията.

В този момент, подсъдимият се връщал от к. к. Боровец, шофирайки в посока гр.

Самоков, след изпълнен таксиметров курс с клиенти, управлявайки таксиметровия автомобил по ул. “Цар Борис III“ на гр. Самоков, със скорост от 65 км/ч. Пешеходната пътека, по която било предприето пресичането от компанията на пострадалия, била обозначена от пътен знак Д-17 и с пътна маркировка М-8.1 „Пешеходна пътека“.

Широчината на същата била 4 метра. Пешеходецът Х. се намирал на разстояние в надлъжно направление от 0,4 м преди линията на ориентир 1 /стълб от дървена конструкция с табела „Механа при С.“/ и на 7-7,5 метра надясно от левия край на асфалтовата настилка по посока движението на автомобила, управляван от подс. А.. Тялото на пострадалия Х. било разположено косо спрямо посоката на движението на автомобила, с лице към центъра на гр.

Самоков и с гръб в посока на к. к. Боровец, като е гледал към вече спрелия автомобил, намиращ се в насрещната лента за движение, спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия. Подсъдимият продължавал да управлява автомобила си със скорост от 65 км/ч, навлязъл в зоната на пешеходната пътека и ударил на въпросната пешеходна пътека пострадалия Ч. Х..

Заключението на повторната КАТЕСМЕ /л. 94 -155, т.3 ДП/ установява следния механизъм на възникване и развитие на ПТП: Първоначалният контакт при удара бил реализиран между задната част на долните крайници на пешеходеца Х. и предната лява част от предна броня, ляв фар и преден ляв калник на автомобила. От удара върху крайниците на пешеходеца, възникнал ударен импулс, приложен в контактно петно и действащ по посока на движението на автомобила. В резултат на това, освен съответното телесно увреждане, настъпило и изместване по посока на движение на автомобила – избИ.е на опората под масовия център на тялото. С това започнало пропадане на горната част на тялото на пострадалия към преден капак, челно стъкло и предна лява колона на МПС, с едновременно въртене около масовия център. Последвал е контакт на тялото на пешеходеца Ч. Х. с челно стъкло, предна лява колона и ляво огледало за обратно виждане на автомобила. В резултат на съответните силови въздействия, настъпили телесни увреждания по тялото, което придобило скорост и се отделило от автомобила, падайки напред по посоката на придобитата скорост на платното за движение. Последвало търкаляне и триене на тялото върху пътната настилка, след което се установило на място, фиксирано при извършения 4 оглед на местопроизшествие и в съставения за това действие протокол, съобразно оставеното петно върху настилката. След удара, лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с ДК № ******** изминал около 46 м и се установил в покой на мястото, където е бил описан в последствие в съставения протокол за оглед на местопроизшествие. Мястото на удара е определено на около 36,8 м преди петното на настилката /положението на тялото на пострадалия след установяването му върху настилката/, на пешеходната пътека и на 0,4 м преди линията на ориентир 1. Същото е на около 1,4 м вляво от десния край на пешеходната пътека, гледано от посоката на пешеходеца и на 7 – 7,5 м вдясно от левия край на платното за движение по посока движението на лекия автомобил. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост 65 км/ч, според експертизата е около 49 метра. Същата е определена на 33,5 м, при движение със законосъобразна скорост за движение в населено място от 50 км/ч.