Определение № 216 от 28.04.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Русе, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно частно наказателно дело № 20264500600259 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по чл. 243 ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор срещу определение №176 от 06.03.2026 г. на РРС, 2-ри наказателен състав. В същия се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, мотивирани с неговата необоснованост.

Развиват се съображения, че в рамките на предсъдебната фаза са били извършени в пълен обем всички необходими процесуално следствени действия в насока изясняване на релевантните фактически обстоятелства и въпреки това не са били събрани доказателства, които в достатъчна степен да доведат до формиране на извод за доказаност на обвинение за осъществен състав на престъпление от общ характер, респективно – за авторство на конкретно лице.

Окръжният съд, след като взе предвид доказателствата по делото и оплакванията в депозирания протест намира, че същият е подаден в процесуално преклузивния срок, но разгледан по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН, като съображенията в последната насока се свеждат до следното:

Досъдебното производство е било образувано с постановление от 04.11.2024 год. за осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, затова, че на 16.07.2024 г. в гр.

Русе била отнета чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, на стойност около 419.00 лева от владението на Б. П. Й. от гр. Р., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоена.

В предсъдебната фаза били извършени редица процесуални действия – разпитани били в качеството на свидетели Б. Й., Г.Г., А.Т., Т.К., М.А., С.С. и Л.Н., приобщени били записи от охранителните камери в района на входа на хотел „Дунав плаза“, градинката пред него и от фоайето на самия хотел. На същите бил извършен оглед и била назначена съдебно 1 техническа експертиза. Приобщени били и писмени доказателства - СМУ, справка от ЦПЗ – Русе ЕООД, справка от ЕЕН 112, справки от мобилни оператори. Назначена била и съдебно ценова експертиза.

С постановление от 27.01.2026 г. прокурор при РРП прекратил наказателното производство приемайки липсата на доказателства за осъществени състави на престъпления по чл.325 и чл.144, ал. 3 НК. Допълнително развил съображения, че на Й. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, което престъпление е от частен характер и не се преследва по реда на публичното обвинение, че не може да се установи авторството на деянията по чл.194 и чл.216 от НК. Посочил още, че предвид ниската стойност на отнетите и унищожени вещи (общо в размер на 637 лева) е налице малозначителност на стореното.

След жалбата на пострадалото лице първоинстанционният съд приел необоснованост и неправилност на прокурорския акт и го отменил. Счел, че не са били изчерпани всички способи за събиране, проверка и анализ на вече събраните в предсъдебната фаза доказателства. Развил подробни съображения в насока липса на съставомерни деяния по чл.325 и чл.144, ал. 3 от НК. Констатирал, че незаконосъобразно производството е било прекратено по отношение на деянието по чл.130, ал.2 от НК, доколкото същото следвало да бъде спряно - на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Не споделил обобщаващия извод на наблюдаващия прокурор за липса на деяния по чл.194, ал. 1 НК и чл.

216 от НК и се мотивирал с обстоятелството, че стойността на отнетите и унищожени вещи не е пренебрежително ниска, което да обуслови приложението на чл.9, ал.2 от НК. След съпоставка на приобщените в производството гласни доказателства с веществените (видеозаписи от камери за наблюдение) и експертните заключения извел доводи за наличието на съставомерни деяния, както и такива за необходимост от извършване на допълнителни процесуални действия за установяване на авторството на престъпленията по посочените текстове на наказателния закон.

Въззивната съдебна инстанция при проверка на атакуваното определение намира, че при постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на защита на страните.

В рамките на досъдебното производство не са били извършени всички процесуално следствени действия необходими за разкриване на обективната истина по делото, като изводите на наблюдаващия прокурор от една страна са необосновани, а от друга – в пряко противоречие с предписанията на материалния закон, при липса на съвкупна преценка на цялостната доказателствена съвкупност.

Въззивната инстанция изцяло възприе изложеното от страна на РРС, касателно деянието по чл.130, ал.2 от НК, като на собствено основание констатира, че доколкото се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, то законосъобразното развитие на производството предпоставя произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Не могат да бъдат споделени доводите на представителя на държавното обвинение за липса на несъмнена доказаност на 2 авторството на деянието в лицето на С.С.. Св. Б. Й. е категоричен, че именно последният му е причинил телесните увреди, а показанията му се подкрепят и от приобщените веществени доказателства и експертното заключение на техническата експертиза. Извън това – преценката за категорична доказаност на това обвинение ще следва да бъде извършена не от страна на представителя на държавното обвинение, а от съответния съдебен състав, който евентуално ще бъде сезиран с тъжба на пострадалия и на собствено основание ще извърши проверка на събраните в рамките на съдебното дирене доказателства и средства за установяване на такива.

На следващо място настоящият съдебен състав (както и проверяваната съдебна инстанция) намира, че от страна на водещия разследването, предвид изискванията за пълнота, всестранност и задълбоченост не са били извършени всички необходими процесуални действия за да се приеме липсата на доказателства за осъществяване на деянията по чл.194, ал. 1 от НК и чл. 216 от НК и тяхното авторство. Не са били изследвани в пълнота релевантните за производството факти. Изцяло настоящият съдебен състав споделя както доводите на първоинстанционния такъв относно неправилния анализ на събраните в рамките на досъдебното производство доказателства в атакуваното постановление, така и тези относно преценката, че деянията са малозначителни такива по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази насока въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря съображенията на РРС, които изцяло възприе (съображенията, че не следва да се изхожда единствено и само от стойността на отнетите и унищожени вещи).

По отношение на авторството, касателно анализа на част от гласната доказателствена съвкупност и цялостната преценка на приобщените в предсъдебната фаза доказателства и доказателствени средства и настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на Й. и Г. са последователни, безпротиворечиви и са в унисон с останалата доказателствена съвкупност (включително обективно установеното посредством видеозаписите).

Обстоятелствата, че Й. нееднократно е бил хоспитализиран в ЦПЗ, а Г. е консумирал алкохол не могат априори да дискредитират тяхната свидетелска годност, респективно да дадат основание да не се цени изложеното от тяхна страна относно събитията от процесния инцидент – от момента на неговото отпочване, до момента на пристигане на място на полицейските служители. В тази насока, както правилно РРС е констатирал, че в случай на съмнение относно способността на тези свидетели правилно да възприемат релевантните за производството факти, органите на досъдебното производство е следвало да назначат съответни експертни изследвания по смисъла на чл.144, ал.2, т.5 от НПК.

В допълнение към изложеното от страна на проверяваната съдебна инстанция, настоящият въззивен състав намира, че пълното и прецизно изясняване на значимите за производството обстоятелства предпоставя и извършването на разпознаване с участието на свидетелите Й. и Г. от една страна и С.С. – от друга, както и събирането на допълнителни гласни доказателства чрез разпит на останалите участвали в инцидента и установени на място лица.

В обобщение първоинстанционният съдебен състав след като е констатирал 3 необективното и непълно разследване, от органите на досъдебното производство, спазвайки принципните начала, предвидени в чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. с чл. 107 от НПК, правилно е отменил прекратителното постановление на прокурора.

Наведените в частния протест доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото отменително определение, постановено от районния съд по изложените по-горе съображения се явяват неоснователни.

В този смисъл Окръжният съд след като взе предвид гореизложеното счита, че определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, с указание представителя на РРП да съобрази посоченото при новото разследване на делото.

Мотивиран от горните си съображения окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №176 от 06.03.2026 г. на РРС, 2-ри наказателен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4