Решение № 2954 от 05.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2954 гр. В., 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20243110103542 по описа за 2024 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Д. Ж. К. ЕГН **********, адрес: гр.В., ул.З. ***** срещу ответниците „К." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Т.", бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" и „А. Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Т.", бул. „В." № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, както следва: срещу ответника „К." ЕАД: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2429501/11.08.2021г., сключен между „К." ЕАД, ЕИК ***** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК; в условията на евентуалност, за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4, ал.1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 2429501 от 11.08.2021г., сключен между „К." ЕАД, ЕИК ***** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД; в условията на евентуалност, за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 2429501 от 11.08.2021г., сключен между „К." ЕАД, ЕИК ***** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради противоречие със закона, на основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;

1 в условията на евентуалност, за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 2429501 от 11.08.2021г., сключен между „К." ЕАД, ЕИК ***** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради заобикаляне на закона, на основание чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; срещу ответника А. Т." ЕООД: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 11.08.2021г., сключен между "А. Т." ЕООД, с ЕИК **** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; в условията на евентуалност, за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 11.08.2021 г., сключен между "А. Т." ЕООД, с ЕИК **** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; в условията на евентуалност, за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 11.08.2021г., сключен между "А. Т." ЕООД, с ЕИК **** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; в условията на евентуалност, за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 11.08.2021 г., сключен между "А. Т." ЕООД, с ЕИК **** и Д. Ж. К., ЕГН **********, поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че на 11.08.2021г. Д. Ж. К., ЕГН ********** е сключила дистанционно с първия ответник „К." ЕАД, с ЕИК ***** Договор за потребителски кредит № 2429501, по силата и съгласно условията на който Кредиторът съгласно Приложение № 1 към договора е предоставил на ищцата сумата в размер на 4 500 лв. със задължение за връщането й в срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 24,81%, като общата сума, подлежаща на връщане е 5 092.20 лв. В договора е посочено, че го лишеният процент на разходите - ГПР е равен на 27.83%,

Ищцата е сключила и Договор за предоставяне поръчителство от 11.08.2021г. с посочено от заемодателя лице - вторият ответник "А. Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В." № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", по силата на който се задължила да заплати възнаграждение на дружеството - поръчител в общ размер 6 246.24 лева, платимо на 24 погасителни вноски съгласно Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство Счита се, че процесният договор за кредит е нищожен, на основание чл.

22 от ЗПК. Същият е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, като в него не е посочен действителният размер на годишният процент на разходите. Уговореното възнаграждение за дружеството - поръчител е разход по кредита, който не е отчетен при съответната калкулация в това отношение.

Твърди се, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит е нищожна. Счита се, че въведените изисквания в цитираната клауза от договора за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства, а от друга страна, непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора. Напротив ответното дружество генерира допълнителна печалба посредством това скрито оскъпяване на кредита, което става факт при сключването на допълнителния договор за предоставяне на гаранция. Видно 2 е, че се цели да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а това не е допустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 21, чл. 1 от ЗПК.

Твърди се, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен , на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. На първо място задължителното изискване за представяне на обезпечение след сключването на договора за заем е в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. На следващо място изискванията за предоставяне на гаранция от банка и сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице, на практика са неизпълними. С поставянето на две практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на гаранция и то с одобрено от заемодателя дружество гарант. Горното се потвърждава и от факта, че договорът за гаранция е сключен в деня, в който е сключен договорът за кредит, както и от изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „К." ЕАД, с ЕИК ***** в полза на "А. Т." ЕООД, с ЕИК ****.

Счита се, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна -нищожни са цялата поредица от сделки.

Твърди се, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Доколкото договорът за кредит и договора за гаранция са функционално свързани, то последният също се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -противоречи на повелителни норми на закона (чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК).

В условията на евентуалност се излага, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за гаранция. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът „К." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Т.", бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 429501/11.08.2021г., между ищеца, като кредитополучател, и „К." ЕАД (К.), като кредитодател, за сумата от 5 092,20 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 24,81% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 27,83%. Ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 6 510,96 лева (сбор от 5 092,20 лева главница и 1 418,76 лева договорна възнаградителна лихва).

Относно размерът и начинът на усвояване на главницата, се оспорва твърдението на ищеца, че същата възлиза на 4 500,00 лева, като се твърди, че размерът 3 й е 5 092,20 лева, които са усвоени по следния начин - 4 500,00 лева са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата 592,20 лева е заплатена от ответника директно по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 592,20 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (застраховка), като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата (застраховател).

Оспорва се, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.

Оспорва се твърдението, че вземанията на А. Т. ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А. Т." ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Вследствие на изложеното, се моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът „А. Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Т.", бул. „В." № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, , в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че между него, като кредитополучател и „К." ЕАД като кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 2429501 / 11,08.2021г. По силата на договора за кредит в полза на ищеца е предоставено финансиране (главница) в размер на 5 092,20 лв. при ГПР от 24,81 % и ГЛП от 27,83%. Ищецът се е задължил да върне главницата ведно с начислена договорна възнаградителна лихва на 24 месечни погасителни вноски в срок до 20.08.2023 г., като общият размер на дължимите плащания възлиза на 6 510,96 лева.

Не се оспорва, че между ответника и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 11.08.2021г., по силата на който „А. Т.“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител вземането на „К.“ ЕАД по договор за потребителски кредит № 2429501 / 11.08.2021г. За предоставяне на тази услуга на ответника е дължимо възнаграждение в общ размер на 5 621,28 лева. Заплащането на задължението е разсрочено на месечни вноски, като при предсрочно плащане от страна на кредитополучателя на част или цялата главница по договора за потребителски кредит, за клиента отпада задължението да заплати възнаграждение към поръчителя за погасената главница.