Решение № 3377 от 26.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3377 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110242 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Н. П. М. срещу Г. З. А., с която се предявени искове по чл. 45 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 25 000 лева за причинени неимуществени вреди, както и 1558.92 лева имуществени вреди за лечение, ведно със законната лихва, считано то датата на деликта – 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът живее с родителите си в гр. С., като работи в същия град в *** и на 24.02.2022 г е бил нощна смяна заедно другия *** Н. Г.. Посочва, че около 22.40 минути с Г. са забелязали, че към магазина, бутайки велосипед, се приближава Г. А., който са познавали като постоянен клиент на обекта. Посочва, че е възникнала конфликтна ситуация, в която ищецът се опитал да потуши, но И. А. е посегнал да го удари с ръка в лицето, а като се обърнал видял, че Г. А. държи в ръката си нож, с който замахнал към тялото му. Сочи, че в същия момент е усетил силна болка в *** ръка, в областта на *** и го облива топла кръв. Сочи, че Г. А. тръгва отново с ножа към него, но той побягнал. Сочи, че след преглед в болницата, се установило, че Г. А. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в областта на *** длан, с нарушение на целостта на сухожилията довело до свличане на *** и на и на *** нерв, което е довело до ***. Посочва, е претърпял 3 операции и се е възстановявал повече от година. Сочи, че за лечение и лекарства е похарчил 1558.92 лева, поради горното моли съда да 1 уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговора е постъпила такъв от Г. А., в който се излагат съображения, че претърпените от ищеца вреди са много по-малки от твърдените от ищеца, както излага и съображения по същество, като твърди, че е бил наречен от ищеца „мангал“, който освен това го е псувал и на майка.

Оспорва да е държал нож в процесната вечер. Направени са доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали се изяснява, че с влязло в законна сила на 31.05.2023г. споразумение по НОХД № 5558/ 2022 г. по описа на РС- Пловдив, IX наказателен състав., ответникът е признат за виновен в това, че е причинил на ищеца средна телесни повреда изразяваща се в порезна рана в областта на *** с нарушение на цялостта на *** довело да свличане на *** и на *** нерв, което доведе до трайно затрудняване на движението па ***- престъпление по чл. 129, ал. 2 НК.

От показанията на свидетелите Б. и И. се изяснява, че след случилото се ищецът претърпял неколкократно хирургични интервенции, от които възстанояването било бавно , болезнено и мъчително, съпроводено, както с физическа болка, емоционално изтощение, така и със социална алиенация, които непосредствено водят до *** структура на пострадалия.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелите, като счита показанията им за обективни, логически последователни и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От приетата по делото СМЕ/неоспорена от страните/, която съдът кредитира изцяло, се установява, че възстановителния период за ищеца е траел около осем месеца.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като за да бъде основателна ищцовата претенция, то следва при условията на кумулативност, да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили вреди и пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

Както вече бе посочено от фактическа страна, във връзка с 2 процесното деяние е образувано досъдебно производство, а впоследствие и съдебно такова. Последното е приключило с влязло в сила споразумение по НОХД № 5558/ 2022 г. по описа на РС- Пловдив, IX наказателен състав. В настоящото производство, се претендират претърпени неимуществени вреди именно от горепосоченото престъпно деяние. Предвид това и на основание чл.

300 ГПК, влязлата в законна сила присъда/ споразумение/ е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното, съдът приема, че ответникът е реализирал от обективна и субективна страна деяние- средна телесна повреда, което същевременно е противоправно и виновно.

Предвид това, то спорът се концентрира върху размера и обхвата на вредите, и причинно – следствената им връзка с деянието. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен, обективен мащаб. В процесния случай, от показанията на свидетелите , приетите писмени доказателства и СМЕ се установи, че през целия възстановителен период Н. П. М. е изпитвал съществени затруднения дори в съвсем битов план, поради невъзможността да си служи с *** си. Допълнително, непрестанното притеснение и преживеният стрес, са се отразили негативно върху социалния живот на ищеца- той се е затворил в себе си, загубил е желание да общува със своите близки и приятели. Изпитаните от ищеца силни физически болки и негативни емоции са довели до драстични промени не само в емоционалните му възприятия, но и в социалната му среда.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение, което би компенсирало претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сума в размер от 15 000 лв. За разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран от ищцата размер от 25 000 лв., искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията, касаеща имуществените вреди/разходи за лечение/, следва да бъде уважена изцяло, тъй като приетите по делото писмени доказателства установяват категорично и недвусмислено размера на вредите.

Върху сумата от 1 5 000лв., следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от дата 24.02.2021г., до окончателното й изплащане.

3

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се следват разноски, съразмерно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 27 5 5 лв.. Съразмерно на уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер от 1864 лв.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса и депозит за ВЛ, в размер от 964 лв. съобразно уважената част от иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. З. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер на 15 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/болки и страдания/ от престъпление- причиняване на средна телесна повреда, осъществено от ответника спрямо ищеца на 24.02.2021г., за което е налице влязло в законна сила на 24.02.2021г споразумение, постановена по НОХД № 5558/ 2022 г. по описа на РС- Пловдив, IX наказателен състав., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 24.02.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 25 000 лв.

ОСЪЖДА Г. З. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер на 1558.92 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/разходи за лечение/ от престъпление- причиняване на средна телесна повреда, осъществено от ответника спрямо ищеца на 24.02.2021г., за което е налице влязло в законна сила на 24.02.2021г. споразумение, постановена по НОХД № 5558/ 2022 г. по описа на РС- Пловдив, IX наказателен състав., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 24.02.2021г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. З. А.,ЕГН ********** ДА 4

ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН ********** сума в размер на 1864 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. З. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 964 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5