Решение № 178 от 04.04.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 943/2022
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 04.04.2023
- В сила
- 03.05.2023
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 490 · Кодекс за застраховането
- чл. 519 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. К., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100943 по описа за 2022 година
В исковата молба юриск. Т. М., в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество „Г.“, представлявано от изпълнителните директори М.
К. и С. С., заявява, че Г., на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за зА.ховане(отм.), сега 557, ал. 1 ,т. 2, б. "а", от Кодекса за зА.ховане е изплатило по щета № *** г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 942.62 лв. за увреден при ПТП, настъпило на ***г., в гр.К., л.а „О. с ***, собственост на Д. И.ов Ч..
Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът И. Й. Ц., който управлявайки л.а. "Р. с регистрационен номер ***, при движение в гр. К., по ул. О. в района на ***, поради несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и удря правомерно паркираното МПС-2 с, като така причинява процесното ПТП.
Заявява, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, установено със съдебно решение, приложено към настоящата молба.
Твърди, че поканили ответника да възстанови изплатеното от Г., но и до днес лицето не е погасило задълженията си.
Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
288, ал. 12 от Кодекса за зА.ховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за зА.ховането да осъди И. Й. Ц. да заплати на Г. исковата сума от 942.62 лв., представляваща изплатеното от Г. по щета № *** г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по следната банкова сметка: банкова сметка на Г. В У. АД:
1
***. Претендира присъждането на разноски. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде изцяло уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н. М., в качеството й на ответника, с която заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна, като я оспорва изцяло по основание и размер, по следните съображения:
Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 519 КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Правото на Г. да иска от третото лице, причинил пътнотранспортно произшествие е регресно право, а встъпването във всички права, които зА.хования има срещу третото лице-суброгационно право. Касае се за регресен иск, чието основание е фактът на изплащане на суми на правоимащото лице, по силата на закона и даденото от закона право на регрес.
Ответникът, обаче, не е уведомен за извършеното плащане и настъпилата суброгация, което го лишава от възможността за изпълни доброволно, респ. без съдебни разноски, лишава го и от правото да възрази по тяхното основание и размер. Доколкото в качеството й на особен представител може да възрази в настоящото съдебно производство по отношение на основанието и размера на иска, то счита, че не може да бъде извършено уведомяването за плащането и настъпилата суброгация, когато процесуалното представителство се извършва от особен представител.
Поради особения статут на същия и съгласно трайната съдебна практика, той не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /така т. 7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК/. Особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквато безспорно е регресната покана.
Твърди, че до момента не е осъществила контакт с ответника и поради това последният, като длъжник, не може да се счита за уведомен за регресната претенция на ищеца. Отделно от това не може да бъде направен категоричен извод, че в писмото, отправено към И. Ц. се съдържа именно представената като доказателство регресна покана.
Обвързването на иска по чл. 557 от Кодекса за зА.ховането с хипотезата на чл. 45 ЗЗД, при процесуално представителство чрез особен представител, при липсваща връзка с ответника, реално го лишава от право да се защити срещу независещо от него и неизвестно му чуждо твърдение или действие.
Относно основанието и размера на иска, счита, че не е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и декларираните от Г. щети. Към исковата молба не са приложени снимките, направени от служител 2 на КАТ на мястото на ПТП. Представеният снимков материал е с ниско качество, поради което е неясен, а представената техническа експертиза не кореспондира с описаното в представения протокол за ПТП. Предвид годината на производство на увреденото МПС, счита, че не всички описани по него щети са в резултат на твърдяното ПТП. На същия извод навежда и разминаването между щетите, описани в представената техническа експертиза по щета № ***г. (която констатира вреди по МПС в задна лява част и същевременно в предна дясна част) и представените Протокол за ПТП и Наказателно постановление и двете на МБР, които сочат само един удар.
Доколкото Протоколът за ПТП е официален документ, съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на служебните му правомощия и по установените форма и ред, то същия притежава обвързваща доказателствена сила включително констатираните твърдени щети. В приложения Протокол за ПТП № *** г. се сочи един удар – отдясно отпред който не би могъл да нанесе на МПС-то щети отзад, в ляво. Въз основа на изложеното счита, че описаните щети по МПС с рег. № *** не се в причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на *** г., за което е съставен Протокол за ПТП № *** на МВР.
На следващо място счита, че определените от ищеца цени на части материали и труд са силно завишени. Безспорно е, че съгласно законовото изискване ищецът оценява и плаща по цени за нови части, но в конкретния случай увреденото МПС е било двадесетгодишно и доколкото за него изобщо има нови части, то представените цени са твърде завишени. Така представените ценоразписи оценяват щетите на по-висока стойност от целия автомобил.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол за ПТП №*** г. се установява, че на ***г., ответника по делото И. Й. Ц., управлявайки лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег.
№***, в град К. при движение по улица „О.“ поради несъобразена скорост, губи контрол над управляваното МПС, при което блъска паркирания лек автомобил марка „О.“, модел “А.“с рег. № *** и настъпва ПТП.
По делото е представено наказателно постановление от ***г. за това, че И. Й. Ц., управлявайки лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. №*** на *** в град К., на улица „О.“ до ***, като неправоспособен водач в посока север – юг движейки се с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното МПС, при което блъска спрелия пред дом ***, лек автомобил марка „О.“, модел “А.“с рег. № *** и настъпва ПТП с материални щети.
Водача е напуснал ПТП без да уведоми и изчака пристигането на компетентните служби на МВР. Водача управлява с изтекли регистрационни номера. Водача не притежава СУМПС – неправоспособен. За извършените нарушения по ЗДвП на водача И. Й. Ц. е наложено административно наказание глоба в общ размер на 720 лева.
По делото е представено и уведомление за имуществени вреди от Д.
И.ов Ч., като собственик на лек автомобил марка „О.“, модел “А.“с рег. № *** до Г. от ***г.
3
Представен е доклад по щета № ***/***г., от който се установява, че определеното от ищеца за изплащане на увреденото лице Д. И.ов Ч. обезщетение за имуществени вреди за събитие настъпило на ***г., съгласно протокол за ПТП №***/***г. е в размер на 942.62 лева /лист 10 от делото/.
Видно от представеното по делото преводно нареждане от *** г. /л. 26/, ищеца е изплатил на увреденото лице Д. И.ов Ч. сумата от 942.62 лева – обезщетение за имуществени вреди по щета № ***/2018г.
По делото е назначена и изслушана съдебно – автотехническа експертиза която е депозирала заключение, което не е оспоР. от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм : На ***г. около 12.00 часа, в град К., по улица „О.“ в посока от юг на север, при условията на дневна светлина, при ясно време, с нормална видимост се е движил лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. №***, управляван от водача И. Ц.. По същото време пред дом *** е бил паркиран лек автомобил марка „О.“, модел “А.“, с рег. № ***, собственост на Д. Ч.. На прав пътен участък водача на лек автомобил „Р.“ губи контрол над управляваното МПС и удря паркирания лек автомобил „О.“. Ударът е настъпил с предната част на лек автомобил „Р.“ в предна дясна част на лек автомобил „О.“, който по характер е челен. От удара при така описания първоначален контакт лек автомобил „О.“ е бил приведен в движение назад под действието на инерционните сили придадени му от движението на лек автомобил „Р.“.
Последвал е втори удар в задна лява част на лек автомобил „О.“ с бетонов стълб. Посочено е, че първоначалният удар е настъпил в предната дясна част на лек автомобил „Р.“ в предна дясна част на лек автомобил „О.“, който по характер е челен. При него са настъпили деформации и счупвания по предна дясна част на лек автомобил „О.“ и предно дясно окачване. При втория удар са настъпили деформации в задна странична част на лек автомобил „О.“ при контакта си с бетонов стълб.. Вещото лице сочи, че е налице причинно следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите повреди по автомобила, като същите отговарят да са причинени по описания механизъм.
От заключението на експертизата се установява, че стойността на материалните щети нанесени на лек автомобил „О.“, с рег. № *** към датата на деянието ***г. е 953.00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
Отговорността на Г. за заплащане на обезщетение на третите увредени лица възниква по силата на закона. Процесното зА.хователно обезщетение е изплатено, на осн. чл. 288, ал.1, б."а" от КЗ. В случая, безспорно е, че настъпилото на ***г. ПТП е по вина на ответника, налице е причинно следствена връзка между ПТП и увреждането на пострадалото лице, както и липсата на валидно сключена зА.ховка "Гражданска отговорност" за управлявания от ответника автомобил към момента на възникването на ПТП.
Основните функции на всяка имуществена зА.ховка - задължителна или договорна, са да възстанови щетите причинени на зА.хованите лица от настъпване на зА.хователното събитие и да даде обезпечение, като покрие определени рискове, на които са изложени техни имуществени блага. При зА.ховката срещу гражданска отговорност - договорна или задължителната 4 зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, рискът от опасността е в тежест на зА.хования да възникне задължение за обезщетение към трето лице поради осъществен деликт.
Следователно функциите на този вид специална имуществена зА.ховка, според дефинитивното и определяне в чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.);, са обезщетителна и обезпечителна - целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в тежест на зА.хования от непозволено увреждане, чрез покрИ.е на отговорността му за обезвреда от зА.хователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от зА.хователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. При зА.ховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.