Решение № 17656 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17656 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Д. В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110110569 по описа за 2026 година

Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 23 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за сумата 163,82 евро, представляваща равностойността на 320,41 лв., платена без основание над чистата стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 20.04.2026 г. до окончателното плащане.

При условията на евентуалност са предявени два осъдителни иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумите 100,87 евро, представляваща равностойността на 197,28 лв., платена като такса за бързо разглеждане на искането за кредит, и 54,97 евро, представляваща равностойността на 107,52 лв., платена като такса за удължаване на срока на кредита, всяка със законната лихва от подаването на исковата молба.

Ищецът П. С. И. твърди, че на 10.05.2024 г. е сключил с ответника „Вивус.БГ“ ЕООД Договор за кредит № **********, по силата на който е получил 1 400 лв. за срок от 10 дни, с падеж 20.05.2024 г. В специалните условия били посочени стандартен лихвен процент 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита 40,7 %, договорна лихва 15,61 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 49,9 %, такса за бързо разглеждане 197,28 лв. и обща дължима сума 1 612,89 лв. Поддържа, че таксата за бързо разглеждане е част от действителната цена на кредита, макар кредиторът да я е обозначил като възнаграждение за допълнителна незадължителна услуга и да я е изключил от ГПР.

Ищецът излага, че на първоначалния падеж 20.05.2024 г. е сключен анекс, с който срокът за връщане е удължен със 7 дни до 27.05.2024 г., срещу заплащане на такса 107,52 лв. На 20.05.2024 г. заплатил тази такса, а на 24.05.2024 г. погасил сумата 1 612,89 лв. Така общо платил 1 720,41 лв., или 320,41 лв. над получената главница.

Счита договора за недействителен по чл. 22 ЗПК. Навежда доводи, че уговорката за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е неравноправна; че условията за прилагане на лихвения процент не са посочени ясно; че ГПР не включва таксите за бързо разглеждане и за удължаване; че в договора не са изрично и изчерпателно посочени допусканията и разходите, въз основа на които е изчислен ГПР; както и че липсва лихвеният процент на ден, необходим при упражняване на правото на отказ. Поддържа, че уговорките за двете такси са недействителни и на самостоятелно основание, тъй като противоречат на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 ЗПК, на добрите нрави и на правилата за неравноправните клаузи.

1

Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да му върне платената над чистата стойност на кредита сума в размер на 163,82 евро /320,41 лв./, заедно със законната лихва от 20.04.2026 г. до окончателното плащане. При евентуалност иска връщане на двете такси. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва сключването на договора, предоставянето и усвояването на главницата от 1 400 лв., начисляването на договорна лихва 15,61 лв. и такса за бързо разглеждане 197,28 лв., сключването на анекса за удължаване срещу 107,52 лв., нито извършените от ищеца плащания. Поддържа, че договорният лихвен процент е фиксиран, ясно посочен и допустим, като ЗПК ограничава общия ГПР, но не установява самостоятелен предел на възнаградителната лихва, равен на трикратния размер на законната лихва.

Ответникът твърди, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са спазени, тъй като ГПР е посочен цифрово, а т. 7.1 от Общите условия съдържала използваните допускания и изключвала разходите за незадължителни услуги. Според него таксата за бързо разглеждане не е условие за получаване на кредита, а се дължи за изрично заявена услуга, при която кредитоспособността се проверява и отговор се предоставя до 15 минути вместо в стандартния срок до 7 дни. Поддържа, че услугата ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Счита и удължаването на срока за доброволно избрана услуга, чрез която потребителят избягва последиците от забава. Поради факултативния им характер двете такси не следвало да се включват в ГПР.

Ответникът се позовава и на многократното ползване от ищеца на сходни кредитни продукти и на последващото подаване на 18 заявления за кредити с бързо разглеждане след образуването на други дела между страните. Счита, че натрупаният опит изключва твърдяната информационна слабост и определя ищеца като „професионален потребител“.

Поддържа, че воденето на множество еднотипни дела е злоупотреба с процесуални права, поради което иска исковете да бъдат отхвърлени и да не се присъжда възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв. При евентуалност прави възражение за прекомерност и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за кредит № ********** от 10.05.2024 г., сключен по електронен път между „Вивус.БГ“ ЕООД като кредитор и П. С. И. като кредитополучател. Специалните условия определят вида на кредита като потребителски, сумата на кредита на 1 400 лв., срока на 10 дни и датата за връщане 20.05.2024 г. Посочени са стандартен лихвен процент 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита 40,7 %, лихва за срока 15,61 лв., ГПР 49,9 %, такса за бързо разглеждане 197,28 лв. и обща дължима сума 1 612,89 лв. В договора е предвидено, че той включва специалните и общите условия, които представляват неразделна част от него.

На следващата страница от договора е записано, че посоченият ГПР не включва разходите при неизпълнение и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени по искане на кредитополучателя. Самият договор не изброява допусканията, приложени при изчисляването на конкретната стойност 49,9 %, нито посочва включените в нея разходи, освен доколкото размерът на лихвата може да се съпостави с общата дължима сума.

Приети са по делото Общите условия на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 и т. 3.2 преди обвързването на потребителя кредиторът предоставя стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и проект на договора, включващ специалните и общите условия. Според т.

4 кредиторът дава отговор по заявлението в срок до 7 календарни дни. Точка 4.2 определя бързото разглеждане като допълнителна незадължителна услуга, която при изрично искане гарантира обработка и отговор до 15 минути. По т. 4.4 таксата се изчислява според сумата и срока на кредита и се посочва в специалните условия и тарифата, а т. 4.5 предвижда, че услугата не е задължително условие за отпускане на кредита и не увеличава възможността за одобрение. Точка 5.1 възлага на кредитора оценката на кредитоспособността на 2 заявителя.

Точка 6.2 от Общите условия свързва натискането на бутона „Потвърди“ с получаването на преддоговорната информация и подписването на договора и Общите условия. По т. 6.4 кредитополучателят потвърждава, че е запознат с отразените в СЕФ условия. Точка 7.1 определя ГПР като процент, отразяващ известните и дължими настоящи и бъдещи разходи, и предвижда, че той не включва разходите при неизпълнение и разходите за допълнителни незадължителни услуги. Клаузата не съдържа конкретните допускания, използвани за изчисляването на процесния ГПР, нито индивидуализира включените в него разходи.

В т. 8.4 е предвидено, че при отказ потребителят връща главницата и лихвата за времето от усвояването до връщането, като лихвата се изчислява въз основа на уговорения в договора процент. По т. 9.1 точната сума на лихвата се посочва в специалните условия, а годишната лихва се изчислява на база 365 дни и действителния брой дни във всеки месец.

Никоя от тези клаузи не посочва конкретния лихвен процент на ден. Точка 11.10 определя последователност на погасяване: разноски, такси за допълнителни услуги, лихва и главница.

По т. 13.1 потребителят може да поиска удължаване на срока като допълнителна незадължителна услуга срещу такса по тарифата на кредитора, като последният може да откаже услугата.

Приетият Стандартен европейски формуляр съдържа главница 1 400 лв., срок 10 дни, обща дължима сума 1 612,89 лв., включваща лихва 15,61 лв. и такса за бързо разглеждане 197,28 лв., фиксиран годишен лихвен процент 40,7 % и ГПР 49,9 %. Във формуляра са изложени допусканията, че договорът ще остане валиден през уговорения срок, страните ще изпълнят задълженията си съобразно договорените условия и срокове и лихвеният процент ще остане непроменен. В заглавната част изрично е отбелязано, че формулярът е преддоговорна информация, няма силата на предложение и не задължава кредитора да предостави продукта.

Прието по делото е Извлечение № ********** от 10.05.2024 г., в което са отразени главница 1 400 лв., допълнителна услуга 197,28 лв., лихва 15,61 лв. и обща сума 1 612,89 лв.

Документът предлага удължаване на срока срещу 134,40 лв. за 7 дни, 201,60 лв. за 14 дни или 336 лв. за 30 дни.

С Анекс от 20.05.2024 г. страните са удължили срока със 7 дни до 27.05.2024 г. срещу такса 107,52 лв. Анексът възпроизвежда стандартен лихвен процент 40,97 %, лихвен процент след удължаването 40,7 %, лихва 15,61 лв., ГПР 49,9 % и обща дължима сума 1 612,89 лв., като изрично предвижда, че последната не се променя. Посочената в анекса такса за удължаване е отделна от общата дължима сума.

От приетото по делото платежно нареждане от 20.05.2024 г. се установява превод в размер на 107,52 лв. с основание удължаване на срока със 7 дни. Разписката на „Изипей“ АД от 24.05.2024 г. установява плащане на 1 612,89 лв. по процесния кредит. Общият размер на плащанията е 1 720,41 лв., от които 320,41 лв. над предоставената главница.

С определение от 24.07.2026 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на договора по електронен път, предоставянето и усвояването на главницата, срока и падежа, посочения ГПР, начислените лихва и такси, сключването на анекса и извършените плащания. Поради изричното признание на ответника искането за съдебно-счетоводна експертиза е оставено без уважение. В заседанието на 01.09.2026 г. проектът за доклад е обявен за окончателен и съдебното дирене е приключено.

Ответникът е представил справка от своята информационна система за последващи заявления на ищеца през 2025 г. и 2026 г., означени като заявления с допълнителна услуга и преобладаващо отхвърлени поради лоша кредитна история. Справката не съдържа данни за конкретния процес на заявяване през 2024 г., за визуализираните пред ищеца възможности, за времето на обработване на процесната заявка или за действително извършените допълнителни разходи по нея.

От правна страна съдът намира следното:

3

Исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими. Ищецът е страна по договора и твърди плащане без основание на суми над чистата стойност на кредита.

Ответникът оспорва реституционното вземане и поддържа, че договорът и клаузите му са действителни, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената осъдителна защита.

Процесният договор е договор за потребителски кредит. Ищецът е физическо лице и по делото няма твърдения или доказателства сумата да е получена за търговска или професионална дейност. Към правоотношението се прилагат императивните правила на ЗПК и правилата на правото на Европейския съюз за защита на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата дължима от потребителя сума, изчислени към сключването, като се посочат взетите предвид допускания, използвани за изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Тази информация позволява на потребителя да прецени обхвата на задължението си и да сравни различните предложения за кредит.

В решение от 23.01.2025 г. по дело C-677/23 Съдът на Европейския съюз приема, че член 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО изисква използваните допускания да бъдат изрично посочени в договора за кредит; не е достатъчно потребителят сам да може да ги определи чрез анализ на договорните клаузи. В Решение № 96/02.04.2026 г. по т. д. № 1001/2025 г. на ВКС, I т. о., е възприето, че непосочването на допусканията и компонентите на ГПР, както и неточното посочване на съществен елемент от задължителното съдържание, се приравняват на липсата му и водят до недействителност по чл. 22 ЗПК.