Определение № 491 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. София, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500257 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, във вр. к чл.92, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на адвокат С. С. Д. от АК София насочена против определение от закрито с.з. от на 03.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1873/2021 г. по описа на СГС, ГО, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложената глоба в размер на 100 лв. по същото дело в о.с.з. от 21.11.2024 г.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се в протокола от проведеното о.с.з. на 21.11.2024 г., в което е наложена глобата на жалбоподателя, да не е отразено всичко случващо се в залата, а първоинстанционният съд отказал да уважи молбата му за поправка на протокола.

Ако такава била допусната щяло да се установи, че в случая жалбоподателят, процесуален представител на страна по делото, не е нарушавал реда, а е осъществявал в пълнота възложеното му процесуално представителство, като е възразявал срещу задаване на подвеждащи въпроси от противната страна, вкл. се опитал да помогне на съда добросъвестно, като поискал допълнение и указване на определени действия спрямо вещите лица.

Твърди се и че като налага глоба съдът следва да опише с кои действия конкретно е нарушен редът в съдебната зала, което в настоящия случай не е изпълнено. Нещо повече съдът допълнил протокола с мотиви, че го прекъсвал и e пречел на упражняването на процесуалните права на другата страна - обстоятелства, които не били отразени в протокола.

В този смисъл и излишното напрежение по делото се породило от действията на самия съд, а не на страните, вкл. на жалбоподателя.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на 1 преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е адресат на обжалвания акт на първоинстанционния съд, за който е предвиден изричен последващ съдебен контрол.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение на СГС настоящата инстанция приема за неоснователни, по следните съображения:

Съобразно нормата на чл.152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в него съдопроизводствени действия, а неудостоверените в него такива се смятат за неизвършени.

Ето защо и решаващият състав приема, че съдържанието на протокола от проведеното о.с.з. от 21.11.2024 г. по първоинстанционното дело съдържа точно отразяване на всички извършени в него съдопроизводствени действия, вкл. изявленията на страните и съда, поради което и оплаквания на частния жалбоподател в обратната насока следва да се счетат за несъстоятелни.

Такива са и оплакванията първоинстанционният съд неоснователно да е отказал допускане поправката на протокола. По отношение на тези му действия - оставянето без разглеждане на молбата за поправка и допълване на съдебния протокол, съдопроизводствен ред не предвижда възможност за обжалване, тъй като самият съдебен протокол като съдържание е необжалваем и в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 не е предвидена възможност за неговото обжалване /така Определение № 241/07.06.2011 г. по гр. д. № 259/2011 г. на II г. о. на ВКС , Определение № 736 от 10.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5685/2014 г., III г. о. и др./.

След тези пояснения по съществото на частната жалба решаващият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е наложил глоба на частния жалбоподател на основание чл. 89, т. 1 ГПК поради това, че нарушава реда в съдебната зала по време на откритото съдебно заседание, проведено на 21.11.2024 г.

По време на изслушване на вещото лице, както и на произнасянето на съда по доказателствените искания на страните адв.Д. е прекъсвал процесуалният представител на насрещната страна, както и съда, вкл. е вземал думата, без да му е предоставена от съда. За това му процесуално поведение е бил предупреден, че ако продължава, ще му бъде наложена глоба. След като същият не е коригирал поведението си и е продължил да прекъсва съда, такава му е била наложена в размер на 100 лв.

Въззивната инстанция споделя доводът на първоинстанционния съд, че описаното процесуално поведение на жалбоподателя по същността си е такова, което нарушава реда в съдебното заседание, като препятства насрещната страна да упражни в цялост процесуалните си права да участва пълноценно в процеса, вкл. съда да следи за реда в съдебната зала.

Предвид изложеното и приема, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на наложената глоба.

Действащият процесуален кодекс в чл.3 задължава страните и техните представители, под страх от отговорност, да упражняват добросъвестно правата си. Няма спор, че процесуалният представител на страна в процеса има право на реплика на всяко съдопроизводствено действие на насрещната страна, както и на възражения в случай, че същото е несъответно на процесуалните правила. Тези си права обаче същият следва да упражнява след като приключи изявлението на пълномощника на другата страна, вкл. и след като съдът приключи с произнасянето си исканията на страните, за да може да бъдат чути и съответно отразени в протокола всички изявления на страните и съда. Реплекирането на висок глас на казаното от пълномощника на другата страна, докато той говори, както и на съда, когато същият се произнася с протоколно определение по исканията на страните, безспорно смущава реда в съдебната зала и пречи за упражняване правата на насрещната страна и задълженията на съда. На самостоятелно основание такова поведение не представлява надлежно упражняване на процесуални права на самата страна /упълномощителя на частния жалбоподател/, вкл. противоречи на установените етични правила и норми.

2

За последното жалбоподателят е бил предупреден от съда с изрично определение, но и след предупреждението не е коригирал поведението си.

Така установеното предпоставя наличие на основание за приложението на чл. 89, т. 1 ГПК от председателя на състава, на който е вменено задължението да поддържа реда в залата - чл. 141, ал. 2 ГПК.

И т.к. в молбата, с която е поискана отмяна на глобата, не са изложени аргументи, които да обосновават наличието на уважителни причини за отмяна на наложената глоба като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от закрито с.з., проведено на 03.12.2024 г. по гр.д. № 1873/2021 г. по описа на СГС, ГО, с което е оставена без уважение молбата на адвокат С. С.

Д. от АК София - процесуален представител на „Ладимекс - Л“ООД за отмяна на наложената глоба в размер на 100 лв. в о.с.з. от 21.11.2024 г. по същото дело.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3