Решение № 182 от 29.12.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Несебър, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20252150200787 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Н***” ***, срещу наказателно постановление № 02*** от 17.10.2025г. на директора на дирекция „И***” гр. Б***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 413, ал. 2 КТ, за извършено нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 217, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят сочи, че не е описана фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, а единствено формално е преписан законът. Излага, че само прибързаното поведение на служителите на Д*** Б*** не позволило да им бъдат представени нужните документи при проверката на 04.07.2025г. Акцентира се върху факта, че не са събрани доказателства за броя на хората, работили в обекта. Сочи се, че е имало валиден сертификат от 14.05.2025г. Твърди се, че липсват доказателства за материалната компетентност на съставителя на АУАН и издателя на НП. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна в производството - дирекция „И***” – Б***, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е доказано безспорно. Навежда, че измерванията за фактора „осветеност“ е следвало да се извършват ежегодно. Обръща внимание, че спрямо жалбоподателя е приложена нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ.

Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На 04.07.2025г., от служители на Д*** Б***, сред които св. И. Д. – главен инспектор и св. Н.

П. – инспектор, била извършена проверка на място в търговски обект „W***”, находящ се в гр.

С***, ул. „Ч***“, комплекс „Б***“, стопанисван от „Н***“ ***. На място били установени работещи лица, като проверяващите влезли в контакт с управителката на дружеството Н.К..

Извършена била проверка на намиращите се в обекта лица, като бил направен опит на К. да се връчи призовка по чл. 45, ал. 1 АПК (на л. 15 от делото), но тя отказала да я получи, което било удостоверено в текста й. Призовката била предявена на управителката, като с нея било изискано представител на дружеството да се яви на 10.07.2025г. в 11:00 часа в Д*** Б*** и да представи подробно посочени документи, сред които протоколи и сертификати от ел. измервания и факторите на работната среда. На 10.07.2025г. в дирекцията се явила управителката на дружеството жалбоподател, но не представила исканите документи. На място й била връчена нова призовка (на л. 16 от делото), с която било изискано да се яви на 24.07.2025г. в 11:30 часа в Д*** Б*** и да представи подробно описани документи, сред които (под номер 10) протоколи и сертификати от ел. измервания и факторите на работната среда. На 24.07.2025г. били представени изисканите документи, вкл. сертификат за контрол № SC 2068/22.06.2022г. (на л. 18 от делото), видно от който обектът съответства на нормативните изисквания по параметър „осветеност“. Бил представен и сертификат за контрол № 275 от 14.05.2025г. (на л. 19 от делото), изготвен от орган за контрол „В***“, с който се установяват контролирани към тази дата параметри – импеданс на контура „Фаза-защитен проводник“ и съпротивление на защитни заземителни уредби. Впоследствие на 07.08.2025г. управителката на дружеството отново се явила в Д*** Б*** и в писмено обяснение (на л. 22 от делото) вписала, че от 2022г. няма измерване на фактора „осветеност“ за бистро „W***“. За резултатите от проверките бил изготвен протокол за извършена проверка № ПР2529851 от 07.08.2025г. (на л. 25 – л. 27 от делото), с който били дадени и съответните предписания до дружеството, вкл. да извърши измерване на фактора „осветеност“ в търговския обект. От св. Д. бил съставен АУАН № 02-*** от 07.08.2025г. за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ – поради липса на актуално измерване по отношение на фактора „осветеност“, като срещу АУАН било подадено възражение от жалбоподателя. С уведомление вх. № 25120815 от 18.08.2025г. по описа на Д*** Б***, от „Н***“ *** било декларирано, че дадените предписания са изпълнени. На проверяващите бил предоставен сертификат за контрол № 357 от 13.08.2025г. (на л. 20 от делото), от който е видно, че в обекта „У***“ е извършен контрол на параметър „осветеност“, като заключението е, че осветеността на работните места съответства на нормативните изисквания на Наредба № 49.

Посочените данни били съобразни и от наказващия орган било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, с което било прието, че нарушението е отстранено и отговорността на дружеството-жалбоподател била ангажиране на основание чл. 415в, ал. 1 КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-*** от 07.08.2025г., възражение срещу АУАН, 2 бр. призовки по чл. 45, ал. 1 АПК, справка-декларация, сертификат за контрол № SC 2068/22.06.2022г., сертификат за контрол № 275 от 14.05.2025г., протокол за извършена проверка № ПР2529851 от 07.08.2025г., сертификат за контрол № 357 от 13.08.2025г., уведомление вх. № 25120815 от 18.08.2025г. по описа на Д*** Б***, заповед № 08/08.08.2025г., писмено обяснение, доклад от актосъставителя Д., Заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, свидетелските показания на актосъставителя Д. и свидетеля по АУАН - П.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Фактите не се оспорват и от жалбоподателя, който въвежда възражения, свързани с правната страна на спора.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. От заповедта се установява и компетентността на инспекторите от съответната ДИТ за издаване на АУАН. Ето защо възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност са неоснователни. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 о т ЗАНН. Фактите, касаещи процесното нарушение, са описани в пълнота. Не се приема за съществено нарушение липсата на данни за всички работили в обекта лица към момента на проверката, тъй като посоченото в АУАН и НП нарушение не касае персоналния състав на работещите в обекта лица.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 217, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 381, т. 1 от Наредба № 16116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Съгласно чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

По арг. от чл. 276, ал. 2 КТ министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. На основание чл. 276 КТ е приета Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно чл. 217, ал. 3 от тази Наредба н еобходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска. По отношение на факторите, свързани с „енергообзавеждането“, измерванията се извършват съобразно Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Съобразно чл. 381, т. 1 от Наредбата в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на периодични проверки, вкл. най-малко един път в годИ.та се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност. Всички цитирани разпоредби водят до извод, че работодателите са длъжни да извършват всички необходими измервания (по смисъла на чл. 217, ал. 3 от Наредба № 7), вкл. и по отношение на фактора „осветеност“ (при спазване специалните изисквания на чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116), за да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работниците си.

Конкретно за фактора осветеност е нужно да се извършват измервания най-малко един път в годИ.та.

По делото няма спор, че към 04.07.2025г., 24.07.2025г. и 07.08.2025г. в обект “W***”, стопанисван от дружеството-жалбоподател, не е било извършено актуално измерване по отношение на фактора „осветеност“. Такова е било извършено последно на 22.06.2022г.

3

Следователно към датата на съставяне на АУАН – 07.08.2025г., жалбоподателят е допуснал соченото нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ, като не е осигурил в пълнота безопасни и здравословни условия за труд в обекта, тъй като не е извършил най-малко веднъж в годИ.та измерване на фактора „осветеност“ в обекта. Не се приемат твърденията, че със сертификата от 14.05.2025г. са извършени нужните измервания, тъй като в него не е отразено извършването на измерване по отношение на фактора „осветеност“, а както се посочи тези измервания е следвало да се извършват ежегодно. Нарушението не касае и непредставяне на документи на 04.07.2025г., поради което възраженията за прибързано поведение на служителите на Д*** Б*** нямат отношение към случая.

Очевидно е, че нарушението е установено на 07.08.2025г., като е отстранено веднага след установяването му – на 13.08.2025г. (с изготвянето на сертификат за контрол № 357 от 13.08.2025г.).

Налага се извод, че е допуснато нарушение, което се наказва със санкционната норма на чл. 413, ал.

2 КТ - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. От своя страна разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвижда, че з а нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Както е прието и от наказващия орган, нарушението е отстранено веднага след установяването му и не са събрани данни за произтекли вредни последици за работници или служители, поради което правилно е приложена посочената санкционна норма.

Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 300 лв., която се приема за от съдебния състав за справедлива. Същата отразява прилагането на привилегирования състав на чл.

415в, ал. 1 от КТ. Макар размерът да е максималният по този състав, той е достатъчно нисък и обезпечава в пълна степен правото на жалбоподателя да получи справедливо наказание за извършеното нарушение. Посоченият размер на санкцията е обоснован в текста на НП с важните обществени отношения, които са свързани с предоставяне на здравословни и безопасни условия на труд. Настоящият съдебен състав споделя изложеното, че осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на работниците е важно задължение за работодателя и след като факторът „осветеност“ не е измерван в период от около 3 години, то определяне на размера на наказанието от 300 лв. съответства на тежестта на извършеното и на спецификите на конкретния случай. Ето защо санкцията отговаря на тежестта на нарушението и не следва да бъде изменяна от съдебния състав.