Решение № 379 от 01.11.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 379 01.11.2021г. град Стара Загора

В

И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка

Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 447 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.Ж.С. ***, подадена чрез пълномощника й адв. П.Х. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., издадена от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Ж.С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на административния акт. Жалбоподателката поддържа, че в нарушение на императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като не са конкретизирани фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването на заповедта. Счита, че фактическото описание на нарушението е формално, което нарушава правото й на защита. Оспорва фактическата, правната и доказателствената обоснованост на направения извод за наличие на възприетата от органа материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С Наказателно постановление № 18-0447-000237 от 06.06.2018г., издадено от Началника на РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на Н.К.М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Н.М. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 73/ 16.10.2019г., постановено по АНД № 67/ 2019г. по описа на Районен съд – Гълъбово, НП № 18-0447-000237 от 06.06.2018г., е потвърдено. Решението на Гълъбовския районен съд е оставено в сила с Решение № 23 от 27.01.2020г., постановено по КАНД № 473/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Следователно Наказателно постановление № 18-0447-000237 от 06.06.2018г., издадено от Началника на РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, е влязло в сила на 27.01.2020г.

С писмо изх. № 1228-9363 от 21.08.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, е изискано от Началника на РУ-Гълъбово да предприеме действия по изземването на СУМПС на Н.М. във връзка с изтърпяване на наложеното на лицето с влязло в сила на 27.01.2020г. Наказателно постановление № 18-0447-000237/ 06.06.2018г. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. СУМПС № ********* е предадено от Н.М. на 08.02.2021г.

На Н.К.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 220464/ 24.06.2021г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.06.2021г., в 16.34 часа, в гр. Гълъбово, по ул.

„Христо Ботев“ до дом 5, Н.М. управлява лек автомобил с рег. № ******, собственост на Д.Ж.С., като след справка е установено, че водачът управлява МПС с отнето по административен ред СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 21-0447-000146 от 09.07.2021г. от Началника на РУ Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Н.М. е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., издадена от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката Д.Ж.С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 24.06.2021г., около 16.34 часа, в гр. Гълъбово, по ул. „Христо Ботев“ до дом 5, е спрян за проверка лек автомобил с рег. № ******, като след направена проверка в РСОД е установено, че водачът Н.К.М. е неправоспособен СУМПС на водача е отнето по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., в т.ч АУАН серия GА № 220464/ 24.06.2021г., Справка за нарушител/ водач за лицето Н.К.М., Наказателно постановление № 18-0447-000237 от 06.06.2018г. на Началника на РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.

1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на Районни управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник Районно управление - Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. От посочените обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – „управление на МПС рег. № ****** от водача Н.К.М., който е неправоспособен СУМПС на водача е било отнето по съдебен или административен ред“, не може еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП се основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано и индивидуализирано противоправното поведение на водача на ППС, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.

„а” от ЗДвП – дали защото ППС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач или защото автомобилът е бил управляван от водач, който е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен ред. С оглед на което обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за упражненото административно правомощие от гл.т на обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение. Отделно от това в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е обосновано основанието за налагане на ПАМ на Д.С.

- липсват каквито и да е било изложени съображения в какво качество на С. се налага ПАМ за допуснато от водача Н.М. нарушение на ЗДвП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от 24.06.2021г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Д.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 24.06.2021г., около 16.34 часа, в гр. Гълъбово, по ул. „Христо Ботев“ до дом 5, е спрян за проверка лек автомобил с рег. № ******, като след направена проверка в РСОД е установено, че водачът Н.К.М. е неправоспособен - СУМПС на водача е било отнето по съдебен или административен ред. Доколкото не е спорно по делото, че лек автомобил с рег. № ****** - превозното средство, което е било управлявано от Н.М. и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б.

„а” от ЗДвП, е собственост на Д.С., очевидно наложената на жалбоподателката ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, респ. което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК.