Решение № 777 от 22.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13040/2025
- Вид
- Решение № 777
- Подписан
- 22.02.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Мария Милкова Дългичева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 777 гр. Пловдив, 22.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330113040 по описа за 2025 година
Предявен e установителен иск на К. В. В., ЕГН **********, от гр. П., бул.*** № **, чрез адв. С. М., против „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, гр. София, ж.к. Младост – 1, ул. „Димитър Моллов“ № 16 за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от *** г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК
Твърди се, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът възразява за неоснователност на исковата претенция с подробни съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим и основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на ****** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******/****** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер от 5000 лв., а потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства, заедно с възнаградителна лихва в срок до 14.11.2025 г. на 14 погасителни вноски при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 38,90 % и ГПР от 45,49 %, при общ размер на плащанията по договора в размер на 6300 лв. С чл. 15 и 16 ищецът е поел задължение в срок от седем дни от подписване на договора да представи трето лице – поръчител или солидарен длъжник, като неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка, в размер от 6916 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани 1 при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая вземането за неустойка не е отразено в ГПР, по кредита, като действителният му размер надвишава в пъти посочения в договора. Това се установява посредством използването на калкулатор за ГПР, за което не са необходими специални познания. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22. Ето защо искът е основателен.
Ищецът е освободен от държани такси и разноски. Процесуалният му представител има право на адв. възнаграждение в размер на 746.89 евро по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Сумите за държавни такси и разноски следва да се присъдят в евро.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на К. В. В., ЕГН **********, от гр. П., бул.*** № ** против „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, гр. София, ж.к.
Младост – 1, ул. „Димитър Моллов“ № 16, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от *** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, гр. София, ж.к. Младост – 1, ул. „Димитър Моллов“ № 16, да заплати на адв. С. Н. М., № ****** от АК - П., сумата от 746.89 евро, – възнаграждение за оказаната в полза на ищеца по главния иск правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2