Определение № 186 от 05.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. ХАСКОВО, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500082 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 232 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 22310/11.12.2025 г. от „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“, гр. Хасково, бул. *** бл. ***, вх. ***, представлявана от Управител на ЕС - „Мениджмънт енд сълюшънс" ЕООД с ЕИК: 207869785, чрез адв. Д. Д., срещу Определение № 2682/25.11.2025г. по гр. д. № 863/2024г. на Районен съд – Хасково. В жалбата се излага съображения, че първоинстанционният съд неоснователно и незаконосъобразно е прекратил производството по делото, като неправилно е приел, че ищецът - „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“,гр. Х а с ко в о е оттеглил исковата молба.

Първоинстанционният съд счел, че от ищеца е постьпила молба с вх.рег.№ 6716/10.04.2025г., с която е отгеглена претенцията за главницата по задълженията по заповедта за изпълнение и се поддържали изрично само претенциите за деловодни разноски за исковото и за заповедното производство. Първоинстанционният съд счел, че при тези данни не се касаело за изменение на иска по чл.214 ГПК, а това било оттегляне на иск по чл.232 ГПК. В действителност нямало оттегляне на исковата молба по чл.232 ГПК, а само изменение на иска по чл.214 ГПК. Не се поддържал иска само за сумите по главницата, като изрично било посочено че ищецът поддържа само претенциите за разноск за исковото и за заповедното производство. Като приел, че искът по чл.422 вр. чл.415 ГПК само за разноските по заповедното производство бил недопустим, неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Със своето поведение ответникът дал повод за образуване на производството пред РС - Хасково. Собствениците в сградата искали да го накарат да започне да си плаща дължимите вноски за общата каса, както всички останали.

Етажните собственици направили деловодни разноски, както за заповедното производство, така и за исковото производство, които разноски искали да им бъдат възстановени от 1 ответника, тьй като същият дал повод за завеждане на делото. Това че длъжникът е платил главницата по заповедта за изпълнение след образуване на исковото производство, не означавало че ищците нямат право на разноските по двете производства - заповедно и исково. По тези и други съображения жалбоподателят претендира Окръжен съд - Хасково да отмени като неправилно определението и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия с насрочване на открито съдебно заседание.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 1908/02.02.2026 г. от адв. А. К. от АК - Пловдив, пълномощник на Г. А. Г. в който се твърди, че частната жалба е недопустима, а по същество и неоснователна. Обжалваното определение било изцяло правилно и следвало да бъде потвърдено. Искането за връщане на делото на първа инстанция, в процедурата по чл. 274 и сл. ГПК, било недопустимо, а от там – недопустима била и подадената частна жалба, в която същото било обективирано. След като искът бил оттеглен, по аргумент от противното от чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски на ищеца не следвало да бъдат присъдени. Ирелевантна, от гледна точка на процесуалния закон, била причината, поради която бил оттеглен искът, за което сочи и съдебна практика. Претендираните от ищеца разноски не се дължали. С тези и други съображения ответникът по въззивната частнав жалба моли съда да потвърди обжалваното определение и да осъди въззивниците по частната жалба да заплатят на Г. Г. сумата от 204,52 евро адвокатски хонорар, заплатен на адв. А. Ф. К..

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на въззивна проверка е определение № 2682/25.11.2025 г. на Районен съд-Хасково по гр. д. № 863/2025 г. по описа на съда, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска и е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15/05.01.2024 г. по ч.гр.д. № 32/2024 г. по описа на същия съд.

СЪДЪТ след като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото установи следното:

Производството по гр. дело № 863/2024 г. по описа на РС–Хасково е образувано по искова молба с вх.рег.№ 5365/04.04.2024г., депозирана от името на „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“ , гр. Хасково представлявана от Н. К. Д., чрез пълномощника адв. Д. Д. против Г. А. Г., с ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за вземания, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15 от 05.01.2024г. по ч.гр.д.№ 32/2024г. по описа на Районен съд Хасково. Препис от исковата молба е връчен на ответника и същият е депозирал отговор по чл. 131 ГПК. С отговора на исковата молба е оспорена процесуалната легитимация на Н. Д., предвид взето решение на общото събрание на етажната собственост от 25.05.2023г., с което като управител е бил избран Р. Н. Ш., респ. прекратени са правомощията на Н.Д..

2

С определение № 225/ 05.03.2025г. по в.ч.гр.дело № 145/2025г. Окръжен съд Хасково е отменил определение № 1797/09.10.2024г. по гр.дело № 863/2024г. С кето е било прекратено производството по делото и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

При връщане на делото първоинстанционният съд е дал указания за уточняване на процесуалната легитимация на ищеца.

Постъпила е молба с вх.рег.№ 6716/10.04.2025г. от „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“, гр. Хасково, представлявана от „Мениджмънт енд сълюшънс" ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. Д., в която се заявява, че на 08.01.2025г. Етажната собственост-ищец е получила плащане чрез „изипей" на цялата главница, като всъщност са платени всички ежемесечни задължения на ответника до края на 2024г. и остават непогасени единствено платените от Етажната собственост съдебни разноски, както по заповедното, така и по исковото производство пред районния съд. Изрично в молбата е посочено, че ищецът продължава да поддържа единствено претенцията си за направените в заповедното и исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Определението с което е незаконосъобразно и следва да се отмени. прекратено производството по делото е

С депозираната по делото молба ищецът не оттегля подадената искова молба, а посочва в молбата,че ответникът му е платил всички ежемесечни задължения до края на 2024 г., като оставали за плащане съдебните разноски по заповедното и исковото производство, които изрично е заявил,че продължава да поддържа.

Съгласно т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ –чл.410, ал.1 ГПК.

Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение.

В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска, поради което както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, самостоятелно предявен иск само за разноските по заповедното производство е недопустим.

В този смисъл първоинстанционният съд дължи произнасяне по претенцията на ищеца за разноските в заповедното и исковото производство, с оглед изхода на делото по иска по чл.

422 вр. 415 ГПК.

В молбата, подадена от „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“, гр.Хасково, по същество не се съдържа искане за оттегляне на иска. Съгласно т. 11 б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, в производството по иска предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК не се прилагат, поради 3 което е недопустимо изменение на иска. В депозираната молба обаче изрично е посочено, че с оглед извършено плащане на цялата главница от страна на ответника Г. А. Г., от съда се претендира само присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство,поради което първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по съществото на спора с оглед извършеното плащане на целия размер на главницата,след което и с оглед изхода на делото да се произнесе и по претенцията на ищеца за разноски в заповедното и в исковото производство.

Като е достигнал и направил изводи, различни от тези на въззивния съд, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по предявения иск по чл. 422 ГПК и относно претенцията за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

По арг. от т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, първоинстанционният съд следва да има предвид, че при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2682/25.11.2025 г. по гр. д. № 863/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е прекратено производството по гр. дело № 863/2024 г. по описа на РС – Хасково, поради оттегляне на иска и с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15/05.01.2024 г. по ч.гр.д. № 32/2024 г. по описа на РС-Хасково.

ВРЪЩА гр. дело № 863/2024 г. по описа на РС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените дейстивя и произнасяне по същество по предявената искова молба с вх. № 5365/04.04.2024г., депозирана от името на „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“ - гр.Хасково, представлявана от Н. К. Д., чрез пълномощника адв. Д. Д. против Г. А. Г., с ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за вземания, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15 от 05.1.2024г. по ч.гр.д.№ 32/2024г. по описа на Районен съд Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5