Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1003 от 08.07.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1632/2021
Вид
Протокол № 1003
Подписан
08.07.2022
В сила
08.07.2022
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 158 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 60а · Търговски закон

ПРОТОКОЛ

№ 1003 гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело № 20215220101632 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За ищцовото дружество „МБАЛ Пазарджик“ АД - редовно призовани чрез ССЕВ, не изпращат законов представител. За тях се явява адв. М.М. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди. Постъпила е молба с вх.

№ 10843/26.05.2022 г. от адв М., с която представя вносна бележка за заплатена ДТ и прави уточнение, че предявените искове не са насочени срещу лицето Д*** и същият неправилно е посочен като ответник в обстоятелствената част на ИМ.

За ответниците ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ и „Чавдар 2014“ ЕООД - редовно призовани чрез процесуалния им представител, се представлява от адв. А.Т. от САК – надлежно упълномощена от преди.

Не се явява ТР. СТ. Д. – редовно призована в качеството на представляващ на ответните дружества.

Вещото лице М. М. Л. – редовно призована, не се явява. Постъпила е молба с вх. № 13080/24.06.2022 г., с която уведомява съда, че няма да може да се яви за днешното с. з., поради ползване на годишен платен отпуск за периода 30.06.2022 г. – 08.07.2022 г.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържам исковата молбата и уточнителната молба, както и представените с тях писмени доказателства. Представям и моля да приемете становища от ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ и „Чавдар 2014“ ЕООД, които са от 2017 година затова, че искат с наеми от предходни години да им се прихваща задълженията им за дължим ток.

Във връзка с влязлото в законна сила решение, което съм представил в предишното с. з. моля да се приеме. Само за уточнение, аз съм посочил, че са преустановили плащанията след становищата на Д***. Става въпрос за следното, че ответниците са преустановили да плащат наемните вноски не след становището на Д***, че това са обекти недвижима собственост, а значително преди това, т.е. от лятото на 2016 г., в който смисъл е водено и делото, по което има влязло в сила съдебно решение.

АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Във връзка с днес представените писмени доказателства считам, че същите не следва да се приемат като доказателства по делото, тъй като не са своевременно представени. Настоящото с. з. е трето по ред по делото и ищецът е имал възможност да представи тези доказателства, които са му били вече известни и към датата на образуване на делото и към датата на първото с. з. Ако съдът прецени, че тези доказателства са относими към правния спор не възразявам да бъдат приети и не оспорвам същите, тъй като сме запознати и ни е известно тяхното съдържание.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. М.: Ние сме имали нагласа винаги.

АДВ. Т.: Не, не може да сключим спогодба.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

2

АДВ. Т.: Поддържам искането си за заличаване на ЕТ-то, защото считам, че като страна в производството, видно от ИМ от страна на ищеца е конституиран ЕТ и в момента на неговото заличаване в ТР той е загубил своята търговска правосубектност, която е възникнала в момента на вписването и поради това, че иска е насочен срещу него, реално към настоящия момент няма надлежна страна. Именно поради липсата на правосубектност. Възражението е само и единствено по отношение на страната, като не се застъпва становището противно на ТЗ и постоянната съдебна практика, касаеща отговорността на физическото лице регистрирано като ЕТ за задължения възникнали в процеса на извършване на търговската дейност от регистрираното като търговец предприятие. Тъй като самото физическо лице Т.Д. е жива считам, че не е налице хипотезата на чл. 227 от ГПК и няма правоприемство в хода на процеса, поради което още веднъж моля съдът да заличи като страна конституирания ЕТ „Чавдар-Т.Д.“, с ЕИК:

***, поради извършена продажба на предприятието и заличаване на основание чл. 60а от ТЗ на ЕТ в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Правоприемник на предприятието на активите и пасивите и фактическите отношения е втория конституиран ответник, а именно „Чавдар 2014“ ЕООД.

АДВ. М.: Моля да имате предвид, че ИМ е предявена срещу ЕТ, като изрично е посочено собственост на ТР. СТ. Д.. Т.е., ако се приеме, че не е правилно конституиран и е различен субект, с различна правоспособност и субектност да няма пречка да се конституира физическото лице в търговското му качество и т. н. Ясно е на всички поради каква причина е предявен по този начин иска, тъй като търговската дейност към онзи момент преди заличаването е извършвана от физическото лице в качеството му на ЕТ, т.е. искът е предявен срещу Т.Д. в качеството й на ЕТ. В този смисъл аз ви моля да съобразите ТР № 1/2017 г. на ВКС, ОСТК и ще си позволя да зачета нещо от него в т.10 /цитира/. Т. е. налице е тъждественост и всъщност с регистрацията в ТР чисто и просто се предава търговско качество на физическото лице като е налице абсолютна идентичност в имуществото. В конкретния случай колегата се е опитала, се е пробвала чрез прехвърляне на предприятието, такъв е замисила, да се ограничи отговорността на ЕТ до тази на ЕООД. Към настоящия момент ЕООД-то дължи по вече влязлото в сила съдебно решение сумата от 10 000 лв., които са практически несъбираеми 3 поради липса на имущество, докато физическото лице издължи всичките си задължения, защото има имущество. Т.е., в конкретния случай не само, че е неоснователно искането за заличаване, но аз смятам, че се злоупотребява и процесуално. Моля съда да не подценява разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и за съм го цитирал това, че всъщност, когато има прехвърляне прехвърлителят и преобретателят отговарят солидарно. Т.е. единственото нещо, което вие може да направите е да конституирате солидарно с физическото лице като отговорно и ЕООД като преобретател. Няма как при положение, че физическото лице, което е загубило търговското си качество, съществува в правния мир и е носител на процесните вземания да бъде заличено в този процес. То е конституирано в този процес като физическо лице с търговското си качество. В този смисъл моля да оставите без уважение искането за заличаване като страна в процеса на Т.Д. поради обстоятелството, че е отпаднало нейното търговско качество. Моля да се съобразите със задължителната съдебна практика, а не само с константната такава относно това, че е налице тъждественост между ЕТ и имуществото на физическото лице регистрирало се като ЕТ в ТР.

АДВ. Т.: Цитираното от процесуалния представител на ищеца ТР на ОСТК на ВКС считам, че касае хипотеза на ЕТ в несъстоятелност. Т.е. неговото заличаване по една специална процедура по цялостно уреждане на задълженията си и при липса на правоприемник. Факт е, че физическото лице и ЕТ носят отговорност за всички задължения, които са поети с едно и също имущество, тук обаче не става въпрос за отговорността, която носят. Тук става въпрос за липсата на надлежна страна. Тъй като ЕТ реално е особен субект на правото и с регистрацията на едно физическо лице като ЕТ за него освен правото да придобива граждански права и задължения възниква възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. С вписването той придобива всичките белези на един търговец и от момента на вписването в ТР възниква неговата търговска правосубектност. Т.е. той отговаря за задълженията възникнали в резултат на извършваната от него търговска дейност в това си качеството си на търговец. В това си качество той може да бъде ищец по дела, ответник по дела. В качеството си на търговец той може да добива имущество. Ако е в резултат на доход изцяло от търговска дейност Върховният съд приема, че даже остава съпружеска имуществена общност. Именно поради липсата на субект на търговското качество и 4 насочването на иска срещу ЕТ, а не срещу физическото лице считам, че следва да бъде заличен ЕТ като страна в производството.

АДВ. М.: В крайна сметка няма правен спор никакъв, че ЕТ не е самостоятелен субект на правото. Т.е. той няма и самостоятелна правоспособност. Процесът по принцип се развива на база на материалните правоотношения и правосубектността. При положение, че закона не е предал на ЕТ юридическа самостоятелност, правоспособност, дееспособност различна от физическото лице, а става въпрос само за едно качество, заличавайки това качество, няма как да заличим обаче в процеса физическото лице, което носи отговорност за задълженията на ЕТ-то, тъй като ЕТ-то е самото то като имущество.

АДВ. Т.: Не, не е самото то, колега.

По искането за заличаване на ответника ЕТ „Чавдар-Т.Д.“.

Не е спорно, че ищецът ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ ЕИК *** е заличена в ТР.

Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, но не води до възникване на нов правен субект.

Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му дейност или от други отношения, той отговаря с едно и също свое имущество. Следователно, отнемането на търговското качество на физическото лице не се отразява нито на неговия правен статут, нито на неговата процесуална правоспособност и дееспособност. Поради това, заличаването на ЕТ „Чавдар-Т.Д.“ от Търговския регистър, не е основание за прилагане разпоредбата на чл. 227 ГПК. Като страна по делото следва да се счита физическото лице ТР. СТ. Д., без да е необходимо изричното му конституиране. Необходимостта от такова процесуално действие съществува само при правоприемство, т. е. когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, каквато настоящата хипотеза не е.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не следва да бъде заличен ЕТ „Чавдар-Т.Д.“, респективно на негово място, на основание чл. 227 ГПК да бъде конституирано физическото лице. В този смисъл е Определение № 159/28.02.2013 г. на ВКС, ТК, по ч. т. д. № 1115/2013 г. в производство по чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК и Решение № 106 от 29.03.2019 г. на ОС - Пазарджик 5 по в. гр. д. № 198/2019 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на адвокат Т. за заличаване на ответника ЕТ „Чавдар-Т.Д.“, както и искането на адвокат М., на основание чл.

227 ГПК на негово място да бъде конституирано физическото лице ТР. СТ.

Д..

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 1163/06.06.2022 г. проекто-доклад.

АДВ. М.: Относно доклада съм си направил някои бележки. Относно правната квалификация аз моля съда действително да уточни, че е сезиран с четири броя субективно обективно съединени искове на договорно основание, а по условията на евентуалност същият брой субективно обективно съединени с правна квалификация, обаче аз намирам, че с оглед обстоятелствата изложени в ИМ тя трябва да бъде по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл.

55 от ЗЗД, тъй като чл. 55 касае реституция, а ние изрично сме посочили в евентуално съединените искове, че при положение, че вие приемете, че не е налице наемно правоотношение да бъдат осъдени ответниците да ни платят обезщетение равняващо се на спестения от тях наем. А спестявайки те практически се обогатяват неоснователно, където основанието е чл. 59 от ЗЗД.

Относно обстоятелствената част на доклада, аз моля в нея да бъде отразено изрично, както вие сте отразили правилно, че към момент на завеждане на ИМ е било висящо възз. гр. д. № 649/2020 г. по описа на ОС Пазарджик, да намери отражение в тази си част и влязлото вече в законна сила съдебно решение, което е постановено по гр. д. № 1996/2018 г. на РС Пазарджик, което е било потвърдено с възз. решение по възз. гр. д. № 649/2020 г. по описа на ОС Пазарджик, което решение не е допуснато до въззивно обжалване. Считам, че допълването на доклада в тази му част с влязлото в сила съдебно решение, което е предоставено на съда, изрично се признава и от ответната страна, а и няма спор, а и по този повод беше спряно настоящото производство, че решава въпроси, които са преюдицални за настоящия спор. С оглед разпоредбата на чл. 297 от ГПК това решение би следвало да бъде зачитано от настоящия с. з. относно спорните релевантни 6 факти. При положение, че вие уважите това искане и включите в доклада си влязлото в законна сила въззивно решение по възз. гр. д. № 649/2020 г. по описа на ОС Пазарджик и да бъде същото зачетено, както в установителната осъдителния си диспозитив, който касае разрешаване на спора между страните дали процесните вещи са движими или недвижи по своя характер, респ. има ли грешка в Кадастъра, отделно осъдителната му част относно, която е съдебно призната за Договор за наем въз основа, на който са присъдени за изплащане наемни вноски и зачитайки така разрешените спорове да внесете корекция в частта относно разпределението на доказателствената тежест и всъщност да приемете за безспорно установени зачитайки това съдебно решение релевантите факти, за които сте указали, че носим доказателствена тежест. Говоря, както за основните искове четири на брой, така и за евентуално съединените. И ще посоча какво имам в предвид.