Решение № 188 от 07.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора А. К. А. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600830 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т.

1 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения С. И. Т., чрез адв. Г. - ВАК срещу определение № 2864 от 31.05.2023 г. на ВРС, постановено по НЧД № 1149 / 2023 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, по постановени спрямо Т. осъждания, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с четири месеца лишаване от свобода. Зачетено е по реда на 25, ал. 2 от НК и реално изтърпяното до момента по групираните присъди наказания.

В жалбата на осъдения Т. се застъпва тезата, че увеличаване на наказанието е необосновано.

В съдебно заседание пред ВОС, осъденият Т. се представлява от служебно назначен защитник, адв. Г., която поддържа въззивната жалба на доверителя си и конкретизира, че с увеличаване размера на наказанието по реда на чл. 24 от НК, не би постигнало целите на чл. 36 от НК.

Осъденият Т. моли въззивния съд да уважи жалбата му срещу определението на ВРС, като отмени приложението на чл. 24 от НК и постановеното в тази връзка увеличение на общото наказание.

Представителят на ВОП в съдебно заседание застъпва становище, че 1 определението на ВРС като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло, включително и в частта относно приложението на чл. 24 от НК, като се остави жалбата на осъдения без уважение.

Настоящият въззивен състав, като взе предвид въззивната жалба на осъдения Т., материалите по делото и като съобрази становищата на страните, застъпени в съдебно заседание, и след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Определението на ВРС е правилно и законосъобразно в частта относно определянето на общото наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Без съмнение престъпленията предмет на НОХД № 5208 / 2021 г., НОХД № 1321 / 2022 г., НОХД № 2244 / 2022 г., НОХД № 2397 / 2022 г. и НОХД № 800 / 2023 г. са извършени в реална съвкупност, респективно следва да се определи едно общо наказание, както впрочем е сторил ВРС и правилно е постановил да се изтърпи най-тежкото от всички – една година и четири месеца лишаване от свобода. Поради горното и определението в тази му част е правилно и следва да се потвърди.

В частта относно приложението на чл. 24 от НК.

Съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо определеното общо наказание и е увеличил същото с четири месеца лишаване от свобода.

При преценката относно приложението на чл. 24 от НК съдът е възприел съображенията на представителя на прокуратурата относно предходните осъждания на подсъдимия и е счел, че същите не са изиграли поправителната и възпитателна роля, която наказанието цели, поради което е допуснато искането увеличение.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на осъденото лице се установява, че освен по кумулираните пет присъди, по които е определено общото наказание, подсъдимият е и многократно предходно осъждан.

При преценката относно наличието на предпоставките на чл. 24 от НК следва да се отчете, че престъплението по последната присъда, която е в съотношение на рецидив с обособената група датира от 2018 г., респ. същите не могат да се разглеждат в тежест на о.л и да обосноват увеличаване на наказанието му на основание чл. 24 от НК.

Разпоредбата на чл. 24 от НК макар да е изключение от общите правила касаещи съвкупностите, приложението й е подчинено на конкретни критерии наложени от доктрината и съдебната практика, като най-обобщено следва да се посочат - обществената опасност на извършените деяния, личната обществена опасност на осъденото лице, подбудите за извършване на престъпленията, цялостната престъпна дейност и отегчаващите вината обстоятелства. При тази оценка приложението на чл. 24 от НК е допустимо единствено, ако най-тежкото наложено наказание не може да изпълни целите на чл. 36 от НК и прели всичко, няма да въздейства поправително на осъдения.

Съотнесени към настоящия случай, оценката на горните обстоятелства 2 не дава основание да се приеме, че спрямо общото наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода по петте осъждания на Т. са налице предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на същото.

Общото наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е за пет осъждания, по четири от които са определени наказания от четири месеца лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода, деянията са извършени в съвсем кратък период през 2020 г. – 2021 г. и размерът на найтежкото наказание е близо три пъти по-голямо от останалите. В тази връзка съдът намира, че те не разкриват и изключително завишена степан на обществена опасност, поради което определеното общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е съответно на тежестта на извършените престъпления, включени в съвкупността и за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не се налага общото наказание да бъде увеличавано при условията на чл. 24 от НК.

Според ВОС, определеният размер на общото наказание по петте групирани присъди от една година и четири месеца лишаване от свобода се явява адекватно наказание спрямо извършената престъпна деятелност и според настоящия състав в достатъчна степен ще способства /е способствало/ за поправянето и превъзпитанието на Т. и ще му даде възможност да се повлияе положително и в рамките на определено общо наказание. Не маловажни в конкретния случай са и обстоятелствата, че Т., в рамките на изтърпяване на това наказание е придобил професионална квалификация и към този момент вече е трудово ангажиран. Това само по себе си е индиция, че неговата ресоциализация е започнала и следва да му бъде дадена възможност за реална интеграция в обществото.

По изложените съображения жалбата на подсъдимия следва да се уважи и определението на ВРС да се измени, като се отмени приложението на чл. 24 от НК и постановеното увеличаване с четири месеца лишаване от свобода на общото наказание.

В останалата част определението на съда е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал.

1, т. 1 от НПК, Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение № 2864 от 31.05.2023 г. на ВРС, постановено по НЧД № 1149 / 2023 г., като ОТМЕНЯ приложението на чл. 24 от НК, с което е постановено увеличение на общото наказание от една година четири месеца лишаване от свобода с четири месеца лишаване от свобода.

3

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4