Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12887 от 29.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35578/2023
Вид
Решение № 12887
Подписан
29.06.2024
Състав
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 56 · Семеен кодекс
  • чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
  • §1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12887 гр. София, 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110135578 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове, предявени от Б. В. Б., ЕГН ********** против М. А. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: град София, ..... за прекратяване на сключения между страните граждански брак на основание чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и предоставяне за ползване на семейното жилище, находящо се в град София, ..... на ищцата на основание чл. 56, ал. 1 СК .

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. От началото на брака бил незаинтересован, имал пренебрежително отношение към ищцата. През декември 2018 г. тя закупила жилище, финансирано с ипотечен кредит, в заплащането на който ответникът отказал да участва. Спрели да си говорят, не оказвал емоционална или финансова подкрепа на съпругата си. От 2018 г. са в емоционална и фактическа раздяла.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения представител депозира писмен отговор, с който оспорва фактическите твърдения и основателността на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. От гласните доказателства се установява (показанията на свид.

Моника Димитрова, ,които съдът кредитира в цялост, тъй като са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства), се установява, че след сключване на брака отношенията между съпрузите не потръгнали поради различия в характерите. Ищцата искала да живеят самостоятелно, което откветникът отказвал. От 2017 г. са във фактическа раздяла от повече, не комуникират помежду си, не общуват. По време на брака им е закупено жилище, вноските за което се заплащат изцяло от ищцата. Тя помолила ответника да поделят разходите, но той категорично отказал, защото не желаел да напускат жилището на неговите родители.

С оглед установеното съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По иска с правно основание чл. 56 СК:

По делото ищцата претендира да й се предостави ползването на семейното жилище в находящо се в град София, ..... .

Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от 2 развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася относно ползването на семейното жилище, ако някой от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.

Съгласно §1 СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж № 156, том V, рег. № 20731, дело № 850 2018 г. на нотариус с № 271 в НК се установява, че процесното жилище, в което са живели съпрузите преди настъпване на фактическата раздяла, е закупено по време на брака на страните. От показанията на свид. Димитрова, които намират подкрепа в банково удостоверение с изх. № 0221-64004686/08.05.2024 г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД и Справка № 843431/25.06.2024 г. от Агенцията по вписванията, се установява, че закупуването на процесния имот е финансирано с ипотечен кредит, вноските по който се заплащат изцяло от ищцата. Тя няма друго жилище, ответникът не е заплащал вноски. При това положение искът е основателен. Доказва се наличие на жилищна нужда, поради липса на друго жилище, установените обстоятелства във връзка със заплащане на вноските по кредита и напускането от ответника на семейното жилище, дава основание за формиране на извод, че то трябва да бъде предоставено на ищцата.

По разноските:

На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Б. В. Б., ЕГН ********** и М. А.

М., ЕГН **********, и двамата с адрес: град София, ....., сключен на 26.08.2015 г. в гр. София, общ. Столична, район „Оборище“, за което е съставен Акт за граждански брак № 3306 от 26.08.2015 г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ПРЕДОСТАВЯ на Б. В. Б., ЕГН ********** ползването на семейното 3 жилище, град София, ..... на основание чл. 56, ал. 1 СК.

ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 2 5 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4