Решение № 199 от 10.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. П., 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500267 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №240/08.03.2022г., постановено по гр.д.№20215220103425 по описа на РС- П. по предявените от ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.К.“№8 срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“гр.П., представлявана от директора инж.Г.И.Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението, постановено със Заповед№592 от 16.07.2021г. на директора на ПГСС “Ц.Й.“, като е възстановен ХР. Л. Г., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ, административна служба“.

Осъдена е Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град П., представлявана от директора инж.Г.И.Г., да заплати на ХР. Л. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.К.“ №8, на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 5411,44лв- обезщетение за оставеното му без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2021г. до 20.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Осъдена е Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град П., представлявана от директора инж.Г.И.Г., да заплати на ХР. Л. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.К.“ №8, сумата от 1000лв.- разноски по делото.

Осъдена е Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град П., представлявана от директора инж.Г.И.Г. да заплати РС- П. държавна такса в размер на 316,44лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв.

На основание чл.242 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв. С. Н. от АКП., в качеството му на процесуален представител на Професионална гимназия по селско стопанство, представлявано от директора инж.Г.Г..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като в частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК е и недопустимо.

В тази връзка се твърди, че с оглед принципа на диспозитивното начало в съдебния процес, съдът е обвързан с наведените от страните твърдения и искания и не може да разширява своята проверка извън обхвата на търсената защита. В случая се приема, че районният съд е нарушил това правило, като е намерил, че уволнението е незаконно на основание, което не е въведено като порок от страна на ищеца.

Сочи се, че дори и да се приеме, че съдът е компетентен служебно да извърши такава проверка, то следва да се съобрази,, че няма неяснота относно правното основание, на което е извършено уволнението и коя хипотеза е приложима в случая.

Относно законността на уволнението се визира, че уволнението сочено от ищеца като незаконосъобразно извършено на следните основания: поради липсата на реално съкращаване на щата, липса на подбор, неспазване изискванията на КТД №Д01-197/17.08.2020г., с което е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ и поради нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от КТ- уволнение по време на болничен. Предвид на това се сочи, че работодателят насочва усилията си към опровергаване именно на тези обстоятелства. В тази връзка се визира, че следва да се има предвид, че длъжността „Завеждащ административна служба“ вече не съществува, което се доказва от щатните разписания, които са действали преди и след уволнението.

2

Твърди се, че що се касае до трудовите функции, които изпълват със съдържание длъжността на ищеца, следва да се отбележи, че същите не се съдържат изрично в длъжностната характеристика- надлежно връчена на служителя.

Приема се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е извършвал действия, които не могат да се определят като цялостната дейност или трудов функция, а като еднократни и спорадични задължения. Всички тези дейности по същество не могат да се квалифицират като отделни трудови функции, характерни за длъжността.

Сочи се, че от събраните доказателства се установява, че реалните трудови функции според длъжностната характеристика на ищеца са съкратени и друга подобна длъжност не съществува според сега действащото щатно разписание на ответника. Предвид на което се приема, че реалното съкращаване на щата е надлежно установено и доказано в рамките на процеса.

Относно съждението, че е необходимо извършването на подбор се твърди, че същото е несъстоятелно. В конкретният случай, работодателят не е имал задължение да извършва подбор, доколкото се съкращава една единствена длъжност и няма друга, близка до нея такава по трудови функции /видно и от щатните разписания/.

Във връзка с твърдението за нарушение на чл.333, ал.4 от КТ се визира, че в посочения КТД е уговорено, че работодателят информира синдикалните организации за извършените съкращения в щата, като те могат да дадат мнение по тези въпроси. В този аспект се приема, че съгласието им не е задължителен елемент, водещ до незаконност на уволнението. Счита се, че в случая, дори е получено такова, което се установява от събраните по делото доказателства.

Твърди се, че няма доказателства, ищецът да е бил синдикален член към момента на прекратяване на ТПО- 01.08.2021г., тъй като от представена служебна бележка от синдикалната организация се установява, че ищецът е бил синдикален член до м.юли 2021г., вкл., т.е. след тази дата не е било необходимо изискване на каквото и да е съгласие и/или мнение от синдикалната организация.

Във връзка с твърдението, че е нарушена защитата по чл.333, ал.1, т.4 от 3

КТ, тъй като е извършено уволнение по време на ползване на отпуск за временна нетрудоспособност се сочи, че същото се опровергава от самите твърдения на ищеца, който заявява, че е бил на работа на въпросния ден, когато до знанието му е сведено предизвестието за прекратяване на ТПО, както и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели.

Приема се, че реалното ползване на болничен е започнало след като на ищеца е било връчено съответното предизвестие, поради което извършеното уволнение се явява законосъобразно.

Относно предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се визира, че поради неговия акцесорен характер, при отхвърляне на главния иск за обявяване на уволнението за незаконно, то следва да се отхвърли и този иск. Този извод се навежда и относно присъденото обезщетение за оставане без работа- чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

При условие, че бъде прието за незаконно уволнението, то се приема, че в тази му част решението следва да се отмени като недопустимо, тъй като е направено изменение на този иск, като недопустимо е увеличен същия.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което се отхвърлят предявените от ХР. Л. Г. против Професионална гимназия по селско стопанство, представлявана от директораинж.Г.Г. искове, като неоснователни.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции и платена държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ХР. Л. Г. чрез пълномощника му адв.М.С..

В същият се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като подадената въззивна жалба е неоснователна.

В този смисъл се твърди, че правилно съдът е приел, че трудовия договор не може да бъде прекратен едновременно и на двете основания посочени в Заповед №596/16.07.2021г. и Предизвестието, а именно- чл.328, ал.1, т.2 от КТ- закриване на част от предприятието и съкращаване на щата, както и че Заповедта за уволнение е немотивирана.

4

Извън доводите на първоинстанционният съд, които се споделят от въззиваемата страна се счита, че така издадените Предизвестие и Заповед са незаконосъобразни, тъй като работодателят е извършил уволнението без да изпълни изискванията на закрилата на чл.333, ал.4 от КТ- без да поиска предварително съгласие преди уволнението от синдикалния орган в ПГССгр.П..

Сочи се, че не неправилно във въззивната жалба се твърди, че от синдикалната организация се изисква само становище, чиято липса н есе отразява на законността на уволнението.

Счита се, че неоснователно е твърдението на работодателят- за момента, към който следва да е налице основанието за закрила.

Твърди се, че в конкретната хипотеза- извършването на подбор е задължително, а такъв не е проведен, като уволнението е извършено в нарушение на чл.329, ал.1 от КТ.

Твърди се, че в конкретният случай, работодателят е нарушил защитата на ищеца по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като е уволнен по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност /болничен/. Основанието за това е, че заповедта на уволнение е връчена по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност.

Сочи се, че правилни и законосъобразни са изводите на съда по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ по отношение на допустимостта му и основателността му.

Твърди се, че правилно и в съответствие с чл.12 от ГПК, съдът е преценил всички доказателства по делото, като съгласно чл.235, ал.2 от ГПК е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Счита се, че са спазени всички изисквания за правилност на решението.

В този смисъл се излагат съображения.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди изцяло обжалваното решение.

Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град П., редовно призован, законен представител не 5 се явява. За същият се явява и пълномощникът му адв.С. Н.. От страна на последната постъпило писмено становище, в която се поддържа изцяло подадената въззивна жалба, като се моли решението на РС- П. да бъде отменено по изложените в нея съображения. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- ХР. Л. Г., редовно призован не се явява.

Същият се представлява от упълномощения от него адв.П.. Същата моли да се отхвърли подадената въззивната жалба по съображения изложени в писмения отговор на същата. В тази насока се излагат съображения. Моли се за присъждане на направените разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният е образувано по повод на подадена искова молба от ХР. Л. Г. срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град П. с адрес гр.П., ул.“Ц.Й.“№4, представлявана от директора инж.Г.И.Г., с която са предявени искове по чл.344 от КТ.

Твърди се в същата от страна на ищецът, че е работил в ответното училище по трудов договор №8 от 18.11.2016г, изменен с допълнително споразумение от 22.03.2021г. като „завеждащ административна служба“.

Сочи се, че със Заповед №592/16.07.2021г. на директора на ПГСС “Ц.Й.“- гр.П., връчена на ищеца на 13.09.2021г. и предизвестие с изх.

№326/16.07.2021г. връчено на 16.09.2021г., считано от 01.08.2021г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението било в размер на 1163,75лв.

Твърди се от страна на ищецът, че е пенсионер от 10.01.2014г. до уволнението му и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО като от 01.07.2021г. до 01.08.2021г.- датата на уволнението му, получава 788,78лв. От уволнението му до настоящия момент не е встъпвал в друго трудово правоотношение.

Визира, че за длъжността „завеждащ административна служба“ не му е била връчвана и не е подписвал длъжностна характеристика, поради което не му е било известно характера и естеството на работа за тази длъжност.